Вече всички знаят, че модната индустрия не е красив бизнес. Но Кърсти Клементс, бивш редактор в австралийското издание на списание "Вог", каза на глас нещата, за които почти всички мълчат - моделите припадат от глад и ако това не помага, се подлагат на операции, за да останат кльощави.

Нещо повече, Клемент твърди, че самите модни журналисти често попадат в капана на стереотипите и сами започват да развиват хранителни разстройства.

Тя разказва това в книгата си  The Vogue Factor, която се включва в спора за външния вид и възрастта на момичетата, които модната индустрия използва напоследък.

Но след това тя споделя как докато обличали американка модел за поредната сесия, я попитала от какво са белезите и синините по коленете й. "А, да. Ами, защото съм толкова гладна, че доста припадам", отговорило момичето. Тя си мислеше, че е нормално да припадаш всеки ден, понякога повече от веднъж, пише Клементс.

После бившата редакторка от "Вог" описва как австралийско момиче с кариера в Париж казало, че не се оплаква, защото често остава сама в апартамента, който дели със своя колежка. "Тя е "фит модел", така че често кисне в болницата на системи". 

Тя продължава с това, че пушенето на цигари и пиенето на диетични напитки с цел поддържане на ниско тегло отдавна не прави впечатление на никого, но малцина споменават за студените ръце и крака, симптом на анорексия. "Никога в кариерата си не съм чула модел да казва "Топло ми е", дори ако сте я увили в кожено палто насред пустинята."

Обикновено критиците се нахвърлят върху журналистите, пробутващи подобен имидж по списания и телевизионни предавания, но проблемът е по-сложен, изтъква Клементс. Той започва от това, че в ателиетата шият около живи скелети, после ги изпращат на ревютата, където са нужни модели като карфици, "за да висят дрехите свободно", а има и много кастинг директори и стилисти, които по някаква откачена причина предпочитат много млади момичета с крака като клечки, високи 1.90 и със структура на тялото като на момче в пубертета.

Има няколко мъже дизайнери, които искам лично да удуша, казва още Клементс. Но има и много мъже модни редактори, препредаващи този стереотип, както и жени журналистки, често страдащи от хранителни разстройства. "Няма спор, че една дреха изглежда по-добре на стройно тяло, но има слаби и плашещо кльощави тела. Вярно, че модно списание трябва да показва дрехите красиви, но има дрехи, които стотят естествено прекрасно и на тела с извивки."

В книгата си журналистката прави сравнение между епохата, когато световни имена бяха момичета като Синди Кроуфърд, Ева Херцигова и Клаудия Шифър и сегашните "призраци", които гладуват или дори се оперират, за да намалят гърдите си, например. "През последните три години имаше моменти, когато момичетата на подиумите бяха толкова млади и слаби, а обувките им с толкова високи токчета, че всичко това изглеждаше като варварство. Случвало ми се е да гледам ревюта на ръба на стола, защото съм очаквала всеки момент някоя от тях да припадне."

Това е порочен кръг, обяснява още Клементс. "Момиче, което качи няколко килограма, не може да се напъха във все по-малките дрехи на дизайнерите и е изхвърлена от агенцията си. Тя започва диета и всички я хвалят колко добре изглежда отново, но вместо да поддържа форма с упражнения и здравословно хранене, момичето продължава да гладува, защото си мисли, че това ще я направи още по-желана на подиума. И няма кой да й каже да се спре."

Някои от тях ядат специални кърпички, които се раздуват в стомаха и създават усещане за ситост без да вкарват нито една калория в тялото.

Клементс разказва случаи от работата си - руски момичета, които не слагат нищо в устата си до вечерта, чието единствено изречение на английски е "Не, не. Моята работа е да не ям" и които са толкова омаломощени, че не могат да държат очите си отворени и довършват фотосесиите легнали, защото не могат дори да седят без да залитат.