Текстовете на пиесите "Терапевтът" от Елена Алексиева, поставен от Крис Шарков в Народен театър "Иван Вазов", "Една седмица страсти" на Любен Босилков, поставен от Ивелин Керанов в Драматичен театър "Гео Милев", Стара Загора и "Зазиданите" на Ясен Василев, поставен от Тея Сугарева в Младежки театър "Николай Бинев" са трите номинирани за тазгодишното отличие за съвременна българска драматургия в наградите на фондация "А' Аскеер" 2013 г., които ще бъдат връчени на 23 май. Това стана ясно днес, 3 април, на пресконференция в Театъра на българската армия.

Тази година в борбата за номинация са се включили общо 25 драматургични текста, поставени в периода между 1 април 2012 и 31 март 2013 г.

Журито в състав от различни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи тази година е изключило от редовете си проф. Иван Добчев, тъй като е бил един от оспорващите си отличието с пиесата в съавторство със Стефан Иванов "Медея - майка ми" (Театрална работилница "Сфумато").

На събитието бе обявена и една специална награда на "Аскеер", която не се връчва ежегодно. Това е почетен "Аскеер" за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство, учреден през 2007 г.. Негов носител през 2013 г. ще стане проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир - "Хамплет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет".

Пиесите, които са останалите на една точка разстояние от номинация за наградата, и според председателя на фондация "А' Аскеер" Милен Миланов заслужат също да бъдат отбелязани като силни, са "Самотни персонажи" от Васил Дуев, "Медея - майка ми" от Иван Добчев и Стефан Иванов, "Последната тайна на Меркюри" от Ирина Гигова, "Гарванът" от Калина Попянева, "Малки ритуали за сбогуване" на Оля Стоянова и "Деца на света" от Стефан Цанев.

Статистиката за претендентите в категорията за съвременна българска драматургия тази година показва, че повече от половината са "непоставени" автори. Шестнадесет заглавия са поставяни в столицата, седем - в извънстолични театри, а две от тях - в чужбина. Новост е и фактът, че една от постановките - "Очите на другите", е представена за първи път в Ню Йорк и едва след това идва на българска сцена. 

Една от добрите тенденции, които част от членовете на журито обявиха днес, е че ако за изминалия награден сезон на "Аскеер" само един театър (ДТ "Гео Милев", Стара Загора) е поставил на сцената си две нови български заглавия, сега тези театри са четири - "Иван Вазов", "Николай Бинев", "Сфумато" и отново "Гео Милев", Стара Загора. 

Според доц. д-р Георги Лозанов "няма някакви драматургично много мощни идеи, които да родят, а и не са родили някакви хитови спектакли, които да останат в историята на българския театър като образци". За сметка на това обаче общото ниво на писане става все по-високо, както и удоволствието от тяхното четене, допълни той. Лозанов определи като истинско "читателско приключение и радост" за себе си да прочете голяма част от текстовете, макар да не е сигурен дали драматургията трябва да е приятна за четене като книга. 

Тенденции, които заслужават да се отбележат от тазгодишните кандидати за отличието според Лозанов, са няколко. Една от тях е, че текстовете се движат повече към белетристиката, отколкото към драматургията. Това е резултат от правенето на театър от много години, в което има голям "режисьорски произвол" по отношение на текста. "Текстът не е много устойчив хоризонт на спектакъла, заради което сякаш и самите драматурзи се адаптират да са много по-служебна част от процеса на спектакъла", коментира той, подкрепяйки това твърдение с факта, че сред драматурзите тази година има и имена на режисьори. 

Той забелязва и "загуба на групова идентичност на текстовете за сметка на индивидуалната, личния стил и ролята на автора". Лозанов раздели тази загуба на групова идентичност на три вида. Липсва социално-историческа идентичност, или с други думи, принадлежност към определено време и ситуация. Сега по думите му голяма част от текстовете са написани в "някакво никъде", що се отнася до време и място.

Вторият отказ е от национална идентичност. "Текстовете не миришат на българска драматургия" и стоят по-естествено сред чуждите текстове заради липсата на подобни национални определения на действията в тях, каза той. 

Третият отказ, определен от него, е от "драматургична идентичност". "Тези текстове не са драматургия в класическия смисъл на думата и някои колеги се оплакваха от това... Няма конструиране на голям конфликт и на разпознаваеми страни в него... Но затова и тези текстове се преживяват и четат леко, развивайки се в това "никъде" и тази жанрова смътност, като говорят на много повече езици, отколкото традиционната драматургия предполага."

Всички тези тенденции според Георги Лозанов са положителни и похвални, защото дават много повече свобода на развитие и изказ в театъра. 

На 11 април, четвъртък, ще бъдат обявени и останалите номинации за наградите "Аскеер" 2013 в категориите за сценични постановки.