Уестърнът "Джанго без окови" на Куентин Тарантино срещна предимно позитивни реакции от критиката и почитателите, но филмът, в центъра на който е Джейми Фокс като освободен роб през XIX век, получи критики за наличието на твърде много насилие към чернокожите във филма и използването на думата nigger ("чернилка") над сто пъти.

На сайта The Huffington Post политическият анализатор Кели Гоф пише, че е отишла да гледа филма като фен на Тарантино, но не е успяла да се наслади заради множеството сцени на насилие, които в нито един случай не са насочени към герой от бялата раса. "В "Гадни копилета" не беше нужно да виждаме измъчвани евреи, за да знаем, че нацистите са лошите. Но защо в "Джанго без окови" Тарантино намира за нужно да постави персонажите през толкова ужаси?" , коментира Гоф, която е чернокожа, а сп. "Нюйоркър" индиректно отговаря, като пише, че тъй като с филми като "Гадни копилета", в които нищо истинско за мъките на хората от онова време не е представено, историята продължава да изглежда неизяснена и неизказана. Изданието определя "Джанго без окови" като правилната стъпка към разказването на събитията по по-директен начин.

Но усещането, че режисьорът е прекалил, надмина анализите и рецензиите, и се предаде в шоубизнеса. Двукратно номинираният за "Оскар" Спайк Лий, създател на биографичния "Малкълм Х" и често акцентиращ върху междурасовите отношения във филмите си, обяви, че заради честото споменаване на думата "чернилка" той няма да гледа "Джанго без окови". Той открито обяви колегата си за расист, а комикът Кат Уилямс не на шега заяви, че би ударил Тарантино в лицето, въпреки че също още не е гледал филма.

Създателят на "Тренировъчен ден" Антоан Фукуа обаче изрази друга позиция, като отбеляза, че ако ще се прави филм за средата на XIX, то неизбежно е някои неприятни думи и определения да присъстват.

Такова е и отношениято на самия Тарантино към проблема. "Ако поставиш зрителят от 21 век в този свят, действително той ще чуе и види някои грозни неща. Но това е част от елементите, с които правиш историята достоверна. Намирам критиките са смехотворни. Разбирам, ако някой ми каже "Използваш твърде много насилие, което не се е използвало в Мисисипи през 1858", но след като казусът е друг, това би означавало да лъжа, нарочно да правя филма по-лесносмилаем", обяснява режисьорът пред сайта Alternet в интервю за чернокож журналист и критик. "А аз не искам той да е лесносмилаем. Искам той да изглежда като голямо горчиво хапче, което трябва да преглътнеш без вода."

Пред в. "Гардиън" той отбелязва, че не само, че не е прекалил с насилието, а че то по никакъв начин не отразява истинската брутална реалност на онова време. "Всички знаем, че робството е било нехуманно и брутално, но когато прочетеш повече за него, то вече не е просто исторически факт – чувстваш го в костите. Правите те гневен, искаш да направиш нещо. Аз съм тук, за да разкажа на хората, че каквито и гадни неща да се случват, случвали са се и много по-лоши", казва той и добавя: "Когато се правят сюжети на подобна тематика, обикновено те са исторически с главно "и". Искаше ми се да разбия тази скованост на фактите и статистиката. Целта ми беше да хвърля камък по стъклото, което ни предпазва от истината, да го счупя и да хвърля зрителя в дупката."

С новата отворена страница в кариерата си, той иска да създаде не само портрет на мъчените, но и на мъчителите, като нарича родовете, които са управлявали плантации, "абсурдна пародия на европейската аристокрация".

Според него повечето чернокожи зрители възприемат позитивно филма. "Част от хумораси проличава. Виждам ги как си мислят: "Ха, нима наистина сме се страхували от тези идиоти", разказва режисьорът пред Huffington Post. Според него много други биха искали да направят филм на подобна тематика, но всички се страхуват от евентуална критика. "Би било чудесно, ако бях направил просто забавен и шокиращ филм. Но ми се иска да мисля, че той е малко повече от това."

Други пък реагираха на по-предизвикателните сцени с аплаузи. Сп. "Нюйоркър" пише, че във филма се забелязва нещо, което присъства в само една друга продукция в киното и то от 1975 г. Става въпрос за боевете "Мандинго", в които притежателите на плантации организират битки между робите си или между роби и кучета. До днес историците все още спорят дали наистина е имало такова явление.

В коментар за The Hollywood Reporter дистрибуторът Ерик Ломис чернокожата и бялата аудитория реагира с еднакъв интерес към продукцията, която има пет номинации за "Златен глобус", а Леонардо ди Каприо и Кристоф Валц, познат от ролята си на хладнокръвния нацист Ханс Ланда от "Гадни копилета", спечелиха няколко награди за второстепенните си роли от различни критически асоциации.