През изминалите три дни земята в Перник отново се разтресе. Но по онзи приятен начин, както перничани го правят в началото на всяка година – чрез своя Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва".

Забравяйки за неволите си и отдавайки се на празника, над 6000 маскирани взеха участие в 22-то издание на проявата. Освен от страната, в Перник пристигнаха гости от Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Аруба, Индонезия и Палестина. Всички те се обединиха в едно туптящо цяло, което живя и празнува заедно.

За земетресение, разбира се, не стана и дума. Тътенът от звънците, тъпаните и тежките хора обаче доказа, че човекът е способен да накара земята да затрепти с позитивни вибрации. Така измежду срутените комини, напомнящи за злополучния месец май, се изредиха хора, носещи своето послание за добруване. Показателно беше и участието на групи от пернишките села, пострадали при земетресението. Те не само че не са се отказали, но се бяха заредили с повече хъс.

Заради ветровете синоптиците бяха обявили код "жълто" за област Перник. Вероятно не са подозирали, че перничани от своя страна бяха обявили код "Сурва", а дрескод – с маска. Затова и вятърът довя само хубави емоции. Безспирният поток от звуци и цветове преобърна града наопаки, сякаш за да го подреди наново и за да може животът да продължи.

Тази година фестивалът беше особено специален, понеже местните сурвакари имат и повод за гордост. До края на март България ще представи пред ЮНЕСКО кандидатурата "Народният празник Сурва в Пернишко" за вписване в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Важното тук е не самото вписване, а по-скоро фактът, че обичая го има – така, както го е имало и преди ЮНЕСКО. Защото сурвакарите не изработват своите маски, нито пък сгласяват (настройват, така че да звучат съзвучно - бел. ред.) звънците си с идеята, че ще получат признание. Правят го с мерак, защото не могат без маскарада, защото той съживява техните домове и села. Защото, маскирайки се, хората възобновяват чисто човешки връзки, които са по-силни от политиката и са устойчиви на земетресения.

С близо 50-годишната си история фестивалът все още привлича безброй погледи. И няма как да е иначе, тъй като традициите, които представя, са живи. Колкото са древни, толкова и съвременни са игрите с маски. Някогашните младежи, спомнящи си първия фестивал, днес водят за ръка маскираните си внуци. Ако посетите празника догодина, ще видите как тези деца правят първите си самостоятелни стъпки... в традицията.