Буги дни и нощи, произведени от Бирата
| Истинските герои По традиция в навечерието на Рождество и Възкресение "Дневник" разказва за хора, които остават извън обсебените от политика и скандали новини. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници са време спокойно и предразполагащо да помислим за важните неща в живота. Търсим непознати "герои" с интересни истории, които си приличат по едно - енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят...Или хора, за които може би сте чували, но са пренебрегвани от медиите. Правим го, защото те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Затова наричаме тези хора истински герои на годината. |
Макар Йордан Ставрев да е името му по паспорт, вероятно вече така го разпознават само майка му и роднини, защото за повечето си познати е известен като Бирата, а за почитателите на музиката му - като Ramsey Hercules.
Свързват го с какво ли не - от бирата, лонгборда, плочите, диско едитите, магнетофонните ленти, през тон режисура, лейбъла Stereopor, първия албум на Phuture Shock та чак до онлайн радиото Boogie.fm. Поводът да се срещнем е най-вече последното, но, разбира се, иска ни се да чуем по малко и за другите неща.
През последните няколко месеца Boogie.fm си спечели доста почитатели - не само онези, които го слушат у дома, но и в редица заведения, където то често звучи като фон. Своята симпатия към него във "Фейсбук" страницата му са заявили вече близо хиляда души.
"Няма как да знаем колко точно човека го слушат, защото в този момент например може да се стриймва от десет компютъра, но половината от тях да са в заведения като това. В момента само тук сме повече от десет човека. За мен обаче е важно хората, които го слушат, да са правилните. Не искам сайтът на радиото да е свръхпопулярен и да го харесват хора, които нямат идея за какво иде реч - да лайкват във "Фейсбук" например, само защото някой друг е лайкнал. Може да са 100 човека, но да са правилните и наистина да се кефят", допълва създателят на Boogie.fm.
Радиото се излъчва от един отделен лаптоп със сървър. Негово "студио" е домът на Йордан. Има огромен външен харддиск, който той постоянно зарежда с нови парчета. "Вече даже е препълнен".
| * Вид обработка на музика, различна от правенето на кавър или ремикс, тъй като се използва оригиналния запис, който се "подсилва" или се променя леко чрез различни елементи или техники - бел.ред. |
Може да чуете всевъзможна музика, но се набляга на стилове като диско, фънк, соул, ар-енд-би, джаз и рок и въобще неща, които са близки до този диапазон. Като близка среща в ефир на Дона Съмър и "Бийтълс", но на един малко по-нов "глас".
"Не искам да определям стилове. Важното е музиката да звучи добре", допълва Йордан, който видимо и доказано има афинитет към качеството на звука. Така ненадейно, докато говорим, изважда от джоба си плоска сива пластмасова кутия, от която показва тънка ролка с магнетофонна лента. "Купих си я ей сега от чичото в магазина на "Борис I" за четири и петдесет.
Много добра оферта
казва ми. Това е част от последното му влечение след плочите - магнетофонни и ленти. Запалил го неговият познат диджей Илко. Покрай това вече се е сдобил с десетки ролки, за чието качество и съдържание дори разбира едва щом се прибере и ги пусне на магнетофона. С него пък се сдобил срещу бърза уговорка във форум за техника. Заради това само за няколко часа хванал влака до Бургас, взел желаната машина и я върнал обратно "на меко, разположена до мен във вагона, за да не се друса по дупките по пътищата в автобуса. Това е фина техника, трябва да се пази".
Идеята за радиото дошла от негов познат, който живеел в САЩ. Той искал да има по-лесен достъп до музиката, която Йордан издава и пуска по партита като Ramsey Hercules. Сега го финансира съвсем сам и не иска да има реклами, заради което е оставил една малка "консерва" за дарения на страницата му boogie.fm, ако някой реши да го подпомогне. До огромния касетофон, от който в сайта "върви" музиката, има само още един малък банер за други готини според Йордан онлайн радиа, "в случай, че на някой му писне".
За прякора Бирата се говори като за легенда. Твърди се, че идва от способността на Йордан да поглъща огромни количества бира на един дъх без да преглъща продължително време.
И все пак за световния музикален и софийския клубен свят, в който той има своето участие, е по-популярен като Ramsey Hercules, който вече успешно продава свои диско едити в Bandcamp и Juno под шапката на собствения му лейбъл Stereopor Records. Свръхпродуктивен е.
