Действието се развива на първия по рода си фестивал на източните култури и занаяти "Изток в парка", който се състоя вчера при лятната сцена в Борисовата градина в София. Във всеки момент от четиричасовия панаир на цветове, ритми и ухания от Близкия изток и Азия пространството между щандовете беше изпълнено с десетки хора, а демонстрациите на ориенталски и индийски танци, йога и бойни изкуства на сцената приковаваха вниманието и предизвикваха усмивки и ахвания. Чуват се разнообразни източни речи - някои са дошли за да упражнят езика си.

Ролята на Димитър като част от екипа на организаторите от Асоциацията за развитие на арабо-български инициативи и сътрудничество (АРАБИС) е да запознава интересуващите се с езика и особеностите на шрифтовете. На цветни парчета хартия изписва имена и послания, които посетителите пожелаят и след това обяснява подробно как и защо думите изглеждат така. Пред "Дневник" Димитър разказва, че хората, които се спират при него са наистина заинтригувани. Най-честият въпрос, който му задават е това йероглифи ли са или не. "Букви са. Всеки символ съответства на звук", обяснява им той.

Две момичета се спират при Димитър, за да го разпитат за това къде и как може да се научи арабски език в София. Това е също част от задачите му през деня. Самият той скоро ще завърши "Арабистика" в Софийски университет. На въпроса трудно ли е да се научи езика отговаря, че стига да има желание и старание, не е трудно. Сега младият мъж преподава арабски на начинаещи в езиковия център на АРАБИС и вижда същото желание, каквото той е влагал, сред учениците си. Казва, че определено се е повишил интереса към тези езици у нас и хората се впускат в тях решително – в общия случай продължават в горните курсове.

За фестивала в парка Димитър разказва, че амбицията на АРАБИС е да го превърне в ежегодно събитие. Освен за развлечение, основната му цел е да разбие някои негативни стереотипи за Близкия изток и за мюсюлманите като извади на показ пъстрата страна на тези култури, коментира младежът. Междувременно от съседния щанд се разнася силен аромат на подправки, а от другата страна се развяват цветни пакистански шалове.

Мария се спира при Димитър, за да види как изглежда името й на арабски. Младежът написва две неща на листчето и казва, че едното е "Мария" в директна транскрипция, а другото е еквивалентът на името й в арабския език. Младата жена е тук с приятели, за да посети специално щандовете за калиграфия и икебана, защото се интересува от тях професионално като човек на изкуството. След нея се появява дядо Иво с безбройните си въпроси. Той пък е попаднал тук случайно, докато се е разхождал в парка, но е захласнат и се спира на всяка сергия.

След няколко минути дядото стига и до щанда на Съвета на жените бежанки в България. По рамката на шатрата им са окачени цветни роби с ширити, характерни за Близкия изток, а на масата има пъстри бижута, които бежанките са изработили сами. Доброволките, които стоят на пост разказват, че интересът към сергията им, а и към организацията е голям. Хората се спират да питат какво се случва с бежанците у нас и с какво могат да помогнат. Момичетата им отвръщат, че търсещите помощ са се увеличили, както и даренията, но в момента най-голямата им трудност е липсата на място, защото складът им е препълнен. Посетителите оставят пари в кутията им за дарения и отминават нататък към сергията за корейски.

Силен възглас надвиква всички разговори около щандовете и погледите се насочват към сцената, където Капка Кумар започва урока си по индийски танци. Облечена е в цикламено индийско сари и има ведър, приповдигнат тон. Тя бързо събира доброволци на сцената – момчета, момичета, малки и големи и започва с инструкциите. "Ще видите колко прилича на ръченицата", шегува се тя. Индийските ритми зазвучават от колоните и въпреки бързия урок в крайна сметка танците на сцената са в свободен стил, но пък всички им се радват.

След края на урока Михаела на 10 г. изтичва обратно при майка си от сцената. Малко е зачервена и засрамена, смята че не се е справила добре. "Беше трудно", извинява се момичето, но допълва и че се е забавлявала. Майка й Диана се усмихва. Довела е дъщеря си на фестивала не само за да запълни съботния следобед, но и за да я доближи до култури от които самата тя се интересува живо. Диана е иранист, така че интересът й към "Изток в парка" е и професионален. Казва че с интерес е разгледала щандовете и инициативата е чудесна.

На сцената има почивка от половин час преди да започнат арабските танци с Алима. Изморена компания се отправя към изхода, след като са направили пълна обиколка на щандовете и са погледали демонстрациите на сцената. "Добре оползотворено време", коментират с усмивки помежду си.