Дистанцираният от публичния живот Дейвид Боуи направи една от редките си медийни изяви през последното десетилетие, като сподели списъка си от 100 любими книги за сайта Open Book Toronto. Повод за това е гостуването на изложбата "Дейвид Боуи е" в Онтарио, а посетителите ще видят костюми от различни негови турнета, сценичен реквизит, писма, малко известни снимки и архивни прожекции. Експозицията направи фурор в Лондон, където преди премиерата се продадоха над 50 хиляди билета.

В селекцията на завърналия се с нов албум след дълга пауза Дейвид Боуи присъстват литературни класики като "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, "По пътя" на Керуак, "Хладнокръвно" на Капоти, "Лолита" на Набоков, както и някои позабравени от широката публика заглавия като "Път към висшето общество" на Джон Брейн и The Streets на Ан Петри, първата афроамериканска писателка с милион продадени екземпляри.

Голяма част от цитираните творби са нехудожествени: сред тях са описаният в книга съдебен процес срещу Хенри Кисинджър от заклетия атеист и модерен философ Кристофър Хитчинс, събрани интервюта на Франсис Бейкън и на литературното сп. "Парис ревю", исторически книги за руския артистичен ъндърграунд от Петер Садецки и руските революции между 1890 и 1924 от Орландо Фигес, мемоари за Кафка, есета на Оруел и остро критикуващата политиката на САЩ и тенденциите в американското общество The Age of American Unreason на Сюзън Джакоби. Сред тях е и "Портрет на Берлин през 20-те години на XX век" от Ото Фридрих - обяснимо попълнение, като се има предвид дългогодишната връзка между столицата на Германия и творчеството на Боуи, посветил на града и една от новите си песни – Where Are We Now?

В списъка попадат и заглавия, за които се знае, че директно са повлияли на творчеството му като музикант. "1984" на Джордж Оруел и образът на Големия брат са част от концепцията на албума му Diamond Dogs, удобно настанил се на първа позиция в британския чарт през април 1974 г. Песента Suffragette City от 1972 г., когато Боуи се представя под алтер егото си Зиги Стардъст, е вдъхновена от "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджис, популярна и с екранизацията на Стенли Кубрик.

Малко изненадващо в списъка не присъства заглавие от Уилям Бъроуз, който провокира Боуи да бъде по-фрагментарен и абстрактен в лириките си в края на 70-те. Липсва и Бертолд Брехт, също един от творческите идоли на изпълнителя, който през 1979 г. записва миниалбума Baal, посветен на едноименната му пиеса.

Междувременно официалният сайт на изпълнителя потвърди, че на 4 ноември се очаква разширено колекционерско издание от три диска на актуалния му албум The Next Day, отбелязал края на близо десетгодишната му творческата пауза. То ще включва вече издадените заглавия и бонус песните от него, клиповете към четирите сингъла, нов ремикс от Джеймс Мърфи (LCD Soundsystem) и пет напълно нови песни – Atomica, The Informer, Like a Rocket Man, Born In A UFO и God Bless The Girl.

The Next Day, записван тайно в продължение на две години и впоследствие оглавил класациите на 20 държави, се превърна в най-успешния албум на Боуи от началото на 80-те години. Въпреки огромния шум около него засега създателят му не е дал нито едно интервю, не е правил каквато и да е публична изява, а слуховете за турне или поне еднократно завръщане на сцена са винаги отричани.

Последно Боуи участва като гост-вокалист в Reflektor, новия сингъл на канадската група Arcade Fire.