Откъс от "Договорът "Паганини" на Ларш Киплер
| Тази седмица откъсът в рубриката "Четиво" е от криминалния роман на шведския автор Ларш Киплер "Договрорът "Паганини" в превод от шведски на Цветана Добрева и предоставен ни от издателство "Ентусиаст". |
Заливът Юнгфрюфйерден е притихнал, когато намират голямата клатушкаща се яхта в светлата нощ над архипелага на юг от Стокхолм. Водата сънлива, синьо-сива на цвят, се стеле меко като мъгла.
Старецът от рибарската лодка се провиква няколко пъти, макар да подозира, че няма да получи отговор. Вече около час наблюдава от сушата как яхтата заднешком следва бавния прилив към брега.
Лодката на рибаря се блъсва в яхтата странично. Той изважда греблата, закотвя се до платформата за къпане, качва се по металната стълба и прескача перилата. В средата на кърмата вижда розов шезлонг. Поспира за миг и се ослушва. Когато не долавя звук, отваря стъклената врата и слиза към салона. Сив проблясък наднича през големия прозорец към мебелите от тиково дърво и диваните с тъмносиня дамаска. Продължава надолу по стръмната стълба с лъскава ламперия, покрай тъмния кухненски бокс,
банята и влиза в просторната спалня. Слаба светлина мъждука през прозорчетата на тавана върху леглото с формата на стрела.
До мястото за главата седи млада жена в дънково яке, облегната на стената, някак отпусната и превита, с широко разтворени бедра и с ръка върху розовата възглавница. Гледа стареца право в очите с учудено и угрижено лице.
Трябва му време, за да разбере, че непознатата е мъртва. В дългата й черна коса е защипана шнола с формата на бял гълъб – символ на мира.
Главата ѝ клюмва напред, когато рибарят се приближава и я докосва по бузата; тънка слюнка се стича между устните надолу по брадичката.
Думата "музика" всъщност означава "изкуство на музите" и произхожда от гръцкия мит за деветте музи. Те всичките били дъщери на могъщия бог Зевс и титанидата Мнемозина, богиня на паметта. Евтерпа, музата на музиката, се изобразява с двойна флейта между устните, а името й означава дарителка на веселие.
Дарбата, наричана музикалност, няма общоприета дефиниция. Някои не притежават способност да чуват променливите звукови честоти на тоновете, а други се раждат с огромна музикална памет и онзи вид слух, който им помага да възпроизвеждат точния тон без каквато и да било помощ.
Векове наред са се раждали музиканти-виртуози, от които малцина са станали толкова прочути, колкото Волфганг Амадеус Моцарт, обикалял кралските дворове в Европа от шестгодишна възраст, и Лудвиг ван Бетховен, написал много от великите си творби, след като напълно оглушал.
Легендарният Николо Паганини, самоук цигулар и композитор, е роден през 1782 година в италианския град Генуа. И до ден-днешен малцина цигулари са способни да изпълнят сложните му и забързани творби. До смъртта си Паганини е преследван от мълвата, че за да получи изключителната си дарба е сключил сделка с дявола.
Предчувствие
Пенелопе Фернандес трепери до мозъка на костите си. Сърцето й изведнъж започва да бие лудо, тя хвърля поглед през рамо. Може би в този миг предчувства какво ще й се случи малко по-късно днес.
Въпреки топлината в студиото, лицето на Пенелопе усеща хлад. Идва от гримьорната. Пудрата от студената гъба попива в кожата, шнолата "гълъб" е махната, косата е намачкана с пяна, за да се оформят къдриците.
Пенелопе Фернандес, председателка на Шведската асоциация за мир и арбитраж, тръгва безмълвно към новинарското студио и сяда под светлината на прожекторите срещу Понтус Салман, изпълнителен директор на фирмата, производителка на боеприпаси, "Силенция Дифенс" АД.
Опитната водеща Стефани фон Сюдов сменя темата, поглежда в камерата и започва да говори за съкращенията, след като британският отбранителен концерн "БАЕ Систъмс Лимитед" купува компанията "Бофорс", после се обръща към Пенелопе:
– Пенелопе Фернандес, в редица дебати вие се произнасяте много критично за шведския износ на оръжие. Наскоро направихте сравнение със скандала Анголагейт във Франция. Високопоставени политици и бизнесмени бяха обвинени в подкупи и контрабанда на оръжие и вече са получили осъдителни присъди... мислите ли, че в Швеция сме свидетели на нещо подобно?
