Китайски режисьор се опълчи на цензурата в страната

Китайският режисьор Фен Сяоган се осмели да разкритикува цензурата над излизащите в страната филми. В интервю за сп. "Холивуд рипортър" той определя рестрикциите към местните и чуждестранните режисьори като налудначави. Така роденият в Пекин творец, известен още като актьор и сценарист, се превърна в една от малкото китайски личности, които са се обявявали против системата.
В момента Фен Сяоган е в Лос Анджелис, където промотира новия си филм Back To 1942, който е предложението на Китай за номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм. Въпреки че е местна продукция, в актьорския състав са американските актьори Ейдриън Броуди и Тим Робинс.
Пътят на историческата драма с бюджет 210 млн. долара, приходи в размер на над 364 млн. и награда от кинофестивала в Рим за операторско майсторство обаче никак не е лесен. Той чака одобрение за сценария си близо 17 години, а причината е, че той разказва за деликатна за властите тема – гладът в областта Хенан по време на войната на Китай с Япония през 1942 г., отнел живота на над три милиона души.
"Това просто е проблем, по който не можеше да се говори", разказва Сяоган, който има общо 14 филма зад гърба си. "Въпреки че филмът излезе, аз не мога да кажа, че цензурата в страната е по-малка. Огромна част от предложенията, които те дават, са просто смехотворни. Много често, когато получаваха експертиза от Бюрото по цензурата за работата ми, не знаех дали да се смея, или да плача. Особено когато знаеш, че си направил нещо качествено и си принуден да го направиш лошо."
55-годишният Фен Сяоган, започнал кариерата си в комедийния жанр и впоследствие преминал към по-драматични ленти, е изказал гледната си точка пред членовете на комисията и според него голяма част от режисьорската гилдия в страната са го подкрепили. "Реакцията на бюрото е да се прави, че такова мнение никога не е било изказвано."
През изданието той споделя, че цензурата вреди на киното още преди да се намеси в процеса, тъй като режисьорът винаги се чуди дали определена идея може да мине между капките и така той сам се ограничава още в начален етап. Според него показаното в Back to 1942 е максималното откъм артистичен риск и свобода, което китайската цензура може да допусне. Сяоган също така е скептичен, че ситуацията може да се промени. "Не мисля, че е възможно някога да работя с пълна свобода", казва режисьорът, който никога не е разчитал на държавно финансиране, за да спонсорира на филмите си. Това решение е плод и на впечатленията му, че тези, които разчитат на субсидии, обикновено чакат цяло десетилетие, докато проектите им се придвижат напред.
Back To 1942 е втори филм на Фен Сяоган, който ще се бори за номинация за "Оскар". Това се случи и през 2010 г., когато излезе Aftershock, също посветен на трагично събитие в историята на Китай - земетресението в Тангшан през 1976 г., при което загиват над 650 хиляди души.
Въпреки че Сяоган е сред малкото, които някога са изразявали критиката си към комисиите в страната, режисьорите често изразяват недоволството си по други начини.
Според в. "Тайпе таймс" отхвърлените филми често се представят на тайни събирания и съществува мрежа от кинаджии, които предлагат домовете си за прожекции. Американско-китайската кураторка Джен Хсу разказва как е пристигнала в Пекин за участие на популярния фестивал в града, но на фона на изхвърлените от програмата филми в последния момент не след дълго се озовава в мазе с някои от именитите режисьори, които сами организират прожекции на забранените ленти.
Самите създатели понякога не знаят къде се прожектират филмите им, какъвто е случаят с Фан Попо, разпитван от полицията за независимия си филм на гей тематика. Нито той, нито властите са успели да локализират мястото на представянето му. Често тези срещи се превръщат в дискусии как могат независимите филми да бъдат финансирани и по-ефективно комисиите да бъдат преодолявани.
Според Хсу има и втора вълна на съпротива от страна на Бюрото по цензурата - част от филмите, които са допускани до фестивали, често са саботирани по време на премиерата си, обикновено с изключване на електричеството в салона.