Паулу Коелю отново пише за универсални ценности в новата си книга "Ръкописът, намерен в Акра"

Любимецът на манекенките

• 13 51
• Докладване

Литературна ширпотреба. Четиво за кифли.

• 16 45
• Докладване

Русите интелектуалки да тичат да си го купят.

• 9 31
• Докладване

До коментар [#2] от "Хриси":

А кое е четиво за некифли?

• 11 17
• Докладване

Хора... човека пише басни.
Вие четохте ли нещо от него?

• 13 25
• Докладване

До коментар [#6] от "bgpainter":

Ти не беше ли руса и невъзпитана? Сега, очаквано, и като кифла се открои. Поне резюмето ти е с два епитета по-голямо от моето.

• 9 4
• Докладване

До коментар [#8] от "futurama":

Ами толкоз са ми възможностите.
Съдба!

• 2 10
• Докладване

Има писател, който пише, има търсене и купувачи, пише за добри неща - не виждам къде е проблемът.

• 7 5
• Докладване

На мен ми харесва, книгите му са лесни за четене и много вдъхновяващи, достъпни са и за манекенки, и за по-сериозни читатели, кой както иска да ги разбира. Пишел бил за едно и също - ми той и животът на хората е общо взето един и същ, но на болшинството им допада и биха го изживели няколко пъти. Коелю поставя фундаментални въпроси, които почти всеки си е задавал, и им отговаря простичко. Преразказва притчи по увлекателен начин. Не е кой знае колко оригинален, но не се и опитва да бъде друго освен това, което е.

• 13 8
• Докладване

До коментар [#4] от "futurama":

Хей, нали с теб спорихме дали трябва или да се чете, а сега те намирам под статия за книга. Интересно ми е дали си чел Коелю.

• 0 1
• Докладване

Поне ще има какво да казват, че четат някои "културтрегери"!?

• 2 3
• Докладване

До коментар [#13] от "luda_krava":
[quote#13:"luda_krava"]Преразкава притчи по увлекателен начин. [/quote]
Съгласна съм с теб. Първите книги на Коелю ме впечатлиха. Със следващите започна да се повтаря.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#16] от "Lady Zeppelin":

И аз съм със същото впечатление. Алхимикът много ме грабна и го прочетох за няколко часа. Въпреки всеобщото мнение, че е лековат, на мен ми допада и се разтоварвам като го чета, а на доста места се и замислям. Последните му книги не са ми особено интересни, наистина се повтаря. Някои притчи обаче са се врязали в паметта ми и ги разказвам на моите деца.

• 4 4
• Докладване

И на Коелю му мина модата. Суета на суетите...

• 1 2
• Докладване

До коментар [#14] от "Lady Zeppelin":

Ха, аз не съм казвал, че не трябва да се чете, а да се подхожда с внимание и недоверие, защото може да е опасно (но в повечето случаи - безсмислено). Също така казах, че четенето не е единственият начин за духовно обогатяване.

Не съм чел Коелю, но се дразня на фукащите се четящи, които се мислят за по-добри, защото четат книги, смятани от тях за по-стойностни или защото изобщо четат.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#14] от "Lady Zeppelin":

Наистина има смислени книги, които трябва да бъдат прочетени, но кой решава кои са те? Кой ще направи списъка? Всеки за себе си, предполагам.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#20] от "futurama":
[quote#20:"futurama"]има смислени книги, които трябва да бъдат прочетени, но кой решава кои са те? [/quote]
Като почетеш започваш да се ориентираш кои книги си струват и кои не. Освен това има различни видове книги - има класика, има велики книги, има книги, които четеш за развлечение.
[quote#19:"futurama"]аз не съм казвал, че не трябва да се чете, а да се подхожда с внимание и недоверие, защото може да е опасно[/quote]
Сега разбирам по-добре.
Съветвам те да прочетеш “Алхимика", когато имаш свободно време, за да си съставиш собствено мнение. Чете се много бързо.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#21] от "Lady Zeppelin":

Чиклит? Да, ще е забавно да прочета нещо такова... Може би ще я пробвам, но, предвид славата на автора, трябва да пратя някой да ми я купи или да я поръчам на фалшив адрес. После ще я подвържа с вестник и ще я крия под леглото.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#22] от "futurama":

Коелю не е чиклит, поне по моите критерии. Интересно ми е това пълно отрицание на Коелю в България. И друго, как можеш да критикуваш книгя, която не си чел.
[quote#22:"futurama"]трябва да пратя някой да ми я купи или да я поръчам на фалшив адрес.[/quote]
Ако толкова те е срам от "какво ще си помислят хората", мога да ти дам моя екземпляр.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#23] от "Lady Zeppelin":

Аз се шегувах, пък и винаги мога да респектирам продавача с "Взимам я за една яка мацка".