"Опитвам се да не пускам всеки ден нов едит, за да не се пренасищат хората", но със сигурност има капацитета да го прави. "Juno вземат по-голям процент комисионна за продажбите, но е по-добре откъм реклама и маркетинг, тъй като имат добре развита мрежа. В Bandcamp пък е готино, защото хората могат сами да определят колко да платят. Ти можеш само да им поставиш долната граница. Ако някой се кефи, плаща повече от минимума. Наскоро един човек така беше платил двойно и му писах, че вероятно е станала грешка, но ми отговори, че няма никаква грешка. Пратих му допълнително парчета. Трябва да се поддържа огъня, да се кефят хората", споделя той.
Що се отнася до печалбата от "бутиковите" му занимания - казва, че получава толкова, колкото му е необходимо, за да живее нормално.
По-късно допълва, че имало "тенденция" да се прекръсти официално и по лична карта на Ramsey Hercules, за да се откъсне напълно от административния и бюрократичен свят в България. Казва го сякаш малко и на шега, но и с доза сериозност. Реално той е доста саможив. Държи да няма мобилен телефон.
"Когато нямаш мобилен телефон, си доста по-точен по срещи",
допълва с усмивка.
Казва, че "Фейсбук" му е напълно достатъчен за връзка с хората. Ползва само домашния телефон в дома, в който живее, защото "не искам името ми да фигурира в никоя графа, банка, списък и каквото и да било". Категоричен е, че в момента на хартия не притежава нищо, за което се е постарал през последните няколко години съвсем умишлено.
Иначе Бирата фигурира достатъчно видимо в пространството. Дори е много вероятно да сте се разминавали с него по улиците в центъра на София. Когато е топло, редовно може да бъде забелязан да се носи лежерно върху лонгборда си между дупките по улиците.
"От известно време съм запален по лонгборд. Преди това си карах скейт. Не съм професионалист. Отдавна движа сред хора, които се занимават с това, а на мен ми харесва за раздвижване. Не мога да правя трикове. Просто си карам за кеф", казва той.
За първите близки допири с музиката си спомня: "Започнах работа в "Графити студио" още през 2001 г.... Не, не чакай - 91-ва даже беше..." Малко по малко открива що е това студио. "Тогава нямаше кой знае каква техника. Имаше един комютър Atari 1040, на който се работеше - зареждаш си DOS, зареждаш си QBase и то още първата версия. Имаше и семплер Akai 2000 с 2-3 секунди памет, на който можеш да семплираш и да нареждаш бийтове и толкова." В "Графити Студио" по това време той е тон режисьор, прави корекции на записите, продуцира разни парчета и от време на време записва барабани.
Разказва, че се е учил на всичко в крачка. Едва след като заминава да живее в Амстердам за известно време преди години, се записва на курс за тон режисура, но като цяло се определя за самоук. "Пробваш, учиш се в движение. Нови неща и технологии излизат постоянно. Не се учат в Консерватория или друго училище. За България да не говорим. Това е
като квадратното уравнение - с какво ти е помогнало то в живота?
Важното е да чуваш музиката и да се занимаваш. Много хора за завършили това, но въобще не се занимават, не им е интересно." Припомня си, че даже преди година му предложили да води лекции и да показва машини и технологии в Консерваторията, обаче отказал. "Нямам умения за преподавател", убеден е той. По думите му, трудно се намират хора, с които да си говориш задълбочено за звук и технологии и в България се броят на пръсти.
В Амстердам се запалил най-вече по идеята да създаде собствено студио. Започнал да си купува машини и разни други неща. С група български приятели там си оформили и репетиционна. "С Петко, Васето, Фичо, Кмета, Митьо Би се събирахме да джемим... Всеки слага две-три машинки, някой си носи барабани и така. Правехме го за кеф... Да ударим два-три пъти. Сега това го няма толкова. Хората живеят такъв живот, че не могат да си позволят да го правят за кеф. Трябва да си финансово обезпечен и да имаш времето да свириш днес 3-4 часа без да си ходил 8 часа на работа."
Тогава обаче явно имат необходимото време и желание. Така не след дълго се ражда и първият албум на Phuture Shock - Live от 2001 г. Може би онези, които са гледали и видеото на парчето им Champagne, са го мяркали като една от "рибките" зад вокалистката Деси и изкуствените вълни.
Бирата държи да отбележи и че не е музикант, а продуцент. Казва, че може да изсвири нещо малко на бас китара или да "забие" на барабани, но няма "музикантското" в себе си. Специалист е по това да чува, да слуша и да "доопипва" звука. А нужда от такива хора винаги има, особено когато някой трябва да усети и раздвижи тълпата, която иска да потанцува така, сякаш никой не я вижда.