Петър Стоянович: Намалението на бюджета с 2 млн. лева няма да се усети от гилдиите
Министърът на културата Петър Стоянович заяви пред БНР, че намалението в бюджета с "около само" 2 млн. лева няма да се усети от артистичните гилдии.
Думите му идват в отговор на намеренията на неправителствени организатори и директора на обсеравторията за икономика на културата Диана Андреева да поискат оставката на Стоянович, който през септември обяви, че ще работи за целта бюджетът за култура да се увеличи двойно от приетите 21 млн. лева за 2013 г.
"Мисля, че има едно известно драматизиране на нейното искане. То е, разбира се, нейно право, но да се иска толкова сериозно нещо като оставка за това, че просто няма повече пари от това, за което сме се преборили, ми се струва малко прекалено. Аз съм се преборил в достатъчна степен според мен на базата на даденостите, които все пак предлага проектът на държавния бюджет", казва Стоянович, който пояснява, че намаленията са "главно за сметка на капиталовите разходи". "Глобално погледнато (тази сума), не може да ни задоволява, но все пак трябва да работим с реалностите."
Според Андреева орязаната финансова рамка не предполага провеждането на реформи.
"Считам, че българската културна политика в контекста на бюджет 2014 и актуализираната рамка 2014/2016 година е превърната в жертвен агнец на уж социалния бюджет на сегашния Министерски съвет, в който в действителност са залагани повече социални разходи, но наблюдаваме намаление на бюджета на Министерството на културата", казва тя пред БНР и обръща внимание, че за втора поредна година няма да се спази и законът за филмовата индустрия, който предвижда дотиране с 4.5 млн. лева. "Ще цитирам само една цифра от НСИ. Над 70% от българите не са посещавали в последните 12 месеца сценично изкуство. За мен това не е реформа."
Андреева също така не смята, че е възможно театрите да бъдат все по-самостоятелни от държавата по отношение на финансиране. "Дали тъй наречената "реформа в сценичните изкуства", базираща се основно на разпределението на средствата "след зрителя", няма да се окаже един балон, който скоро ще се пукне? И какво ще се случи тогава с духовната среда и бъдеще за градове с малки театри като Благоевград, Ловеч, Габрово, Видин?"
Според Стоянович законът така или иначе не се е спазвал винаги, а в разговор с Андреева той е обещал да помисли за целево финансиране на тази сума покрай започващата програма за публично инвестиране "Растеж и устойчиво развитие на регионите". "Всички министерства практически ще могат да се състезават на проектен принцип. Смятам, че тъй като тя обхваща една сума от 500 млн., която не е за пренебрегване, ние бихме могли да се преборим, да заложим тези пари за българското кино. Мисля, че колкото повече търсим реални решения със спокоен тон, а не се увличаме по сензационното, мисля, че ще свършим повече работа."
Подобен скептицизъм беше изразен и от актьора и режисьор Ивайло Христов в интервю за "Дневник" в края на миналата седмица. "Уж трябва театрите да стават по-самостоятелни като приходи, но е ясно, че няма как това да стане напълно. Сграда като Народния театър например се нуждае от страхотни пари, за да се поддържа и ако няма държавна помощ, билетът трябва да бъде 50-60, дори 100 лв., каквито са цените в другите държави", заяви създателят на "Стъпки в пясъка". "Трябва ясно да се разбере, че държавата не дотира театрите, а гражданите си. Хората, които работят в тях, го правят на ангария, защото получават изключително несъстоятелни заплати за огромния си труд. (…) Винаги съм казвал, че в страна като България, където пазарът е много ограничен, театрите трябва да се подпомагат от държавата и не може тя да абдикира от културата си. Каква държава е тя тогава?"