• 0 2
• Докладване

Тоя е писател с претенции за дълбочина, ама е дълбок и нужен колкото майска булевардна локва

• 1 3
• Докладване

ще повърна...

• 0 0
• Докладване

До коментар [#11] от "lil_alex":

Много интересен коментар,благодаря.Така си е.И аз лично нито една негова книга не съм чел до край,а имах неблагоразумието да купия 5 книги лускозно издание наведнъж.Несъжалявам обаче,може и да ги върна в антикварната някога.На Алхимика ми останаха 5-6 страници до края но неможах да издържа до края,после другият роман дето пътува в Баския -прочетох 20-30 стр с голямо търпение и много почна да ми писва-палатки пикници размисли под открито небе...,третият дето го започнах за оная депресирана мадама дето иска да се самоубие но в лудницата само мастурбира,бяга крие се и т.н. ..после разбарх че това били негови спомени от в Бразилия...Некви клишета точно както казваш.Браво много точно си го написала.

• 0 0
• Докладване

От Алхимика може би съм взела 2-3 идеи, които проследих до оригиналните източници и намерих много по-голямо богатство. Парадоксът е, че точно като в книгата, стигнах до съкровището с много обикаляне. Така че всяка книга може да е началото на пътешествие, което не знаеш къде ще те отведе. Ако четеш само външния език, ще е скучно. Но всяка добра книга има поне две нива на сложност, някои и повече. А това колко сложност ще откриеш зависи колко сложност имаш в себе си.

Парадоксално, Алхимикът от една страна си остава проста, от друга мога да реферирам доста сложни прозрения с нея, но не го правя, защото не звучи кредибилно.

• 0 1
• Докладване

[quote#28:"lil_alex"] Алхимикът от една страна си остава проста, от друга мога да реферирам доста сложни прозрения с нея, но не го правя, защото не звучи кредибилно.
[/quote]

Много добре това за прозренията(ти) ,така ще е по интересно а и лесно за нас твоите читатели Иначе Алхимика е окей за четене на някоя аерогара или самолет-чакалня... трансфери и т.н. или пък за в кенефа.Идеално ....но пък от друга страна забравяш за кво става въпрос.На аерогарите е интересно ,пасажери ,магазини,барове...а в кенефа от друга страна си е доста интимно така че неможе много дълго да си ......с Алхимика...и Коелю...

• 0 0
• Докладване

ааа тва за сложнистите май съм го чувал и по рано от една ....да кажем позната

• 0 0
• Докладване

До коментар [#17] от "luda_krava":
[quote#17:"luda_krava"]Алхимикъ много ме грабна и го прочетох за няколко часа. Въпреки всеобщото мнение, че е лековат, на мен ми допада и се разтоварвам като го чета, а на доста места се и замислям[/quote]
Радвам се, че си намерих съмишленик. Ставаме две "манекенки".

• 0 1
• Докладване

До коментар [#24] от "futurama":
[quote#24:"futurama"]Аз се шегувах,[/quote]
ОК. Слагай настроение "весело" или усмихнато човече, моля. Иначе не винаги схващам шегата, когато е написана.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#32] от "Lady Zeppelin":

И на живо рядко слагам "човечета", защото това разваля иронията.

http://en.wikipedia.org/wiki/Deadpan

• 0 0
• Докладване

До коментар [#33] от "futurama":
Когато виждаш човека е едно, когато четеш е малко по-различно. Но вече ще го знам.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#34] от "Lady Zeppelin":


До коментар [#28] от "lil_alex":


До коментар [#17] от "luda_krava":


До коментар [#9] от "bgpainter":


Алхимикът, тази книга... Отворих я, зачетох, и четох, четох, докато не усетих, че възглавницата ми е подгизнала от мозък. Както и да е - продължих да чета, защото вече нямах нищо за губене. Четох, четох и около средата на книга започнах да мисля за себе си в женски род, и дори се опитах да мъркам като коте, но се задавих. Както и да е - продължих да чета, защото книгата вече наистина бе влязла под кожата ми. Четох, четох, прочетох я и като я затворих си рекох: ем съм убава, ем съм умна.

Дебилният ми хумор настрана, книгата не беше толкова лоша, колкото очаквах. Даже някои работи ми харесаха. Хареса ми формулировката, че някои хора откриват щастието твърде рано, което го разбирам като да не бързаш да имаш семейство –(или изобщо да имаш семейство). Тази гледна точка не ми беше хрумвала. Аз му викам лесно щастие. Свързаната концепция за Личната легенда също ми допадна и това, че истинската любов не може да попречи на осъществяването на Личната легенда, но за това не мога да кажа нищо, а и се сещам за някои мъдри хора, които не биха се съгласили.

