Светът отбелязва 200 години от рождението на Рихард Вагнер
Музикалният свят отбелязва днес, 22 май, 200-годишнината от рождението на известния композитор Рихард Вагнер със серия от програми и събития.
Националната опера и балет в София отбелязват повода с премиерата днес, 22 май, на последната част "Залезът на боговете" от тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга", която се подготвя в пълния й вид от вече четири години. През юни целият цикъл от "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете" ще бъде поставен последователно в рамките на една седмица за първи път в България.
На 10 май в централата на БАН се проведе и научна конференция на тема "Космосът, наречен Вагнер, и ние" по инициатива на акад. Стефан Воденичаров и директора на Националната опера и балет акад. Пламен Карталов с участието на учени от различни хуманитарни сфери.
С наближаването на юбилея редица водещи опери в целия свят като "Метрополитън" в Ню Йорк, "Ла Скала" в Милано и Виенската държавна опера също представят нови изпълнения на 16-часовото произведение "Пръстенът на нибелунга".
Вагнер - един от най-противоречивите творци, считан едновременно с това и за един от най-революционните музикални умове на 19 век, ще бъде почетен в Лондон в Кралската фестивална зала с концерт на оркестъра на филхармонията под диригентството на Андрю Дейвис. Ученици от Кралския колеж по музика пък ще изпълнят част от произведението "Зигфрид", а в залата ще има изложба и на илюстрации от най-новата книга на Бари Мълиган "Рихард Вагнер: Магьосникът на Байройт".
По случай юбилея Германия предвижда разнообразни чествания и събития през цялата година 2013 г..
| Роденият в Лайпциг през 1813 г. композитор Рихард Вагнер пише първата си опера "Феите" през 1833 г., но тя бива поставена едва след смъртта му. Той е музикален директор на театъра в Магдебург през периода 1834-1836 г., където през 1836 г. е поставена следващата му работа "Забранена любов", свободно основана на "Мяра според мяра" от Уилям Шекспир (1564 - 1616). Същата година той се жени за Мина Планер, певица и актриса, която участва активно в местния театрален живот. През 1837 г. Вагнер става първият музикален директор на театъра в Рига, Русия (сега столица на Латвия), където остава до 1839 г. След това заминава за Париж, където се надява да се наложи като творец. Докато е във френската столица, развива дълбока омраза към френската музикална култура, която продължава до края на живота му, независимо колко често се опитва да постигне успех в Париж. Именно по това време Вагнер във финансово отчаяние продава либретото за "Летящият холандец" на Парижката опера, за да бъде използвана от друг композитор. Вагнер по-късно пише музика по друг вариант на тази легенда. Композиторът се връща в Германия и се установява в Дрезден през 1842 г., където отговаря за музиката за придворния параклис. "Риенци", голяма опера в имитация на френския стил, се радва на скромен успех. През 1845 г. "Танхойзер" има премиера в Дрезден и се оказва първият безспорен успех в кариерата на Вагнер. През ноември същата година той завършва поемата "Лоенгрин" и в началото на 1846 г. започва композирането на музиката. По време на работата над "Лоенгрин" Вагнер е запленен от скандинавските предания и прави планове за своята тетралогия (поредица от четири драми) "Пръстенът на нибелунга". През 1845 г. той подготвя либрето за първата по реда на създаването на драма от тетралогията "Смъртта на Зигфрид", която после става "Залезът на боговете". Биографичната справка е предоставена по време на научната конференция "Космосът, наречен Вагнер, и ние" в БАН на 10 май 2013 г.. |