– Може да се тълкува по два начина – отговоря Пенелопе Фернандес. – Или политиците ни действат различно, или правната ни система не е в ред.
– Знаете много добре – включва се Понтус Салман, – че имаме отдавнашна традиция в...
– Според шведското законодателство... – прекъсва го Пенелопе и повтаря: – Според шведското законодателство производството и износът на боеприпаси са забранени.
– Разбира се, че не са – опровергава я Салман.
– Параграфи 3 и 6 от Закона за боеприпасите – уточнява Пенелопе.
– Но "Силенция Дифенс" разполага с положително предварително одобрение – усмихва се събеседникът.
– Така е, защото в противен случай щеше да става дума за престъпление в особено големи размери...
– В момента разполагаме с разрешение – прекъсва я отново директорът.
– Не забравяйте за какво се използват боеприпасите...
– Изчакайте, Пенелопе – намесва се водещата Стефани фон Сюдов и кимва към Понтус Салман, който с вдигната ръка показва, че не е свършил.
– Всички сделки се разглеждат предварително – обяснява той. – Ако не от правителството, то от Инспектората за стратегически продукти, ако изобщо ви е известен.
– Във Франция съществува подобен орган – възразява Пенелопе – и все пак военни материали за осем милиарда крони достигнаха Ангола въпреки оръжейното ембарго на ООН, въпреки ограничителните мерки...
– Сега говорим за Швеция.
– Разбирам, че хората не искат да загубят работата си, но все пак бих желала да чуя как ще мотивирате износа на огромни количества муниции за Кения? Една страна, която...
– Не може да имате никакви забележки – намесва се отново директорът. – Никакви, до най-малката подробност, или се лъжа?
– За съжаление, не мога...
– Някакви конкретни възражения? – подканва Стефани фон Сюдов.
– Не – отговаря Пенелопе Фернандес и свежда поглед. – Но аз...
– Тогава мисля, че едно извинение би било уместно – казва Понтус Салман.
Пенелопе го поглежда в очите, гняв и недоволство бушуват в нея, но си налага да мълчи. Понтус Салман се усмихва снизходително и започва да разказва за фабриката в Тролхетан. Открити били двеста работни места, след като "Силенция Дифенс" получила разрешение да започне производство. Обяснява какво означава "положителното предварително одобрение" и какво е произведено досега. Бавно разтяга локуми, за да не остане време за опонентката му.
Пенелопе слуша и потиска опасната гордост в душата си. Опитва се да мисли за това, как с Бьорн скоро ще отплават с яхтата.
Ще приготвят леглото с форма на стрела, ще заредят хладилника и малкия фризер. Представя си изпотените ракиени чашки, докато ядат консервираната херинга с горчица и марината, пресни картофи, варени яйца и препечени филийки. Ще сервират на палубата, ще хвърлят котва до островче в архипелага и ще се отдадат на вкусната вечеря на залязващото слънце.
Пенелопе Фернандес излиза от сградата на телевизията и тръгва към "Валхалавеген". Беше чакала почти два часа за разговор с продължение на друга тема, когато продуцентът й съобщи, че са я зачеркнали, за да успеят да вмъкнат пет бързи съвета за плосък корем през лятото.
В далечината, в частта на Стокхолм на име Йердет, вижда пъстрия купол на цирк "Максимум", където къпят два слона с маркуч. Единият извисява хобот и улавя силната водна струя.
Пенелопе е само на двайсет и четири, с къдрава черна коса, стигаща до под раменете.
Около шията й проблясва късо сребърно синджирче с малко кръстче от първото причастие. Гладката й кожа е със златистожълт цвят. Като зехтин или мед, така я беше описал един от съучениците й в някакво съчинение от гимназията. Очите са големи и сериозни. Колко пъти бе чувала, че поразително прилича на филмовата звезда София Лорен!
Пенелопе звъни на Бьорн, за да му каже, че идва, че ще вземе метрото от Карлаплан.
– Пени? Случило ли се е нещо? – пита той напрегнато.
– Не, защо?
– Всичко е готово, оставих съобщение на секретаря ти, само ти липсваш.
– Нужно ли е да се притесняваме?
Стъпила върху дългия стръмен ескалатор надолу към платформата на метрото, Пенелопе усеща забързаните удари на сърцето си от потисканото лошо настроение и притваря очи. Стълбата потъва все по-надълбоко, стеснява се и надолу става все по-хладно.
