- Вагнер по-скоро се е интересувал единствено от себе си, не съм сигурен доколко осъзнато не е харесвал Верди. Иначе няма много общо между тях – в операта Вагнер е Богът на Севера, а Верди на Юга, Вагнер е бил преследван, а Верди e имал по-голямо принание за времето си. Но и двамата създават иновации в музиката, макар че докато Вагнер гледа изцяло към настоящето и се стреми към революционното, Верди прави стъпки напред в контекста на това, което е постигнато в миналото. Нещо подобно се случва при Бах и Моцарт, които иначе за мен в ядрото на всичко в операта – те я развиват чрез уменията си, но не правят революции. Верди пренаписва формата на италианската ария, тъй като в един момент решава, че няма как да работи по стария модел, но го прави не по напълно нов начин, а със запазени структури и промени отвътре. В "Отело" например арията прилича на едно голямо ехо насред останалите части.

Ако трябва да генерализираме, Верди акцентира върху мелодията, докато при Вагнер основна е хармонията, тъй като музиката е много по-богата и амбициозна. Например "Тристан и Изолда" е такава революция в операта, че дори пречи на съвременниците му, тъй като те не могат да надминат постигнатото от него. Там има акорди, които са истински врати към дисонантността, дори към битоналността. Но техниката му е такава, че ако тя бъде последвана и имитирана, ще настъпи катастрофа и какафония. Заради това на по-късен етап той прави няколко хода назад.

Вагнер също така е бил огромен почитател на културата на Италия, бих казал, че може би е имало взаимен респект между него и Верди. Но да, те са различни, предполагам и заради географското си разположение...

- О, със сигурност има значение дали твориш в слънчева Италия или далеч в по-студената Германия. Както се казва – германците живеят, за да работят, а италианците, за да живеят. Ако си в Южна Италия все пак ти се иска да си навън, не затворен вкъщи. Ето, сега съм в София, слънчево е, просто придобиваш съвсем различен поглед и отношение към живота.

- В момента малко закъсняваме с репетициите, тъй като често има неясноти. В Германия, където също тегне финансова криза, знаем с какъв бюджет разполагаме и се опитваме да се вместим в него. Разпределенията винаги са ясни от началото на сезона – всички репетиции с изпълнителите и оркестрите са фиксирани за година напред. Нанасят се промени, единствено, ако има инцидент с някой от участващите.

Тук понякога изпълнителите или музикантите отсъстват, но не мога да критикувам това. В Германия има много оперни певци, докато тук те са далеч по-малко. Ако някой гостува в друг спектакъл, аз винаги казвам "Разбира се, отиди", защото има липса на качествени кадри, а и все пак те трябва да имат ангажименти и да се издържат. Така че ако трябва да сравним работата в Германия и България, говорим като за разликата между деня и нощта.

- Много е трудно да се отговори на този въпрос. Големият проблем, който нямам идея как може да бъде разрешен, е в начина, по който хората възприемат информацията. Те свикват да виждат и слушат записи, които са много кратки и малко имат търпението да отдадат внимание на нещо, което продължава над пет минути.

Друг проблем е, че в домовете вече рядко може да забележите пиано или цигулка, а в миналото това сякаш беше задължително. Нещо, което мисля, че се случва както в България, така и в Германия, е все по-нарастващата липса на отговорност на родителите към културното образование на децата им. Разбира се, много често те нямат финансовата възможност за това, въпреки че не бих посочил финансовата криза като виновник за това - винаги е имало много бедни хора. Едно време бащите работеха, а майките се грижеха за децата и заниманията им. Сега всички работят колкото се може повече, а децата са оставени пред компютъра.

В Германия много пъти съм организирал гостувания на училищни класове по време на репетиции, за да могат децата да се докоснат до музиката, да разберат за какво става въпрос. Когато едно дете е на 4-5 години всеки контакт с живота е събитие и точно тогава трябва да бъде направен контакта с музиката. Не всички, но голяма част от музикантите имат класическо музикално образование, започнато още от детска възраст, и това остава с тях.

Мога да дам пример с Рей Чарлз и Дейв Брубек. Ще започна историята с Рей Чарлз от едно негово гостуване преди може би 20 години, което никога няма да забравя. Когато го видях, помислих, че концертът ще се отмени – изглеждаше изключително немощен. В момента, в който сложи костюма си, стана различен човек и в следващия момент виждаш как той започва да свири на пианото си с крака! Когато разговаряхме за музика, той сподели, че всичко е започнало от изучаването на Бах и че чрез изпълнението на неговите творби, той е получил вдъхновение да импровизира. Спомням си, че на репетициите той започваше мелодия от Шуман (тук Вехтер затваря очи и имитира как Рей Чарлз бавно започва да свири), после я променяше леко с някоя друга нота, после по-радикално и накрая ставаше нещо съвсем различно.

Тази класическа основа липса на младите музиканти днес. А понякога, като погледна през прозореца и видя как децата се бият на улицата, честно казано се чудя до какво ли ще доведе това...

- Да, мисля, че тя може да спаси младите от агресията наоколо. Когато мислиш чрез музиката, виждаш света под друга призма.