Фотографска изложба в "Червената къща" отбелязва проведената между 2011 – 2013 г. първа българска археологическа мисия в Египет, инициирана от екипа на Българския институт по египтология към Нов български университет. Снимките отразяват работата на археолозите, изследвали за втори сезон Тиванската гробница №263, намираща се на западния бряг на река Нил, при съвременния град Луксор (древна Тива) и принадлежащ на сановника Пиай, живял по времето на управлението на Рамзес ІІ (XIX династия), или в ХІІІ век пр. Хр.

Гробницата, която екипът изследва и по-късно ще реставрира, не е проучвана досега детайлно, тъй като е изключително сложна като архитектура, а през вековете на това място за строени нови и нови гробници. "Понякога при разбиването на стената на някоя гробница се озовавахме в друга, а междувременно имаме още много шахти, които да издълбаем. Така че гробницата е все още една голяма загадка."

Сред най-ценните намерени предмети са части от дървени съркофаг, сандали, дрехи, ленени бинтове, фрагменти от стените на гробницата, носещи текст, както и голям брой женски фигури, амулети, части от украшения и мъниста. Археолозите успяват и на няколко пъти да сглобят текст от разрушени плочи.

На представянето на изложбата се спомена, че експедицията закъснява с 50-60 години, но според Леков причина за това не са провалени опити, колко липса на каквато и да било политика в тази насока. "През 50-те години, когато Египет строи Асуанския язовир, се дават много големи възможности на тогавашните социалистически страни да развиват своите мисии в страната. По това време всички държавни експедиции успяват да основат постоянно действащи институти и това се превръща в приоритет на външната политика. Тогава е било възможно да има и българска мисия, но тук са надделели стремежите изследванията да са насочени само към България и да се проучват онези територии, които са били подходящи за последвалото грандиозно строителство на язовири, пътища и т.н."

Според Теодор Леков политическата ситуация в Египет не пречи на изследванията освен единичните случаи, в които се забранява достъп до обектите. "Египетските власти се грижат за чуждите си експедииции и се стараят живота на археолозите да протича отделно от това, което се случва в държавата. Не смятам, че има опасност за когото и да било."

Той е уверен, че египтологията се развива успешно в България и винаги е имало интерес към нея. "Тя е комплексна наука, тъй като обединява изучаването на документи, заради което трябва да си филолог, така и на веществените находки на древноегипетския период. Археологията е само дял от египтологията и сега успяваме да правим и това наред с филологическата и историческа страна на тази наука в България. Тя успява да се развива системно през последните години и всъщност в момента сме единствената такава програма на Балканите, която да включва всички стъпала на образованието. Заобикалящите държави реално нямат такива изградени кадри и не могат да предприемат подобни мисии."

Леков смята, че проблемът днес е в трайната загуба на интерес към хуманитарните дисциплини от младите в България. "Това е много дълбок и продиктуван от външни фактори проблем – като например глобализацията, новата ценностна система и в рамките на тази идеалогическа матрица новото поколение става много бизнес ориентирано. Виждам, че тази тенденция е силна през последните години. Всичко е равно във възприятието и тази равност е част от тези наложени стандарти."

Следващата посещение на екипа се очаква да бъде през февруари 2014 г. Теодор Леков определя Египет като магия и според него страната все още носи духа на древната цивилизация. "Тя е врата към едно друго възприятие. Светът, в който египтяните живеят, и ценностите, които изповядват, носят очарованието на историята им. Едва в последните 20 години там започва да се установява стремежът към печалбата и това започва да променя хората, но през годините съм останал с впечатлението, че те са един изключително усмихнат народ, който се радва на всеки миг от живота си. А това на свой ред това пълно спокойствие и отдаване по течението на живота заразява чужденците."

Изложбата може да се види в зала "Паша Николова" в "Червената къща" до 17 ч.