Първата жена министър-предстедател и най-дълго управлявалият премиер на Великобритания през 20 век Маргарет Тачър почина в понеделник, 8 април, на 87 години след инсулт.

Нейният изключително силен и противоречив образ години наред вълнува не само политическите и обществени среди, но и творческите. Британците останаха разделени на про- и анти-Тачър дори и след смъртта ѝ. Затова не е учудващо, че тя е толкова възпявана - възхвалявана или оплювана, в десетки песни. Образът й остава запечатан и в редица филмови и телевизионни продукции - както игрални, така и документални и биографични.

Всъщност връзката на политика Тачър с изкуството винаги е била някак иронична. Тя влиза под различни форми в него, защото през 80-те години, когато е в апогея на своето управление, тя дава на хората на изкуството нещо, срещу което те да се бунтуват, вдъхновява вулкан от творческа енергия, която в повечето случаи е негативна, злобна и насочена срещу нея.

След като дистанцията на времето от нейното слизане от власт през 1990 г. се увеличава, тонът сякаш започва да се смекчава, като някои дори откриват известна доза съжаление към нея.

Такъв бе последният и най-популярен от близките години биографичен филм "Желязната лейди" от 2011 г. с участието на Мерил Стрийп, донесъл на актрисата и пореден "Оскар" за главна женска роля.

Редица критици писаха, че авторите на филма са избрали да обрисуват Тачър като объркана, самотна жена, която си припомня миналото величие. По този начин според мнозина те отнеха от характерната ѝ твърдост, проявена по време на управлението й като министър-председател.

Настоящият премиер Джеймс Камерън разкритикува лентата през април 2012 за това, че излиза в неподходящ момент. "Филмът е много повече за остаряването и елементите на деменция, отколкото за един чудесен министър-председател", каза тогава той пред BBC Radio 4 и допълни, че му се иска лентата да беше направена в друг период от време.

Единственото, което остана непоклатимо, бе мнението, че Мерил Стрийп се е справила блестящо с превъплащението си в един толкова добре разпознаваем образ и не е оставила и капка съмнение, че на екрана е сякаш истинската Тачър, а не актриса.

Тя обаче далеч не е единствената, справила се нелошо с тази задача. Сред актрисите, които се изправят пред подобно предизвикателство през годините, е шотландската комедийна актриса Джанет Браун, която става известна най-вече с превъплъщенията си в образа на известния политик за редица телевизионни предавания на BBC като Mike Warwood Show, радиошоуто The News Huddlines.

През 1981 г. благодарение на популярността си с тази роля я изиграва и в поредния филм за Джеймс Бонд For Your Eyes Only.

Линдзи Дънкан пък играе Тачър във филма на BBC2 "Маргарет" от 2009 г. Тогава актрисата е на 58 години и изобразява на екрана последните дни на бившия премиер начело на властта във Великобритания.

Андреа Райзбъроу e номинирана за БАФТА, когато във филма на BBC The Long Walk To Finchley от 2008 г., който първоначално носи и подзаглавието "Как вероятно Маги го направи?", изиграва младата Тачър през 50-те години. По това време тя работи като химик, прави първи стъпки да бъде избрана в местния парламент и среща бъдещия си съпруг Денис.

През 2009 г. излиза и поредицата от 5 телевизионни доку-драма филма The Queen за пет ключови събития от управлението на Елизабет II, като в един от тях място намира и образът на Тачър. Той разказва за несъгласието на кралицата с предложението на премиера за търговски санкции спрямо Южна Африка. Ролята на политика се изпълнява от актрисата Лесли Манвил.

Маргарет Тачър дори е играна и от мъж. Това става в сатиричното телевизионно предаване с кукли Spitting Image, което върви с изключителен успех в периода 1984 - 1996 г. В него куклата на Желязната лейди се озвучава от Стив Налон.

Според информацията на сайта - световна банка с данни за киното, imdb.com името Маргарет Тачър присъства като герой в над 50 филмови и телевизионни заглавия от втората половина на 70-те до 2012 г.

В част от тях темите се въртят около политиката и обществения живот, други са за конкретни случаи или отделни личности и истории, които се развиват на фона на нейното управление. Има и множество филми, в които са включени архивни кадри.

Що се отнася до истинската Тачър - при нея интересът към киното напълно отсъства. Както и "Гардиън" припомня, през 1985 г. правителството премахва налога, с който в продължение на 35 години процент от боксофиса се преразпределя обратно към местното производство. След това са премахнати и данъчните облекчения за кино.

С други думи, британското кино преживява Тачър подобно на начина, по който и Великобритания - частично очукано, отчасти заличено, но и някак заредено, заключава британското издание и допълва, че сега то не се нуждае от нова Тачър, а от политик, който да има поне малко интерес към киното, или ако не, поне безразличието му да е доброкачествено.