Гравюри на Франсиско Гоя показват "Ужасите на войната" в София до 8 декември
Пълният цикъл от гравюри "Ужасите на войната" на известния испански художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828) ще бъде показан за първи път в България в изложба в Софийската градска художествена галерия в дните между 29 октомври и 8 декември.
Организатор на изложбата е Институт "Сервантес" и Академията за изящни изкуства "Сан Фернандо". Куратор е Хуан Бордес, а София е и нейната последна спирка след световна обиколка, включваща Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава и Краков.
В изложбата са включени 82 гравюри. Отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат същите антивоенни подходи, които гениално подема и Гоя.
Гравюрите се показват групирани в седем раздела – "Фронтът", " Жертвите", "Екзекуциите", "Масовите преселения и плячкосванията", "Гладът", "Жената", "Следвоенният период", като не следват номерацията на металните плочи.
"Серията гравюри "Ужасите на войната" (1810-1820) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това заварва развалини", пише в представянето на изложбата Софийска градска художествена галерия.
Серията може да бъде разделан на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития, но надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява как войната се отразява върху всекидневния живот на хората по улиците на Мадрид. В последната поставя символика и нарича творбите "категорични капризи". В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията.
През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" се сдобива с осемдесетте плочи на цикъла "Ужасите на войната". През следващата година серията се отпечатва за първи път. Преди това "Ужасите на войната" са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на големия художник. Оттогава досега са отпечатани шест копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор.
Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографията след това ще постигне с разфокусирането или светкавицата. Също като при фотографията Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като "Аз го видях", "И това също" или "Така се случи".