Тази вечер, 19 април в Националната опера и балет предстои дългоочакваната премиера на спектакъла "Големите американски хореографи", който е част от третото годишно издание на "Американски балет за България". В него публиката ще се наслади на невиждана досега комбинация от хореографии на наистина велики имена в американския и световен балет, каквито са Джордж Баланчин, Джером Робинс и Уилям Форсайт.
Тази вечер, 19 април в Националната опера и балет предстои дългоочакваната премиера на спектакъла "Големите американски хореографи", който е част от третото годишно издание на "Американски балет за България". В него публиката ще се наслади на невиждана досега комбинация от хореографии на три наистина велики имена в американския и световен балет, каквито са Джордж Баланчин, Джером Робинс и Уилям Форсайт.
На снимката: В първо действие на Concerto Baroccо по музика на Бах, който открива спектакъла, двете водещи балерини пресъздават двете цигулки в акомпанимент на ансамбъл от осем жени.
Солисти на двете цигулки са Теодора Христова и Мария Евстатиева.
Вече трета поредна година през пролетта "Американски балет за България" доставя в София малка частица от съвременната американска балетна традиция. Така за трети път публиката в столицата ще има възможност да се наслади на несравнимата и световноизвестна хореография на Джордж Баланчин, както и на двама други популярни балетни творци от САЩ. 
Началото на спектакъла поставя "Кончерто Бароко" (Concerto baroco) - Концерт за две цигулки и оркестър в Ре минор по музика на Йохан Себастиан Бах. Хореографията и костюмите са дело на световноизвестния хорегораф от руски произход Баланчин, а неговия дебют в този му вид на сцена е през 1960 г.. 
Танцът, който публиката ще може да гледа за първи път довечера, а след това на 20, 21, 27 и 28 април, е емблематично за неокласическия балет на Баланчин и е може би първият, в който хореографът се отказва напълно от каквото и да било сюжетно развитие, за да се фокусира изцяло върху музиката. 
Във второто действие на Concerto Barocco за па де дьо на сцената излизат мъж и жена 
Танцът на целия ансамбъл в заключителното алегро изразява ритмичното богатство и изразност на музиката на Бах, се казва в описанието на хореографията. 
И докато след представянето му за първи път през 1960 г. критиката пише за Concerto Barocco като за първи "абстрактен балет", то Баланчин не се съгласява и го определя като първият "конкретен балет" заради отношението му към телата на танцьорите и музиката. 
За да постави Concerto Barocco, както и Чайковски Па де дьо по хореография на известния творец в България за втора поредна година идва оторизираният постановчик The George Balanchin Trust Даян Уайт, която подготвя българските балетисти от състава на Националната опера и балет. 
Даян Уайт е една от малкото балерини, които са имали привилегията да работят лично с Джордж Баланчин приживе. Нейната среща с балета започва още на 4-годишна възраст, на 10 е избрана да бъде буболечка в "Сън в лятна нощ" на Баланчин. Тогава тя започва да мечтае да стане част от трупата на New York City Ballet и няколко години по-късно Баланчин я кани да сбъдне мечтата си. 
През следващите 20 години Даян Уайт работи тясно с Баланчин и Джером Робинс - другият голям класик на съвременния балет. През 1989 г. става прима, а New Work Times пише: "царицата, пчелата майка на трупата с феноменални изпълнения и блестяща техника". От 1992 г. е артистичен директор и преподавател в нейна собствена школа - Балетно студио Скарсдейл, а през 2006 г. издава автобиографичната детска книга Ballerina Dreams. Чайковски Па де дьо се изпълнява върху музикален откъс от "Лебедово езеро" на Пьотр Илич Чайковски. 
Историята на 8-минутното изпълнение по музика на Чейковски започва от Болшой театър и една неуспешна постановка на "Лебедово езеро" през 1877 г.. Тогава прима балерината Анна Собешчанская се подготвя за своя дебют като Одета - Одил и настоява да обогати образа на Черния лебед в трето действие с избрано от нея па де дьо. Чайковски не иска музика от друг композитор да бъде изпълнявана в контекста на неговата и набързо пише алтернативно па де дьо. 
Конретно тази московска постановка има кратък живот и тъй като допълнително написаната музика не е част от оригиналните партитури остава неотпечатана. Затова и не се играе при нито една възстановка на балета до 1953 г., когато написаната част е открита в архивите на Болшой. 
Баланчин остава очарован от музиката и след като получава официално позволение да я използва, създава по нея дует за главните балетисти на New York City Ballet, като хореографията, която българската публика също ще може да види за няколко вечери в София, дебютира за първи път на сцена през 1960 г.. 
Може би най-стряскащата първоначално, но и едновременно с това най-силно въздействаща част от сптектакъла е танцът "По средата, леко издигнат" по хореография на Уилям Форсайт. Неслучайно всеки, който го е гледал, е като нокаутиран след това. 
Танцът демонстрира най-характерните белези на прочутия хореограф - строга, сурова и атлетична хореография, която изтръгва максимума от техниката на танцьорите. 
