Известният българист, литератор и преводач Норберт Рандов почина вчера, 1 октомври, след тежко боледуване, предаде изданието "Култура", след като се позова на съобщение от "Фейсбук" на журналиста Милен Радев от Берлин.

Роденият в Нойщрелиц през 1929 г. Рандов следва славистика в Росток и Берлин. През 1962 г. е осъден на три години лишаване от свобода в затворите на Щази.

Между 1992 и 1995 г. е професор по българистика в Хумболтовия университет, прави преводи от български, руски и старобългарски и е почетен член на Съюза на преводачите в България.

Удостоен е с орден "Стара планина" I степен, наградата "Паисий Хилендарски", отличието на Лайпцигската книга, което се връчва за особени заслуги за разбирателството между европейските народи. От няколко години е почетен доктор и на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Сред трудовете и книгите, които е превел, са "Житието на св. св. Кирил и Методий", делото на книжовници като Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. От по-съвременната литература превежда авторите Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Александър Геров до Ивайло Петров.

Негови са и преводите на германски език на обширна антология, представяща 46 български поетеси с около 130 стихотворения, която излиза и на двата езика в Германия. Работил е и по превода на един от томовете на поетесата Мирела Иванова, разкази на Елин Пелин, както и стихове на Марияна Фъркова и Бойко Ламбовски, като за последните двамата така и не се намират издатели в Германия.

Тази година през май в Берлин бе открита и една от най-големите български библиотеки извън България. В нея проф. Рандов е един от най-големите дарителите. През 2010 г. подарява на Хумболтовия университет и по-специално на катедра Южнославянски езици и литература, ръководена от проф. Кристиан Фос, колекцията си от 10 000 тома заедно с многобройни годишнини на вестници и списания, автографи и документи, огромно число първи издания на български език, театрални програми от премиерни постановки в България, карти и пощенски картички, които едва сега са вече каталогизирани и подредени в Библиотека България на Института по славистика.

Една от най-ценните книги в нея е първата българска печатна книга – Кириакодромион или Неделник на Софроний Врачански от 1806 г.. Има го и пълното течение на "Литературен фронт/Литературен форум", който той е събирал от 1952 г. В този вид годишнината вече не съществува дори в Народната библиотека в София, защото там течението е цялото на решето от нелегални изрязвания, докато неговото е непокътнато, смята ученият, цитиран от Милен Радев в текст по повод новината

В интервю за в. "Сега" преди 12 години споделя: "Винаги съм бил движен от една концепция: най-важните произведения в българската литература да могат да се четат и от немците. Чувствах се като немски литературен конквистадор. Исках най-хубавите постижения на българската култура да станат притежание на немската култура."