Ретроспекция в "Тейт модърн" представя майстора на имитиации на комикси Рой Лихтенщайн
За Рой Лихтенщайн e добре, че е прекалено известен на обществото, вместо да е тотално непознат. Всички го свързват с огромните му адаптации на комикс анимациите. Толкова е известен, че сега в лондонския "Тейт модърн" се открива и голяма ретроспективна изложба с негови творби.
Известни негови картини със заглавия като Whaam! и Drowning Girl са в центъра на експозицията, която обаче се опитва междувременно да покаже и как Лихтенщайн стига до мястото, което заема днес, и какви са последователните му стъпки в развитието му като артист, пише "Ройтерс".
Много по-малко разпознаваем е вдъхновеният от Китай пейзаж например, както и огледалните му серии или пък черно-белите творби с ежедневни предмети като гума, топка и настолен календар.
Вдовицата на Лихтенщайн - Дороти, е в Лондон с цел да подпомогне рекламирането на представянето, което включва 125 произведения. Тя споделя, че той никога не се е главозамайвал от успеха си отчасти защото той го застига, когато е в края на 30-те си години.
"Той обичаше да се шегува, че някой ще дойде и ще го разтърси, а той ще остане в инвалидна количка в старчески дом... и те ще му казват, че е време да си пие лекарството", разказва тя пред малка група репортери след представянето на изложбата пред медиите.
"Мисля, че той я понасяше леко, защото според мен смяташе, че славата можеше да бъде нещо капризно и често бе капризна", допълва тя.
Дороти се омъжва за художника през 1968 г. Той умира през 1997 на 73 години. Оттогава насам славата му расте все повече с годините, като негови платна като Sleeping Girl достигат доста високи суми на търговете. Въпросната картина бе купена преди няколко години за $45 млн. на търг, организиран от Sotheby's.
За много от онези, които считат комиските за висша форма на изкуството, вероятно е изненадващо да разберат, че самият Лихтенщайн не е чел такива като дете.
"Разбира се, неговите деца, момчетата имаха комикси - военни герои и всичко, така че в тях според мен той откри страхотна възможност за въображение", обяснява още Дороти и допълва, че художникът е бил привлечен най-вече от героичната история и как красивото момиче винаги се влюбва или остава с разбито сърце.
Тези иронични изображения на идеализирана красота и бляскаво насилие идват предимно от началото и средата на 60-те години, малко след като той прекъсва своя абстрактен експресионизъм и се обръща към въображението на масовата култура, включваща комикси и реклама.
Превратната точка идва през 1961 г. с Look Mickey, включена също в изложбата на "Тейт модърн". Тогава Лихтенщайн за първи път копира анимационен герой. На възраст е вече между 37 и 38 години.
Тази картина, както и изложбата в галерията на Лео Кастели на следващата година го превръщат в една от централните фигури на американския попарт, но също така разделят критиката и обществото.
Според Дороти част от внушението на комикс изображенията на Лихтенщайн се дължи и на тяхната популярност. "Когато Рой и други художници от това време навлязоха на тази сцена, хората се чувстваха наистина облекчени от това, че могат да разпознаят изображението, след като бяха се мъчили в дълбините на абстрактния експресионизъм" казва тя, допълвайки, че творбите на Лихтенщайн въпреки това също могат да бъдат разглеждани като абстрактни.
Един от неговите методи - запазена марка, които се отличават, докато човек разглежда изложбата и творбите му между 50-те и 60-те години, са рисуваните на ръка точки, които покриват голяма част от платната му в контраст с черни контури и ярки цветове.
Те могат да се видят както в комикс изображенията, така и в картините на пейзажи и морски гледки, адаптации на известни творби на други художници от 20-и век, на голи тела или китайските му картини.
През цялата си кариера Лихтенщайн е в диалог с други художници - от древните китайци до някои от най-великите импресионисти, кубисти и сюрреалисти.
Според информацията на "Тейт" той смятал Пикасо за най-великия творец на 20-и век. В изложбата е включена Femme d'Alger от 1963, която е преработка на серията на Пикасо The Women of Algiers.
В своите интерпретации на картините Rouen Cathedral на Клод Моне точките на Лихтенщайн остават толкова явни и известни, че засенчват самото изображение.
"Нещата, които на пръв поглед съм пародирал, са всъщност нещата, на които се възхищавам", казва самият Лихтенщайн за подобни свои творби.
Изложбата "Лихтенщайн: Ретроспекция" продължава от 21 февруари до 27 май. Входът за нея е 14 паунда. Преди това е гостувала в Института за изкуство на Чикаго, както и в Националната галерия за изкуство на Вашингтон.