Спектакълът е създаден през 1987 г. по поръчка на балетиста Рудолф Нуреев за Парижката опера и балет и нейната най-млада звезда Силви Гилем. 
Онова, което се случва на сцената е избухване в движения на фона на изключително въздействаща електронна музика, след което балетистите сякаш се отказват и напускат сцената. 
Осветлението е индустриално, пишат авторите на спектакъла у нас. Индустриална е и музиката на скандинавския композитор Том Виленс, която разчита изцяло на остри звуци сякаш от чукове и търкания на метал, които прорязват сцената и публиката. 
Историята на заглавието "По средата, леко издигнат" всъщност идва от декора на спектакъла, който у нас пристига специално от тръста на Уилям Форсайт. Изискването е навсякъде той да е точно този.
Защо той стои там по средата на сцената, леко издигнат? Когато Форсайт подготвя премиерата на хореографията първоначалното му изискване е на сцената да няма абсолютно нищо. Случва се така обаче, че танцът трябва да се изпълни между други две хореографии, които са с изключително тежък и сложен декор. Така на една от генерални репетиции сценичният екип не успява да прибере изцяло всичко декори и един златист предмет във формата на нещо, което зрителите в залата ще успеят лесно да разпознаят, остава да виси във въздуха над сцената.
Форсайт веднага го включва в официалния и запазен и до днес вид на танца.
"Да гледаш танц на Форсайт е като да вземеш стимуланти", пише The Village Voice за американския балетист и хореограф Уилям Форсайт, който и след кариерата си като директор на Балета на Франкфурт продължава да се занимава с различни форми на изкуство.
Освен че има собствена танцова компания в Германия, той насочва творческата си енергия в полетата на инсталациите, мултимедиите и киното. Негови творби са излагани на Венецианското биенале и в Лувъра в Париж.
Човекът, който има задачата да поставя балетите по света и сега у нас по начина, по който той го е правил преди, е австралийската балерина Катрин Бенетс. За изключително качествената й работа по репертоара на Форсайт през юни 2012 г. Парижката критика я отличи с награда, а това бе само последното от множеството й отличия.
След "нокаутирането" с "По средата, леко издигнат" на Форсайт следва една от най-приятните, забавни и свежи балетни хореографии, на които човек може да попадне - "Концертът"по музика на Фредерик Шопен и хореография на Джером Робинс.
В своя бележка към него самият Робинс пише: "Едно от удоволствията да присъстваш на концерт е свободата да се изгубиш в музиката. Подсъзнанието създава свои картини и потегля по собствените си мечтателни маршрути, начертани от композицията, от изпълнението или въображението на слушателя..."
"Концертът" е една наистина блестяща и любима на много поколения пародия на класически концерт, която Робинс поставя за първи път през 1956 г..
Действието се развива по време на рецитал на Шопен, изпълняван на живо на сцената. За първи път в историята му досега зад пианото тази вечер и в следващите дни ще застане мъж, а именно пианистът Георги Черкин, който ще трябва освен музикален талант ще демонстрира и актьорски такъв.
По време на рецитала на Шопен балетистите играят публика, която пуска фантазията си в действие, а Робинс я пресъздава в танц, който кара всеки седнал пред сцената да се смее от сърце.
Спектакълът се поставя в България с оригиналните костюми на Айрийн Шараф с художник Холи Хайнс.
Интересна подробност е че оригиналният декор, по който се прави копие и у нас, е рисуван от известния илюстратор от еврейски произход Соул Стайнбърг, който се мести да живее в САЩ с помощта на изданието "Ню Йоркър" и в продължение на близо половин век създава за него над 90 корици, както и редица други творби, които и до днес се излагат и обикалят света с голям успех.
За нюйоркчанина Джером Робинс Джордж Баланчин казва, че той е големият американски хореограф. Освен това за мнозина той е и Кралят на Бродуей, но както "Гардиън" пишат, в него живеят сякаш двама души - лековат шоумен и интровертен артист, съблазнен от мрака.
На 25-годишна възраст през 1939 г. създава първата си хореография Fancy Free по музика на Ленърд Бърнстейн. След спускането на завесите танцьорите на премиерата излизат 22 пъти на сцената, а по-късно продукцията е превърната във филм с участието на Франк Синатра и Джийн Кели.
След мюзикъла "Цигулар на покрива" се отказва от Бродуей, а по-късно и от балета. След смъртта на Баланчин става артистичен директор на трупата на New York City Ballet, от който се оттегля няколко години преди смъртта си през 1998 г..
"Концертът" и оригиналната хореография в София поставя британецът Киплинг Хюстън.
Той завършва сценичната си кариера през 2003 г. на 46-годишна възраст, когато New York Times пишат, че с това е сложен край на една епоха в New York City Ballet. Защо? Защото трупата се сбогува с последния лично обучен от Баланчин балетист.
Той никога не е бил голяма звезда, но Баланчин го поставя за солист в няколко свои хореографии, а и самият той казва, че никога не е бил много гъвкав или силен, но за сметка на това никога не спира и никога не се чупи.
Освен многобройните му занимания, свързани с балета и сцената, той е и горд баща на четири деца, които отглежда заедно със съпругата си в Ню Йорк.