"Берлинале" защити Джафар Панахи и ромите

На живо
Заседанието на Народното събрание

"Берлинале" защити Джафар Панахи и ромите

Член на журито, присъждащо награда за филм за мир държи плакат в подкрепа на иранския режисьор Джафар Панаби, който е един от режисьорите на филма "Спусната завеса" (Parde) на 63-ото издание на "Берлинале"
Член на журито, присъждащо награда за филм за мир държи плакат в подкрепа на иранския режисьор Джафар Панаби, който е един от режисьорите на филма "Спусната завеса" (Parde) на 63-ото издание на "Берлинале"
"Той трябваше да бъде тук" – плакати с този текст се появиха пред Двореца на киното в Берлин преди прожекцията на снимания в пълна нелегалност филм на иранския режисьор Джафар Панахи "Спусната завеса" (Parde). Както се очакваше, поканата на "Берлинале" към правителството на Иран да разреши на режисьора, осъден на шест години затвор и с 20-годишна забрана да снима филми, да пътува до Германия не бе уважена.
Това се случва за втори път, след още като през 2011 директорът на фестивала Дитер Кослик покани носителя на "Сребърна мечка" от 2006 (Offside) за член на международното жури, но той не получи разрешение да напусне Иран. Тогава Панахи написа писмо до фестивала, което председателка на журито Изабела Роселини прочувствено прочете пред престижната публика.
Вместо Панахи тази година в Берлин пристигнаха сърежисьорът му Камбозия Партови и изпълнителката на женската роля Мариам Могхадам.
В "Спусната завеса" Партови изпълнява ролята на писател, принуден да се крие, за да може да пише, а Могхадам играе ролята на млада жена, склонна към самоубийства. В къщата на писателя е и малкото му куче, чийто живот също е застрашен, тъй като от телевизионен репортаж става ясно, че в Иран кучетата са обявени за "нечисти" животни и подлежат на физическо унищожение.
Сърежисьорът на Панахи - Камбозия Партови и изпълнителката на женската роля Мариам Могхадам
Сърежисьорът на Панахи - Камбозия Партови и изпълнителката на женската роля Мариам Могхадам
"Да не работиш работата, която обичаш е много трудно" – каза Партови в Берлин. От един момент нататък изпадаш в депресия!" На често задавания въпрос: "Очакват ли се последствия за Панахи след показа на филма му в Берлин?" Партови отговори: "Не можем да предвидим нищо. Все още нищо не се е случило. Чакаме. Не знаем какво ще ни донесе бъдещето."
Сниман с изключително ограничен екип и с оскъдна техника, филмът вече получи множество положителни оценки от международната критика. Сцените, в които писателят покрива прозорците на нелегалната къща с черни пердета, бяха оценени като директно внушение на страха, в който е принудена да живее опозиционно настроената интелигенция, част от която е и самият Панахи. Филмът, който започва и завършва с подчертано дълъг статичен кадър, показващ живота навън през желязна решетка, се възприе като метафора на несвободата.
Пресата остана заинтригувана от образа на енигматичната млада жена, която според Партови символизира "стремежа към самоубийство". Запитан дали това е скритото желание на Панахи, той отговори: "Не, Джафар никога не е мислил за това. Но ако на мен ми забранят да работя, така както му забраниха на него, много вероятно е подобна идея да се роди в съзнанието ми.
Особено вълнуващи са моментите, в които на екрана се появява истинският Панахи. Видимо уморен и посърнал от психологическия стрес, на който е подложен, той показва себе си чрез обичайни действия на ежедневието: пие чай, взема си душ, подрежда предмети. Във филма си Панахи не забелязва присъствието на писателя и жената. Вместо това си представя кадри, в които бавно изчезва в морето, а после бързо се връща на брега. Те бяха оценени като "драматични и поетични", а целият филм - като "порив за свобода", кореспондиращ с думите на режисьора: "Истина е, че ме лишиха от възможността да виждам света цели двадесет години и ме осъдиха на мълчание. Но не могат да ме лишат от способността ми да сънувам."
Наясно с тежестта на положението си Панахи общува със света чрез писма: "Принуден съм да се подчиня на пленничеството, на което ме обрекоха похитителите ми. Затова ще трябва да търся изявата на мечтите си във филмите на други хора. В тях се надявам да намеря онова, от което съм лишен!"
Новият филм на носителя на "Оскар" ("Ничия земя", 2001) Данис Танович
"Епизод от живота на един събирач на желязо"
с който босненският режисьор се представи в конкурса на "Берлинале", разказва и показва истинската история на бедно ромско семейство. За да осигури прехраната на съпругата си и двете си дъщерички, Назиф събира железни отпадъци и ги продава в пункт за вторични суровини. Един ден обаче му се налага да заведе бременната си жена си Сенада до болницата, защото плодът, който носи, е мъртъв. Здравна осигуровка, разбира се, тя няма, а 500-те евро, които му искат лекарите, за да я оперират, също липсват. Отчаяни, Назиф и Сенада се връщат в дома си, където межудременно са спрели тока. В продължение на десет дни животът на Сенада е в опасност...
Режисьорът, носител на "Оскар" Данис Танович заедно с реалните герои, които играят себе си във филма му "Епизод от живота на един събирач на желязо"
Режисьорът, носител на "Оскар" Данис Танович заедно с реалните герои, които играят себе си във филма му "Епизод от живота на един събирач на желязо"
"Прочетох за тази история във вестник в края на 2011 малко преди Коледа. Веднага отидох при семейството, което ме посрещна изключително радушно. Предложих им да пресъздадем случилото се във филм, а двамата да участват в него" – каза Танович в Берлин. В желанието си да снима бързо той се отказва да пише сценарий и изцяло се доверява на документалните разкази на двамата съпрузи и на близките им. Всички участници във филма играят себе си с изключение на лекарите: първият, който на два пъти отказва да направи спешната операция, и вторият, който се съгласява, без да знае, че здравната книжка, която в крайна сметка Сенада представя, принадлежи на друга жена.
Благодарение на опита си като документалист Танович успява да приключи снимките само за девет дни и с много малко пари. "Най-голям брой дубли трябваше да направя на сцените с децата. Те са очарователни, но с тях винаги е по-трудно" – допълни Танович в Берлин.
Международната преса високо оцени антидискриминационната позиция на режисьора и думите му: "В какви хора се превърнахме? Възможно ли е петнадесет години след войната в Босна, когато бях свидетел на толкова много кураж и себеотрицание, днес обществото ни да обърне гръб на социално онеправданите и да се прави, че не забелязва ужаса, в който живеят?"
Въпреки твърденията за заглъхването на впечатляващата румънска филмова вълна оказа се, че те отново не отговарят на истината. Заради високите си художествени качества филмът на младия румънски режисьор Калин Петер Нетцер Pozitia copilului ("Позиция на дете") успя да заеме второто място в традиционната класация на престижното списание Screen International. Оценена като "сурова и непоколебима", историята за трудния контакт на властна майка с порасналия й син по сценарий на един от най-талантливите автори на румънското кино - Разван Радулеску, вече е сред сериозните претенденти за награда. Критиката специално отбеляза изпълнението на великолепната Луминица Георгиу в ролята на просперираща архитектка. Поведението на героинята й, която, след като разбира, че при катастрофа 34-годишният й син е убил убил дете, бе наречено "уникално" заради до болка реалистичното пресъздаване на паталогична и обсебваща склонност към надмощие - над всички и над всичко.