Бен Афлек балансира истината и художествената измислица в "Арго"
"Арго" на Бен Афлек завоюва призовете за най-добър филм и режисьор на златните глобуси, а с това и още внимание върху събитията, върху които продукцията акцентира.
Базираната по истински случай лента разказва за шестима американци от посолството на страната в Иран в края на 70-те, които героят на Бен Афлек решава да спаси по нетипичен начин – като се представи за режисьор, който да ги изкара от страната като актьори, участващи във фантастика.
"Арго" също така има солидно присъствие на предстоящите оскари, като сред номинациите фигурира и присъствие в категорията за най-добър сценарий. Той е написан от Крис Терио, преди това създал два филма като независим режисьор, а текстът е базиран основно на статията на Джошуа Биърмен за сп. "Уайърд" през 2007 г. - една от първите, които говорят публичното за събитията.
А те започват на 4 ноември 1979 г., когато иначе честите скандирания "Аллах е велик! Смърт за Америка!" са по-силни от обикновеното. Пред Би Би Си Лижек казва, че по всяка вероятност агресията на хората е била провокирана от решението на шаха да замине на лечение в САЩ. Положението става опасно, но служителите се опитват да запазят самообладание и дори продължават да работят. Скоро обаче електричеството в сградата, пазена само от 13 човека, спира.
Според Лижек събитията в посолството са внушително предадени от Бен Афлек. "Докато гледах филма, като че ли за първи път се замислих какво са почувствали всички тези 50 американци, които бяха вътре. Тези сцени бяха доста трудни за гледане."
Само шестима, сред които Марк Лижек и съпругата му, успяват да избягат и да се скрият в къщата на канадския посланик Кен Тейлър.
Но както може да се предположи, холивудската версия за случилото предлага някои разминавания. Във филма принудително превърналите се в заложници не излизат от къщата, докато в реалността те свободно са можели да излязат в двора на канадския посланик. "Но е вярно, че нямахме много какво да правим – четяхме книги, играехме на скрабъл и пиехме много."
В една от сцените пък те се разхождат навън с целта да имитират търсене на снимачна площадка, но това според него е било невъзможно. Другият факт, останал извън "Арго", е, че шестимата в един момент са били разделени в две къщи, а не са били заедно постоянно.
"Бях най-ентусиазирания от всички. Планът хвърляше необходимото количество прах в очите. Кой освен някой режисьор ще бъде достатъчно луд, за да отиде да снима в Техерен по време на революция? Нямах никакъв проблем да се правя на човек от киноиндустрията.", казва Лижек за плана да се измъкнат под предтекста, че американците са филмов екип. В ранните планове на ЦРУ са разглеждани варианти те да бъдат представяни като безработни учители и икономисти.
Историята с фантастиката обаче впоследствие се оказва безсмислен за крайния резултат трик. Вместо под дъжд от куршуми те всъщност си тръгват от Иран безпроблемно, тъй като умишлено пристигат на летището в 05:30 сутринта, когато охраната почти я няма, а излитането им не е съпътствано от проблеми, тъй като никой не си е направил труда да иска от тях документи за самоличност – ключов момент, тъй като при разкритието, че са американци, ситуацията е щяла да стане сложна, а документите им са били очевидно фалшиви. Техен сътрудник им урежда ирански паспорти, но поради грешка в разпознаването на календара, те са били издадени на дата в бъдещето. За щастие те успешно пристигат в Цюрих, а по-късно са настанени в резиденцията на американското посолство в Берн. Според плана шестимата е трябвало да живеят под нови имена във Флорида, но това развитие на нещата пропада, след като операцията става известна на медиите.
Въпреки преплитането на реални събития и художествени измислици Марк, изявявал се за кратко като актьор през 80-те, е напълно доволен от филма.
На церемонията по раздаването на златните глобуси до екипа на филма се нареди и Тони Мендес, реалният агент на ЦРУ, в чиято роля Бен Афлек влиза. Пред в. "Уошингтън пост" вече 71-годишният Мендес казва, че "Арго" носи изключително силно послание, и напомня, че "САЩ и Канада винаги са пазили гърбовете си". Въпреки преувеличенията във филма, сайтът Foreign Policy отбелязва, че рапортът на Мендес от случилото не звучи по-малко изненадващо и като че ли от роман на Джон льо Каре.