Трудно могат да се намерят по-убедителни шаблони от Коледа, сняг, камина, близките хора, тежки трапези. Поне за мен това е най- хубавият и истински празник, време, повече от всякога да се раздаваш и да получаваш.

Затова и никой не би могъл да ме убеди, че някога ще посрещам Рождество на топло, пустинно и морско място, без семейството и приятелите. Но заради проблемите в началото на нашата одисея, съдбата ни предложи и края на света, и Коледа, и НГ да изкараме в Южна Африка.

Свакопмунд е сюрреалистично градче, което прикрива сливането на пустинята с океана. По-подредено и чисто от Германия, откъдето са повечето му жители, днес то е столица на ектремните спортове на Намибия. Морската пяна бележи границата, където охрените пясъци на пустинята, простряла се десетки милометри навътре в сушата, се сливат със синьо- зелените води на Атлантическия океан.

Макар и да е лято, температурата на бурния Атлантик не се вдига над 15 градуса, а постоянният вятър, мъкнещ тонове пясък, не позволява да плажуваш – само да немееш пред безбрежния океан от пясък и вода.

Всеки ти пожелава честита Коледа, но се опитваш да уловиш духа на Дядо Коледа между  прежулящото слънце, 4-метрови кактуси и цветнокожи сервитьори с еленски рогца на главата. Вместо чушки с боб и постни сарми с червено вино, пиеш тропически коктейли, а после се радваш на даровете на Атлантическия океан.

Мислиш за близките си в далечна България, докато си тананикаш Driving home for Christmas, докато се прибираш към хотела. Все пак духът на Коледа е жив, все пак имаш още хиляди километри до Кейп Таун – последна спирка преди да се прибереш вкъщи.