Гледам наградите на академията от 11-годишен. Това изискваше позволение от родителите ми да остана буден докъсно нощем, когато на другия ден съм на училище, но те знаеха колко много означаваха филмите за мен. Това бе единствената вечер в годината, в която човек може да види всички най-големи звезди на Холивуд на малкия екран. Одри Хепбърн, Сидни Поатие и Елизабет Тейлър не се появяваха в токшоута в онези дни.

Спомени като моите се споделят от редица въодушевени носители на "Оскар", които казват колко нереално им се струва да стоят на този подиум, за който не са и мечтали, когато са гледали шоуто на наградите като деца.

Съмнявам се някой от онези, които поставят под въпрос значението на оскарите днес, да може да си спомни някой да е имал подобна реч на златните глобуси или което и да било друго от новопоявилите се наградни шоута, която да е станала част от пейзажа на поп културата. Това е така, защото тези церемонии нямат историята, традицията или световното влияние, което отделя наградите на академията встрани от тълпата. И докато някои от тях да имат по-добра репутация от други, всички те съществуват под сянката на оскарите - локомотивът, който движи могъщата и

Нищо друго няма по-голямо значение, щом есента веднъж настъпи в Тинселтаун (разговорно име сред американците за Холивуд - бел. ред.). Останалият свят може и да има друго наум, но в Лос Анджелис надграждането започва още с уикенда на Деня на труда, когато първите заслужаващи награди филми се представят на филмовите фестивали във Венеция, Торонто и Телурайд (Колорадо). Това са местата, от които тръгват филми като "Артистът" и "Беднякът милионер". Няколко месеца по-късно на оскарите техните режисьори се окъпват в блясъка на успеха, докато онези, които финансират и издават филмите, виждат съвсем ясно тяхното завръщане в боксофиса. Целият този шум вдъхновява хората да видят тези филми - в киносалони, на видео или онлайн. Колко души биха гледали черно-бял ням филм от Франция или индийски филм със субтитри (но не и филмови звезди) без шума, вдигнал се на сцената на наградите на филмовата академия?

Мъжът и жената на улицата може да се оплакват, че оскарите не отразяват масовия вкус, но това никога не е била целта. Наградите на академията са, за да поддържат стандарт на отлично качество, който често е в противоречие с печалбите от боксофиса. Ако милиони не се бяха стекли да гледат "Зимен дар" (Winter's Bone) или "Войната е опиат" (The Hurt Locker), то тогава това щеше да е тяхна загуба, и то не по вина на академията.

Разликата между поколенията обаче взема своето и от оскарите, като рейтингите от годишното излъчване са спаднали до около 30 до 40 млн., по данни на Nielsen Co, след като достигнаха връх от 55 млн. души пред 1998 г., годината на "Титаник" - един от редките боксофис блокбъстъри, който да доминира и на наградите "Оскар". Това е спад от 40 до 50-те млн. чифта очи, които включваха приемниците си през 70-те и началото на 80-те години. Какво е решението? Наемането на млади звезди (Ан Хатауей и Джеймс Франко) за водещи на церемонията не успя като номер, а връщането към изпробваното и сигурно (Били Кристъл) явно отблъсна младите. Не можеш да угодиш на всички, a мърморенето за оскарите се превърна в масово занимание.

Академията предприема стъпки, за да пребори своя мухлясал имидж. Разшири обхвата на членството си през изминалото десетилетие и покани съвременни режисьори по всякакви етнически, расови или полови линии, макар да има още дълъг път да извърви. Нейните 6 хиляди членове се предлагат от колеги в различни браншове - от сценаристи до гримьори, и се гласуват веднъж в годината. Журналисти като мен не са включени. Основните членове все още са по-възрастни и бели - членството почти никога не се отменя ‑ и все пак тези професионалисти, които са сякаш недостижими, са първите, които въздигнаха млади и надигащи се таланти като Дженифър Лорънс, Джеси Айзенбърг, Руни Мара, Октавия Спенсър и Джеръми Ренър, ако трябва да споменем само някои. Академията управлява и библиотека от световна класа, както и филмов архив и подпомага студенти режисьори и филмови фестивали - всичко, финансирано от таксата, която се плаща за телевизионното излъчване на церемонията.

Критиците поискаха академията да премахне "по-глупавите" награди от списъка си, както направиха наградите "Грами". "Грами" обаче имат предимството да могат да поканят номинираните музиканти да пеят и свирят на сцената. Оскарите не могат по същия начин да канят актьори, за да изпълнят сцени от техните най-нови филми.

