Американски фолклор от братя Коен и "лебедовата песен" на Содърбърг в Кан
Дългоочакваният филм на легендарните братя Коен Inside Llewin Davis ("В съзнанието на Луин Дейвис"), в който звучи автентичен американски фолкор от края на 50-те години на миналия век, заслужено обра овациите на публиката в Кан.
Нискобюджетният филм на едни от най-елегантните иронизатори в киното, продължаващи да харесват интелектуалните задявки (включително с добре познатите им стереотипи на еврейството) засега се радва на най-високата оценка на международната критика в Кан. Както обикновено "братята" успешно повтарят собственото си кино, този път на територията на традиционна американска музика.
Луин Дейвис е фиктивен образ на певец, бродещ из бедняшките нощни клубове на "Гринуич Вилидж". Годината е 1961 - малко преди изгряването на звездата на Боб Дилън. За разлика от множеството кичозни изпълнители, бълващи музикални рефрени в задимени помещения, Дейвис е артистът "с една китара и едно сако". Репертоарът му се състои от мелодични песни със смисъл и топлота. Поради това обаче той е самотен, без постоянен дом и постоянно без пари.
Ролята на Дейвис се изпълнява от Оскар Исак, актьор в киното и театъра и отличен певец. "Луин е неудачник, който винаги се озовава на неправилното място в неподходящия момент. За разлика от останалите, тъй като не е кариерист, той не търси "структура", която да го крепи", каза Исак в Кан.
За братята Коен, тъкмо "чудесният глас на актьора, успял бързо да се приспособи към стила на музиката от епохата, а също и "меланхоличният му поглед" са направили филма възможен. В Кан те заявиха, че се радват на героя си, тъй като той обича "авторството в пеенето."
Иначе, за успеха на творбата допринася и участието на Джъстин Тимбърлейк, който се появява заедно с Кери Мълигън (изявяваща се и във "Великият Гетсби", но в съвършено различно амплоа). Двамата се превъплъщават в комична певческа ретро двойка. Сякаш от нищото се появява и една котка, която Дейвис губи, после намира, после неволно подменя и по този начин тя се превръща в повод за куп допълнителни неудачи. "Тъй като във филма ни почти няма интрига, затова решихме да включим и котката. Може да се каже, че в някаква степен нещата се върят около нея"- полу на шега, полу насеризно заявиха Джоел и Итън в Кан.
Поредният филм от пребогатата филмография на Стивън Содърбърг ("Златна палма" от 1989 за "Секс, лъжи и видео") "Зад свещника" също е посветен на музикант. Става дума за виртуиозния пианист Владиу Валентино Либерачи, роден през 1919 от майка полякиня и баща италианец.
Поклонник на Падеревски, невероятният музикант е свирил със симфоничния оркестър на Чикаго, а също и филхармонията на Лос Анджелис, но е останал в историята най-вече с уникалното си и много разточително "Либерачи шоу". Десетилетия наред то е сред най-бляскавите атракции за свръхбогати любители на джаза. За Содърбърг обаче, който определя филма си като "успех в стилово отношение", е важна не толкова феноменалната професионална слава на една от най-големите музикални звезди на 70-те години на миналия век, колкото прикриваната (от самия него) хомосексуалност.
"Либерачи е имал три сестри, но в нито един момент от живота си, те не са подозирали, че брат им е гей. Общественото мнение не е могло да понесе, че един от фетишите му е гей. Затова Либерачи грижливо е трябвало да пази тайната си", каза Содърбърг в Кан.
В образа на Либерачи се изявява феноменалният Майкъл Дъглас. В Кан той призна, че това се е превърнало в едно от най-големите предизвикателства на кариерата му. В ролята на младия, рус Скот Торсън, с когото Либерачи има страстна любовна връзка (станала публична след смъртта му), е Мат Деймън. Двамата са почти непрекъснато в кадър: Либерачи (Дъглас) с перука, прикриваща плешивата му глава, а Скот (Деймън) с изопнато от лифтинг лице, подчертаващо статута му на "мъжка кукла".
"При снимането на този филм имах три основни проблема" - каза Дъглас в Кан: "да се чувствам конфортно в ролята на фрустриран хомосексуалист, да задоволя професионалните изисквания на Стивън и да се харесам на Мат". Споменавайки за рака на гърлото, на пресконференцията на филма за момент Дъглас се разчувства и публично благодари на Содърберг и на екипа му, че са го чакали една година, за да се възстанови. "Тази роля е истинско възраждане за мен! От своя страна Содърбърг заяви, че "има нужда от пауза, поради което смята да спре със снимането на филми. "Мисля, че "Зад свещника" е "лебедовата ми песен" - сподели именитият режисьор.
С много ласки бе обсипан и най-новият филм на италианеца Тони Сервило "Великата красота" (La Grande Belezza). Филмът представлява мрачна фреска, посветена на "вечния град" (Рим). Разточителното "долче фар ниенте" е показано през очите на застаряващ писател, загубил вдъхновението си (в ролята феноменалния Тони Сервило).
Критиците сравниха киното на Сервило с това на Фелини, а актьорското излъчване на Сервило – с това на Марчело Мастрояни. Тъгата от съществуването (с времето писателят се е превърнал в известна светска личност от "високото общество", което обаче отдавна не произвежда ценности, но за сметка на това обича да се забавлява) Сорентино свъра със своеобразна "хипноза, предизвикана от Нищото" (по Флобер). "С напредването на възрастта този мъж с "интелигентността на вампир" осъзнава, че е време да излезе от нея, но все още не знае как."- каза Сорентино.
"Само Господ прощава", новият филм на датчанина Николас Виндинг Рефн (нашумял в Кан с оригиналната си кримка Drive) сега пренася действието в Банкок. Своебразната "гръцка трагедия", в която властна майка упражнява психическо насилие над по-малкия си син Джулиян (в ролята канадската звезда Райън Гослинг) го кара да отмъсти за убийството на по-големия си брат Били. Красив и съзерцателен филмът забърква в играта на нерви и един странен местен полицай, носител на "кармичната справедливост". Той е човекък, който знае, кого да накаже и кому да прости (в ролята Витая Пансиграм).
"Беше трудно да намеря точния човек в град с над 12 милиона души. Витая ме спечели, защото се показа като тих и възпитан човек на кастинга. Сигурен бях, че начинът, по който ще отмъщава на престъпниците, ще бъде изненадващ. В него открих и неистово желание да се доближи до идеята за Бога. В самото начало Гослинг не беше предвиден да играе. Оттеглянето на другия актьор в последната минута се превърна в истинска благословия за филма ми."- заключи Рефн в Кан.