Гигантът на американската литература Джон Стайнбек победил британските автори Робърт Грейвс и Лорънс Даръл в надпреварата за Нобеловата награда за литература през 1962 г., но според наскоро отворени архиви в Швеция той не бил най-желаният избор, пише "Гардиън". 

Шведската академия пази в тайна информацията за номинираните автори за Нобелова награда в продължение на 50 години. Списъкът с техните финалисти за 1962 г. бе публикуван преди броени дни. В тази година авторите с шансове за награда са били 66 на брой, а сред тях са имена като Стайнбек, Грейвс, Даръл и Карен Бликсен. 

У Стайнбек комитетът оценя "реалистичния му и богат на въображение начин на писане, съчетаващ както симпатичен хумор, така и желание за социално възприемане", когато обявява наградата му. Декласифицираните документи показват обаче, че той по-скоро е бил избран като най-добрия сред доста лош набор от автори.  

Робърт Грейвс е бил отхвърлен, тъй като макар да е автор на няколко исторически романа, по това време на него все още се гледа преди всичко като на поет. Олсен не бил склонен да даде наградата на който и да било англосаксонски поет преди смъртта на Езра Паунд, смятайки че няма други автори, които да надскачат неговото майсторство. След това отхвърля Паунд заради неговите политически позиции, пише Шюлер. 

 

Бликсен, която е автор на "Извън Африка", изгубила шансове, тъй като починала през септември същата година, а за Даръл било решено да не му бъдат давани префенренции тази година, което според Шюлер, който коментира пред "Гардиън", вероятно било тъй като "не са смятали, че The Alexandria Quartet е било достатъчно силно издание, така че решили да го държат под око за вбъдеще". Даръл бил кандидат за отличието и през 1961 г., когато бил отхвърлен, тъй като "оставя съмнителен привкус... заради неговите вманиачени занимания с еротични усложнения". 

Не става ясно защо Жан Ануи е бил подминат, но вероятно се дължи на факта, че френският поет Сен-Джон Перс взима отличието през 1960 г., което означава, че Франция твърде скоро е присъствала сред победителите. Според информацията в изданието Svenska Dagbladet Жан-Пол Сартр, който печели през 1964 г., по това време вече сериозно е бил оглеждан като кандидат за нея. 

Следователно, така останал Стайнбек. Номиниран преди това осем пъти, за него властвало усещането, че най-добрите му творби са вече в миналото: "За мишките и хората" през 1937 г., "Червеното пони" през 1945 г., "Гроздовете на гнева" през 1939 г., "Перлата" през 1947 г. и "На изток от рая" през 1952 г..

Постоянният секретар на Академията Андерс Йостерлинг смятал, че новата му книга "Зимата на нашето недоволство" от 1961 г. показва, че "след някои признаци, че намаля темпото през последните години, (Стайнбек) отново превзема позицията си на казващ социални истини и е автентичен реалист, напълно равен на своите предшественици Синклер Луис и Ърнест Хемингуей", пише в материала си Svenska Dagbladet.

Изборът, въпреки това, е бил доста критикуван и описван като "една от най-големите грешки на Академията" в един от шведските вестници. "Ню Йорк Таймс" тогава пита защо Нобеловата комисия е дала наградата на автор, чийто "ограничени таланти, в най-добрите му книги, са разводнени от десеторазредно философстване". Дори самият Стайнбек, запитан дали заслужава Нобеловата награда, отговаря: "Честно, не". 

Неговата победа следва тази на югославския автор Иво Андрич от 1961, когато той побеждава Дж. Р. Р. Толкин. Авторът на "Властелинът на пръстените" бил изключен заради "лоша проза" и тъй като според комисията не можел "да се мери по никакъв начин с разказвачите на приказки от най-високо ниво".