Малко групи имат възможността да пеят пред две (а може би дори три) поколения, еднакво добре познаващи музиката им.

Случаят с "Клас" е дори по-специален, тъй като за огромна част от изпълнилата почти докрай зала 4 на "Интер експо център" публика това беше първа жива среща с музикантите и първа възможност да пеят заедно с тях идеалистично романтичните им песни, сред които "Госпожа Емилия", "Чай", "Сутринта", "Гълтам дим" и "Диви коне" - заглавия, останали в историята на алтернативната българска музика не защото са налагани, а единствено и само защото са обичани и предавани от "ръка на ръка" виртуално.

Концертът снощи, първи за групата от 19 години насам, беше и възможност за "Клас" да видят до колко много са достигнали, тъй като това е нещо, което надали са могли да усетят без жив контакт досега. Сред тях бяха от 20 и няколко годишни до хора, които могат да им бъдат родители. Песните успешно се материализираха на сцената от старите касетки и нискокачествените mp3-ки, а за това със сигурност спомогна напълно запазеният глас на Бойко Петков и по-китарният аранжимент. Те бяха придружени и с обещаните визуализации, които обаче в повечето случаи не допринасяха за атмосферата – в някои случаи музиката е напълно достатъчна.

Заедно с голяма част от всеобщите фаворити, прозвучаха и записаните след събирането на групата "Сини слънца" и "Тайна", изпълнена на фона на един от клиповете към Varúð на исландската пост-рок група Sigur Ros, a и двете като че ли показват, че за добро или лошо музикално "Клас" продължават там, където преди са спрели.

Дали завръщането може да се приеме за проява на носталгия или събитието снощи наистина ще отбележи ново начало за "Клас" остава отворен, но има достатъчно причини да очакваме, че ще се случи второто. Към групата има твърде много любов, за да бъде това само "последен танц", но във всички случаи снощи "Клас" направиха това, което прави всеки концерт повече от просто изява на живо - сбъдна мечти.