Родена е в Ла Либертад, един от най-големите департаменти в Салвадор. Майка й Клаудия Фернандес е била в затвора по време на гражданската война и Пенелопе се е появила на бял свят в килия, в която петнайсет интернирани жени направили всичко възможно, за да й помогнат. Клаудия била лекарка и активистка в просветни кампании. Тикнали я в позорния затвор на режима, защото се опитвала до популяризира правото на местното население да създава профсъюзи.
Едва когато стига до платформата, Пенелопе отваря очи. Чувството, че е попаднала в капан, е изчезнало. Отново мисли за Бьорн, който я чака в яхтения клуб на Лонгхолмен. Обожава да се къпе гола от яхтата му, да се гмурка и да не вижда нищо друго, освен море и небе.
Влакът пристига с гръм и трясък, слънцето наднича през прозорците, когато вагоните излизат от тунела и стигат спирката в Стария град.
Пенелопе Фернандес ненавижда войната, насилието и властта на оръжията. Пламенното отвращение я кара да завърши политология в Упсала и да продължи с изследване на проблемите на мира и конфликтите. Започнала е да работи за френската хуманитарна организация "Акция срещу глада" в Дарфур заедно с Джейн Одуя. Привлякла вниманието със статия в "Дагенс нюхетер" за жените от бежанските лагери и опитите им да възстановяват ежедневието си след всяко нападение. Преди две години наследила Фрида Блум като председателка на Шведската асоциация за мир и арбитраж.
Пенелопе слиза на Хорнтул и излиза на слънце. Изведнъж я обзема необяснимо безпокойство. Затичва се надолу по хълма Полсундсбакен към Сьодер Меларстранд, бързо минава по моста към Лонгхолмен и тръгва вляво по пътя, настлан с чакъл, към яхтеното пристанище. Прахолякът тегне като мъгла в неподвижния въздух.
Яхтата на Бьорн чака в сянката под моста "Вестербрун", движенията на водата плетат мрежа от светлина, която, полюшвайки се, се отразява в боядисаната в сиво стоманена конструкция.
Вижда го на палубата с каубойска шапка на главата. Стои неподвижен с кръстосани ръце и прегърбени рамене.
Пенелопе пъха два пръста в устата си и изсвирва. Бьорн се сепва, лицето му добива изражение на силна уплаха. Поглежда към пътя и я вижда. Очите му все още са угрижени, когато се запътва към пътечката.
– Какво има? – пита тя, устремена надолу по стълбата към кея.
– Нищо – отговаря Бьорн, намества шапката си и се опитва да се усмихне.
Прегръщат се. Усеща леденостудените му ръце и мократа риза на гърба му.
– Вир-вода си.
Бьорн извръща поглед.
– Подготовката ме изнерви.
– Взе ли чантата ми?
Той кимва и посочва към каютата. Яхтата леко се поклаща под краката й, тя долавя миризмата на напечена пластмаса и лакирано дърво.
– Ехо? – бодро се провиква. – Къде си?
Косата му, с цвят на слама, стърчи във всички посоки на малки сплъстени расти. Сините очи се усмихват по детски.
– Тук съм – отговаря и свежда поглед.
– Защо си така умислен?
– Най-сетне ще останем сами – казва той и я прегръща през талията. – Ще се любим сред природата.
Опитва косата й с устни.
– Това ли е тайното ти желание? – шепне Пенелопе.
– Да – звучи краткият му отговор.
Тя се смее на откровеността му.
– Мнозина... най-вече жените, смятат, че едва ли е голямо удоволствие... да лежиш на тревата сред комари и камънаци и...
– Същото е като да се къпеш гол – упорства той.
– Трябва да се опиташ да ме убедиш – не се предава и тя.
– И още как.
– Как? – смее се тя, когато телефонът звънва в платнената й чанта.
Бьорн трепва от сигнала. Цветът изчезва от лицето му. Тя поглежда дисплея, сестра й е.
– Виула е – казва бързо на Бьорн, преди да отговори.
– Здрасти, сестричке.
Сестра й вика в слушалката, за да заглуши звука на клаксон.
– Скапана откачалка – мърмори тя.
– Какво се е случило?
– Край. Разкарах Сергей.
– Пак? – учудва се Пенелопе.
– Да – отговаря Виула с нисък глас.
– Съжалявам. Разбирам, че си разстроена.
– Не е чак толкова страшно, но... Мама каза, че ще плавате с яхтата, и си помислих..., че бих могла да дойда и аз, ако може.
Настъпва тишина.
– Добре – повтаря Пенелопе, като отбелязва липсата на ентусиазъм в гласа си. – С Бьорн се нуждаем да останем насаме, но....
