Мултимедийните артисти и семейна двойка Джеси Стайлс и Оливия Робинсън са сред чуждестранните гости на "Нощ на музеите и галериите" в Пловдив, където на 21 септември те ще представят sight-specific инсталация на Римския стадион. Те ще представят хибридна статуя на император Адриан и Антиной, а проектът им съчетава различни мултимедийни похвати, свързани с видеоарта, електронната музика и светлинните ефекти.

Проектът е в духа на житейския им и творчески живот, който преминава през различни изкуства и фази. Докато при Оливия Робинсън архитектурата и дизайнът са водещи, Стайлс черпи вдъхновение основно от музиката и комбинациите на различните форми на изразяване, в които тя може да участва. Всичко започва със синтезатора, с който експериментира като 12-годишен, а на същата възраст започва да композира изцяло на компютър. Впоследствие става музикален редактор на радио в продължение на няколко години. С танцовата трупа на Merce Cunningham Dance Company той създава спектакли по музиката на Брайън Ино, Джон Кейдж, Radiohead, Sigur Rós и често изпълнява "електронните партии" на живо. Изявите си зад пулта пък описва като "повече музикален колаж, отколкото сет".

Пред "Дневник" Джеси Стайлс, който беше в София за DJ изява в Kanaal, казва, че дуото е било поканено от фондация "Отворени изкуства", и то само преди месец. "Това ни накара да сме много бързи. Трябваше веднага да излезем с идея. За щастие бяхме наблизо, в Берлин, така че посетихме Пловдив за първи път преди три седмици и започнахме да работим на място", казва роденият през 1978 г. в Бостън артист, който в музикалното си амплоа има два соло албума – The Target Museum (2010) и The Watson Songs (2003), създаден след едногодишно околосветско пътуване. Въпреки че е знаел, че в България има останки от римската култура, той не е бил запознат със съществуването на стадиона преди това. "Имахме да научим много за изключително кратко време. Преди да пристигнем в Пловдив за 2-3 седмици работихме в Берлин единствено и само чрез снимки на стадиона, които намерихме в Google и информацията от Wikipedia. Но, разбира се, когато си на място, всичко е съвсем различно."

На въпроса дали реалността се е оказала вдъхновяваща или затрудняваща, Стайлс се усмихва уморено. "И двете! Има доста изпитания в съчетанието между скулптурата и видеоарта и как да поставиш всичко това в едно толкова конкретно пространство. Обърнахме се към историята, която е силната страна на Оливия, и изградихме нещо, което е повлияно от римското и древногръцкото изкуство. Разбира се, ние го правим по доста странен начин."

Джеси Стайлс приема криволичещата си през различните направления кариера като нещо съвсем нормално и част от неговото изследване докъде може да стигнеш с използването на вече наличните средства за изразяване. "Няма причина човек да се ограничава, той трябва да търси различни форми. Според мен този начин на работа е много интересен. Ако например правя инсталация за галерия, в която да има както музикален, така и визуален елемент, ти не мислиш за творбата по еднопластов начин. Не го възприемаш като хаотично, тъй като сетивата ти се издигат на друго ниво и е голямо предизвикателство да накараш хората да мислят на това ниво."

Той смята, че това е възможно, когато изкуствата са смесени, но представени равностойно, а не просто някой елемент да е като декорация. "Ако повечето музиканти работят по визуалната част на концертите си, може да получат много интересни реакции от публиката. Намирам за интересен начина, по който е замислено новото турне на Nine Inch Nails например. В съвременното изкуство често комбинирането на различните форми се получава толкова естествено, че наслагването не прави впечатление."

Това разширяване на кръгозора започва при Стайлс преди 10 години, а експериментите му в посоката на електронната музика се изместват и към създаването на собствен музикален софтуер. "А понякога просто взимам някой инструмент и преди да го използвам, го разглобявам донякъде."

Джеси Стайлс започва да учи "Музикално възприемане" ("това си е почти наука и правихме много експерименти как хората реагират на определени звуци"), но в крайна сметка завършва "Когнитивни науки", а по-късно "Интегрирани електронни изкуства" в Ню Йорк. Въпреки че образованието му се гради на това, което го вълнува и като творец, той не смята, че университетите сериозно за повлияли на възгледите му. "Понякога образованието може да бъде опасно, тъй като поставя ума ти в рамки или те кара да копираш нечий други похвати дори без да го осъзнаваш", казва артистът пред "Дневник". "Иска ми се да се вдъхновявам не от света на изкуството, а от напълно обикновени неща."

Като пример той дава китайската логическа игра "го", която с надминаващите шахмата брой входове и комбинации го провокира към размисли как звуците могат да се съчетават. "Всичко може да те провокира да създаваш изкуство."

Чуждестранните гости на деветото издание на "Нощ на музеите" (20-21 септември) са още етно-джаз музикантът Амир Гвирцман от Израел, австрийският съвременен артист Мартин Щурм, полско-украинското електро-джаз трио Dagadana, чешкият артист Ян Хубелт, Солвейг Крюгер и Живко фон Стоев, които ще представят светлинна инсталация, Венсан Гайо и Джамал Джам, които са подготвили поетичен пърформанс, британецът Дейвид Хейууд и турският художник Хикмет Четинкая.

Пълната програмата на десетките събития, които ще се проведат в рамките на "Нощ на музеите и галериите", може да се прочете на официалния сайт на инициативата.