Единият от известният фамилен режисьорски дует на братя Тавиани - Паоло Тавиани, ще пристигне в София през март, за да получи лично "Наградата на София" за цялостен принос в световното киноизкуство, която се връчва вече седем години от международния Sofia Film Fest. Това обяви днес неговият директор и продуцент Стефан Китанов.

Игрално-документалният "Цезар трябва да умре" (2012) е най-новият филм на братя Тавиани, отличен със "Златна мечка" от Берлинале 2012 и с "Давид на Донатело". В основата на тази силновъздействаща тяхна драма са репетициите и изпълнението на пиесата "Юлий Цезар" на Шекспир, изиграна от затворници с дългогодишни присъди в затвора Ребибия в Рим. 

Братя Тавиани работят заедно вече 50 години, а резултатът от тяхното съвместно дело са 22 филма, отличени с множество международни награди от Кан през Берлин, Венеция, та чак до Монреал и Москва.

Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Следват изкуство в Университета на Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната драма "Пайза" на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7 документални филма – "Miniato, luglio '44", разказ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют "Un uomo da bruciare" се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.

Двамата преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм, подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са тясно свързани, пишат от Sofia Film Fest. 

С I fuorilegge del matrimonio (1963), в който участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава една сладко-горчива комедия по темата за развода, а  първият голям международен успех им носи "Алонзанфан" (1974) – поглед към Италия в годините след Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения.

През 1977 г. се заемат с разказа за суровата съдба на сардинско момче, отглеждано с рядка бруталност от баща си овчар. Историята от "Баща господар" придизвиква бурни дискусии в Кан, но и спечелва журито до степен да му бъде присъдена "Златна палма". Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в "Нощта на Св. Лаврентий" (1982), който получава Специалната на града на журито в Кан.

При представянето на "Баща господар" в Кан, един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава едно шеговито обяснение: "Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото!"