Поезията всъщност не умира

На живо
Протестът на "Правосъдие за всеки" в София

Поезията всъщност не умира

"Докато много хора виждат поезията като умиращо изкуство, аз я виждам като адаптираща се от рано и ентусиазирано към новите технологии, донякъде защото това е ролята, която трябва да има", пише Били Милс в блок секцията на в. "Гардиън".
"Докато много хора виждат поезията като умиращо изкуство, аз я виждам като адаптираща се от рано и ентусиазирано към новите технологии, донякъде защото това е ролята, която трябва да има", пише Били Милс в блок секцията на в. "Гардиън".
По-рано този месец Salt, независимо британско издателство с големи традиции в съвременната поезия и награда за иновация в литературата, обяви, че вече ще спре да издава стихосбирки на индивидуални автори, а само антологии. Причината е, че продажбата на поетически творби е паднала с 25 % през изминалата година, което затвърждава тенденциите на все по-явна загуба на интерес от читателите към подобни книги.
Но според издателя на Salt Крис Хамилтън-Емъри и ирландския поет Били Милс поезията не умира, а просто променя формата си. Докато цифрите на продажби на стихосбирки са по-малки, има осезаем ръст на публикации на поезия в периодичния печат – само във Великобритания изданията, които лансират творби в жанра са над 400. Това включва както престижни списания, така и любителски издания, които са основани и развивани от хора - също писатели и поети. Подобно е и ситуацията в САЩ, където не се наблюдава свиване на публикациите. Пред "Дневник" живелият в Чикаго български поет и издател Пейчо Кънев казва, че поезията в Америка е все още на много високо ниво и често четена пред пълни зали.
"Гардиън" отбелязва, че освен това все повече са и сайтовете за поезия, които са буквално хиляди, както и фестивалите, литературните събирания и отворените събития, на които всеки може да рецитира стиховете си. Изданието задава и въпроса дали е нужна самостоятелна книга, когато всеки може да чете пред публика всяка седмица?
"Докато много хора виждат поезията като умиращо изкуство, аз я виждам като адаптираща се от рано и ентусиазирано към новите технологии, донякъде защото това е ролята, която трябва да има", пише Били Милс в блог секцията на в. "Гардиън". Според него поезията не се дави, а просто започва да плува в нови води. "Може никой да не забогатее от това, но ако искаш да го споделиш с хората, трябва да го направиш по възможно най-евтиния начин. Изглежда, че сега моделът е смесица от онлайн публикации, изяви на живо и издаване на хартия, като всеки елемент помага за развитието на другия - без да отхвърля хартията, но без тя да е основният фактор. Поезията е издръжлив звяр и слуховете за предстоящата й смърт за някак си преувеличени."
Според австралийската поетеса Корал Картър, за да може поезията да възвърне влиянието си, тя трябва да се преподава по-усилено. "Нещо се изгуби в образованието, като че ли самите преподаватели не харесват поезията, а дори и да я харесват, те се страхуват да я налагат.", казва тя пред телевизия ABC.
"Поезията не умира, поне според самата нея", пише в. "Уошингтън пост", като отбелязва, че жанрът обикновено се стабилизира и атакува, когато е поставен под въпрос . "Тя е като героя Хаймън Рот от "Кръстникът" (партньор на Вито Корлеоне) - той винаги е като че ли на крачка от смъртта, но само на теория".