Паулу Коелю отново пише за универсални ценности в новата си книга "Ръкописът, намерен в Акра"
Подобно на международния бестселър "Алхимикът" и в новата си книга Паулу Коелю се концентрира върху история, която се развива в миналото, но идеите, които тя изследва, казва той, повече от всякога се отнасят за настоящето, пише "Ройтерс".
Заглавието е "Ръкописът, намерен в Акра" и в България е в книжарниците от издателство "Обсидиан". Действието се развива през 1099 г. в Йерусалим в навечерието на кръстоносните походи, когато мъдър човек, наричан Копта, раздава философските напътствия за живота пред събрала се тълпа от християни, евреи и мюсюлмани, дошли да задават въпроси и да го изслушат.
"Продължваме да имаме същите проблеми като по онова време", разказва писателят пред "Ройтерс" и допълва, че чрез книгата той споделя своята визия за ценностите, които са се изгубили и на които сега имаме нужда да обърнем отново внимание.
И хората определено обръщат внимание. Откакто книгата се появи на пазара в САЩ миналата седмица, се движи значително добре в класациите за бестселъри, като в момента е на второ място в подреждането на "Ню Йорк таймс" за художествена литература на хартия.
Критиката обаче е не толкова ентусиазирана. Стюарт Джефрис от "Гардиън" пише, че сладникавите истории като тези в "Алхимикът" и "Единадесет минути" са премахнати, но клишето остава.
Въпреки това бразилският писател продължава да събира хвалби от хора като Бил Клинтън и Мадона, както и над 7.5 млн. последователи в "Туитър".
65-годишният Коелю също цени читателите си високо - толкова високо, че ги помоли да споделят своите въпроси и страхове в "Туитър", така че да може да ги включи в книгата си. Книгата е по-скоро философски трактат с афоризми, а не толкова история.
Чрез образа на Копта писателят проповядва своите виждания по различни теми като разликите между поражението и неуспеха, естеството на любовта, страданието, красотата, елегантността и смъртта, за която говори като за Нежелания гост.
Коелю смята, че има общи ценности, които се споделят от всички, и че хората трябва да обръщат повече внимание на тях вместо на религиозната догма.
"Според мен всички споделяме универсални ценности", казва той и допълва: "Тези ценности не са свързани с тази или онази религиозна система. Въпреки това някои хора в обществото и някои религиозни групи се опитват да казват "не, моята религия е най-добрата". Мисля, че всяка религия е насочена към една и съща светлина и тази светлина е Господ."
На въпроса дали книгата е подходяща за онези, които не вярват в Господ и не изповядват никоя религия, Коелю отговаря, че онова, което е от първостепенно значение, е как хората живеят живота си.
"Това, което е от значение, е какво правиш, а не какво изразяваш духовно или емпирично", допълва писателят. "В крайна сметка животът не е в кой Господ вярваш, а как го живееш? Може и да не вярваш в Господ, но вярваш в любовта, a тя е над всичко."
Коелю е критичен към лицемерието, което описва като представяне на образ, който не съответсвта на нечие поведение. От друга страна, той подкрепя противоречивостта, която нарича "част от вътрешната ни природа". Надява се, че книгата му ще помогне на читателите му да приемат вътрешните си противоречия.
"Не бих класифицирал тази книга като книга за мъдростта, а като книга за това да приемем нашите противоречия", казва той. "Живеем в свят, в който животите ни са пълни с различни реакции към различни обстоятелства. Не можем просто да приравняваме всички и да казваме - добре, винаги ще действам по този начин."