От появата на Ханибал Лектър в съвременния културен пейзаж днес се навършват 25 години, пише "Гардиън".

Годишнината е от издаването на книгата "Мълчанието на агнетата" на Томас Харис, но пък репликата, с която известният герой остава сякаш по-известен - "Изядох черния му дроб с гарнитура от зелен боб и чаша приятно кианти" - е от филмовата адаптация на Джонатан Дем от 1991 г. с участието на Антъни Хопкинс в главната роля.

Всъщност репликата присъства и в оригиналния текст на автора, но в него изборът на вино на канибалистичния сериен убиец е "голяма чаша Амароне", докато Хопкинс или пък Дем избират кианти, а актьорът добавя и звука "ф-ф-ф-ф-ф!", с което, освен че предизвиква побиването на тръпки, завинаги си запазва място в най-запомнящите се реплики в историята на киното.

Бляскавият успех на филма, който прибира голямата "петорка" (най-добър филм, актьор, актриса, режисьор и адаптиран сценарий) на наградите "Оскар", вероятно за много хора е успял да засенчи своя писмен оригинал. Значението на книгата, която от излизането си досега има продажби от над 11 млн. копия в цял свят и в годината на нейното издаване взима редица престижни награди в криминалния и хорър жанра, не може да бъде подценено.

Дори британското издание Random House публикува нов печат на книгата по случай нейната 25-а годишнина с бележката: "Гледали сте филма? Сега прочетете книгата, която постави началото на една легенда."

Въпреки че филмът до голяма степен е засенчил славата на книгата, тя и нейният автор не са непризнати. Редица големи имена в съспенса, криминалния жар и хоръра много пъти са възхвалявали книгата. "Огромен талант", пише авторът на "Инспектор Ребус" Иън Ранкин за Харис. "Великото литературно чудовище на нашето време", е описанието на Стивън Кинг за Лектър. Покойният Джеймс Хърбърт го хвали: "Брилянтен, отлично изработен трилър." Роалд Дал пък нарича "Мълчанието на агнетата" "най-добрата книга, която съм чел от много време. Фин, ужасяващ и прекрасен".

Книгата, макар и не първата, в която се появява Ханибал, остава най-запомнящата се от четирите с негово участие. Лектър е хладен, чаровен, лукав, много опасен и напълно безмилостен. И точно там се крие и магията на неговия герой. Страхуваме се от него и искаме да го мразим, но точно когато ужасяващо прави стъпка към свободата си, някак си му симпатизираме, пише още британското издание.

Самообявилият се за фен на ранните книги от поредицата Мартин Еймис описва "Ханибал" в ревюто си за вече несъществуващото списание "Ню Йорк", захапвайки жестоко Харис с определения като "сериен убиец на английските изречения". Книгата той определя като "некропол на прозата".

Освен това преди Лектър серийните убийци не са хора, с които искате да прекарате много време. Но ако подминете очевидните му недостатъци като това, че изважда очите на хората с кламери, сваля лицата им, за да ги слага върху своето... и други подобни неща, той е всъщност образован, ерудиран и дори учтив. Вероятно няма да имате нищо против да вечеряте с него на много оживено обществено място, на което със сигурност няма да може той да се заеме с готвенето.

Макар и да прилича на много други подобни по поведение и елегантност криминални герои от миналото като Арсен Люпен и Фантомас, нито един от тях не успява да предизвика едновременно такъв вид антипатия и симпатия към него.

Без Лектър вероятно нямаше да съществуват и герои като Декстър от популярния телевизионен сериал със същото име, който се готви за своя вече осми сезон в ефир.

Следващият кандидат за слава, обвързана с него, е и поредицата на NBC "Ханибал" с участието на Мадс Микелсен в ролята на младия Лектър, който помага на ФБР да разрешава различни случаи, докато развива в същото време собствената си кариера на убиец.