Не ми харесаха метафизичните идеи за поличбите, Всемирния дух и за Вселената, която помагала на хората, преследващи Личната си легенда. Това го е написал само щото на него така му е харесало.

Плюенето по книгите на Коелю идва от очакването, че в тях има някакви дълбоки размисли, но това не е така. През цялото време имах неприятното чувство, че чета някаква окуражителна self-help книга. Ние мъжете не работим така. Ние обичаме философски размисли (за досада на жените). Коелю пък в книгата си даже казва, че философията излишно усложнявала нещата, но на мъжете такова опростяване не се нрави. Истина е, че в мъдрите книги няма да откриете смисъла на живота, нито пък идеи, които не са минавали през главата на всеки средно интелигентен човек, но тези книги могат да научат човек да мисли, да го научат на нещо за самия него и за другите. Съветвам ви да избягвате мъже, които харесват Коелю.

Виждам обаче защо книгите на Коелю имат силен апел към жените - посланието в "Алхимикът" има силно емоционално въздействие, особено в последната третина на книгата. Дори се учудвам, че именно жени скочиха да плюят по автора. Не са го чели или може би не са чели точно тази книга.

Едва ли ще прочета друга книга от Коелю (е, може би освен онази, в която the_fat каза, че някаква жена се самозадоволявала по цял ден), но ако ви харесват неговите книги, няма защо да се чувствате кифли или манекенки (това кога стана обидно?).

• 0 1
• Докладване

На 24 април 1915 г. започва преследването на арменците в Османската империя. Жертвите на арменския геноцид са милион и половина.

• 0 0
• Докладване

Предишният коментар е грешка. Моля за извинение.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#35] от "futurama":
Първо трябва да кажа, че съм впечатлена от бързия и задълбочен анализ.
"Алхимика" го четох преди 20 години и това, което ме впечатли и което помня е Личната легенда. Не знам дали животът помага при осъществяването й, но запомних, че човек трябва да върви към мечтата си. Най-често се отклоняваме от нея. Винаги си намираме извинения.
В този смисъл Коелю отправя послания към хората, според мен, разказани образно и казани просто.
За мен безпощадната критика към Коелю в България е неразбираема. Чела съм все пак книжки, без да имам претенции, и смятам, че книгите му са написани добре. Четат се лесно и имат една-две идеи. Като прочетеш няколко, обаче, доскучава, защото се повтарят.
Не знам дали има разлика по отношението към философията между мъжете и женит. Има различни хора. Аз познавам и мъже, които са чели и ценят книгите на Коелю.
Другата му книга, за която говориш е сигурно "Единадесет минути". Според мен не си струва. "На брега на река седнах и заплаках" ми хареса.


[quote#35:"futurama"] ако ви харесват неговите книги, няма защо да се чувствате кифли или манекенки[/quote]
Ами, не се чувствам. Нямам какво да доказвам вече.
(Ако искаш lil alex, luda krava i bg painter да прочетат коментара ти, трябва да им го изпратиш. При групиран получател; коментарът се чете само от първия.)

• 0 0
• Докладване

До коментар [#38] от "Lady Zeppelin":

Който е трябвало да прочете е прочел. "Мактуб", както се казва.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#39] от "futurama":
[quote#39:"futurama"]"Мактуб", както се казва.[/quote]
Ето, това е отговор на човек прочел "Алхимика"!

• 0 0
• Докладване

До коментар [#40] от "Lady Zeppelin":

Да, но виж философското усложнение. Сега се получи така, че другите "кифли" не го прочетоха. Може да се каже - съдба. Обаче, ако поискам, мога да променя това и да направя така, че и те да го прочетат. Тогава все още ли ще е съдба и има ли изобщо такова нещо?

Така би казал някой философ. "Мактуб" пък би казал Коелю. Виждаш, и на философите не им е лесно и това донякъде оправдава Коелю за реакцията му срещу тях, но не напълно, защото грешният отговор не е по-добър от липсата на отговор.

Чао от мен. Това е последното ми мнение по темата, освен ако твое следващо мнение не предполага отговор, защото като захапя кокала, мога да го дъвча цял ден и бързо ставам досаден.

• 0 0
• Докладване

[quote#41:"futurama"] като захапя кокала, мога да го дъвча цял ден и бързо ставам досаден.[/quote]
Самокритичен си. Това е качество.
И аз мисля да приключим с темата засега.

[quote#41:"futurama"]Тогава все още ли ще е съдба и има ли изобщо такова нещо? [/quote]
Аз не си падам по филосовстването, но гледайки моя живот стигнах до извода, че съдбата се намесва в определени моменти. В ключови моменти, когато се налага да вземеш някакъв избор - избираш нещо, което определя по-нататъшната посока на живота ти.
Но, би могъл да избереш друго; и животът ти би тръгнал в друга посока.
Лек, безоблачен ден.

• 0 0
• Докладване