Всеки продуцент, който се опита да направи шоуто по-постно и по-стегнато, научава горчивата истина: Без значение колко бляскаво е откриването, има най-малкото 24 награди, които да бъдат раздадени. В един момент някой ще трябва да чете дълъг списък с номинирани в категории като звуков монтаж и визуални ефекти, следвани от речи на победители, за които малко хора в публиката знаят или се интересуват.

В това се състои и главоблъсканицата при оскарите. Не е шоу, а

Ако трябваше да се промени, нямаше да е "Оскар". Бих казал, че това е пурист, живеещ в свят на драстични промени, в който има малко сантимент или отношение към традицията. Затова и някои насочени към по-младите шоута са в състояние да откраднат малко от шума на наградите "Оскар". Онзи тип големи звезди, които преди можеха да се видят само веднъж в годината по време на излъчването на академията, сега са на телевизионния екран целогодишно, рекламирайки своите филми.

Една от причините новопоявилите се наградни церемонии да бъдат въздигани от филмовата индустрия е, че те помагат на филмите във времена, когато цената на рекламата и промотирането са твърде високи. Онези нестандартни, престижни филми, които се съревновават за почести в края на годината, често нямат бюджетите за реклама, с които разполагат блокбъстърите, така че безплатната промоция е като лечебна билка за техните студия и разпространители.

Сега дори "безплатната" реклама на наградния сезон започва да струва повече. От около десетилетие студията развяват първокласните си звезди и режисьори от една холивудска прожекция на друга, между различни сесии с въпроси и отговори, като често едно или две от събитията се засичат в една вечер. Целта е да си проправят път към сърцата на гласуващите, много подобно на кандидат за президент в предизборната му надпревара. Човек може само да си представи сметките за частни самолети, лимузини и стилисти, които са закрепени към тези звезди, докато те правят обиколките си. А това дори не включва предаваните по телевизията шоута, които продължават да се множат като зайци.

Някои от тези претенденти за трона може да спечели значително внимание и представянето на "Златен глобус" включва повече звезди, отколкото дори академията може да побере (все пак награждава кино и телевизионни продукции, като има и отделни категории за драма и комедия и мюзикъл). Никой издател не може да си позволи да игнорира подобно събитие, но същата философия сега се прилага към много по-фалшиви събирания като изпълнените със звезди Холивудски филмови награди през октомври.

Малко вероятно е някой да плюе в лицето на организация, предлагаща награда, дори да е само, за да се покажеш, което, изглежда, често се случва. Никой не ще презре цитат от ценните гилди, които представляват продуценти, режисьори, сценаристи и актьори... да не говорим за организациите на операторите, дизайнерите на костюми, монтажисти и композитори. Всички те имат награждаващи церемонии. И докато броят на работещите критици се смали в ерата на свиващия се брой вестници и списания, броят на групите от критиците, които предлагат награди, се увеличи рязко.

Никой не е по-добре запознат с конкуренцията и какво означава тя от оскарите. За първи път тази година 85-годишната организация позволява сесии с въпроси и отговори с актьори и режисьори на прожекциите на членовете на академията. Досега студиата, които искаха да правят парад на Стивън Спилбърг или Мерил Стрийп пред тълпа от индустрията, трябваше да се настроят за сбирките на гилдията на екранните актьори и други неакадемични събития.

Една от областите, в които академията бе напред в надпреварата, бе да мисли глобално. В средата на 40-те години холивудският елит призна артистичния блясък на европейското кино като този в италианските филми Sciuscià и Ladri di Biciclette. Така се превърна в почетна награда, гласувана от Съвета на управителите (връчил отличия на шедьоври от Франция и Япония като Forbidden Games и Rashomon), преди да стане нормална състезателна категория през 1956 г. Тази година 71 държави - от Афганистан до Виетнам, подават заявление за игрален филм.

Обявяването на Сет Макфарлън, създателят и глас зад кадър на провокативната анимационна поредица Family Guy, за водещ също отправя посланието, че оскарите не са затънали в миналото. Уебсайтът на академията е по-активен отвсякога, отразявайки много от събитията си на живо, а отделът за връзки с обществеността се възползва от социалните медии, мобилните приложения и YouTube.

Аз все още очаквам нощта на оскарите всяка година. Не очаквам и не изисквам страхотно шоу, но продуцентите винаги включват нещо паметно... или пък победител създава късче магия. Когато Джон Стюарт доведе световнонеизвестната Маркета Ирглова зад кулисите след рекламната пауза, за да може тя да изрази чувствата си да спечели "Оскар" за песента Falling Slowly от филма Once, тя плени публиката в залата и у дома. Защо? Защото тя говори от сърце.

Моменти като този създават невероятни спомени и вдъхновяват млади хора по света да преследват мечтите си. В крайна сметка след цялото поздравяване и самопохвалата това е причината оскарите все още да са от значение.