– Тук защо така мирише? – пита шестгодишният Томаш Бата баща си Антонин. Така за пръв път проявява желание да въведе ред в действителността.

Не знаем какво му отговаря бащата. Вероятно изобщо не обича да говори много.

Обущарят Антонин Бата е женен за втори път. Два пъти е взимал за жена вдовица с деца. С всяка е имал и свои собствени. И в резултат в малката обущарска работилница в Злин се възпитават дванайсет деца от четири брака. Освен това Антонин работи със седем души. Втората жена не обича да става течение.

Трите деца от първия брак: Анна, Антонин и осемнайсетгодишният Томаш застават пред петдесетгодишния си баща. Искат си наследството от майка си. Предлагат също още сега да им даде онова, което биха наследили след смъртта му. Нямат време да чакат толкова години, освен това в къщата е тясно.

Получават осемстотин тогавашни злоти в сребърни монети, наемат четирима работници.

Имат дълг от осем хиляди злоти. Не могат да си позволят да купят нови кожи, нямат с какво да платят старите. Антонин го викат войник, Анна се хваща на работа във Виена като слугиня.

Томаш гледа останалите парчета кожа и от отчаяние му хрумва най-важният принцип в неговия живот: винаги да превръща недостатъка в предимство.

Щом няма пари за кожи, трябва да шие обувки от това, което има – от платно. Платното не струва много, а от остатъците от кожа може да се направят подметките. Така Бата измисля един от хитовете на настъпващия век: платнените обувки с кожена подметка. От Виена се връща с няколко хиляди поръчки, събрани за един ден. Хората наричат тези обувки батовки.

Благодарение на тях строи първата си фабричка: на двеста квадратни метра работят петдесет мъже.

Работниците забелязват, че никога не може да се успокои. Толкова е активен, че хората се чувстват уморени в негово присъствие.

В някакъв вестник чете за машини от Америка. Тръгва за Щатите и в Лин (Масачузетс), града на обувките, става наемен работник в голяма фабрика. Взима със себе си трима свои сътрудници и всеки от тях се хваща на работа на различни места. Заръчва им внимателно да следят всяка фаза от производството. Всяка събота четиримата обущари от Злин се срещат в един от местните локали и си разказват кой какво е видял.

Чудят се, че в Америка дори малките деца се опитват да изкарват пари за прехраната си. На Бата най-голямо впечатление му прави едно шестгодишно момче, което ходи по къщите и срещу заплащане лови мухи.

Едни умират от бедност, но други правят на улицата палачинки и ги продават за един цент. Томаш забелязва една интересна черта на американците: масово адаптират всякакви новости, които човечеството е способно да измисли.

Взел е със себе си в Щатите шестсотин осемдесет и осем въпроса, на които търси отговор. Докато е там, добавя още седемдесет въпроса. Стига до извода, че по-високият от Европа жизнен стандарт на средния американец се дължи на това, че не носи бремето на рутината.

("Ясно е, че в САЩ Томаш Бата се е занимавал с промишлен шпионаж" – ще напишат шестдесет години по-късно чехословашки историци.)

Томаш все по-добре знае английски и подочува нещо за Хенри Форд. Този работодател – както пише за него Е. Л. Доктороу – отдавна е убеден, че повечето хора са прекалено глупави, за да могат да печелят толкова, че да живеят добре. И му хрумнала една идея. Разделил мон­тажа на автомобила на отделни прости операции, които може да върши дори глупак. Вместо да учи всеки работник на стотици действия, решил да го постави да стои на едно място и да му даде да извършва едни и същи 10 действия цял ден, а частите да ги изпраща по движеща се лента. Така умът на работника няма да е натоварен. (На Форд ще са му необходими още няколко години да приложи на практика идеята си.)

В Щатите Томаш Бата за пръв път чува израза "ръчен часовник". Там той се използва вече от четири години. С началото на ХХ век американците са започнали да измерват времето в минути и времето се е превърнало в основна мярка за производството. "Производителността" и "американският темп" – новите фетиши – определяли разделянето на труда на равни единици време. Работният ден вече не зависел от изгрева и залеза на слънцето.

През нощта умира баща му.

Скоро Томаш се връща в Злин – все още прашно, занемарено градче, за което в Чехия казват, че "там свършва хлябът и започват камънаците" – и на стената на малката си фабрика изписва с огромни букви: ДЕНЯТ ИМА 86 400 СЕКУНДИ. Хората четат надписа и си казват, че синът на стария Бата нещо е мръднал.

Купува немски и американски машини. Фабриката вече има шестстотин работници. Строи за тях първите жилищни сгради.

Когато през 1908 г. Форд пуска серийната си "кола за всеки", Томаш е обзет от въодушевление: Форд вече използва своя конвейер!

В Америка един чифт обувки се произвеждат за седем часа, във Франция – почти за шест. На стената на цеха за гумиране Томаш изписва с букви с човешки ръст: ХОРАТА – ДА МИСЛЯТ, МАШИНИТЕ – ДА БАЧКАТ!

При Бата за един чифт обувки сега отиват само чети­ри часа. Обущарите от цяла Моравия са смазани. Томаш вдига ограда около фабриката си и на тухлената стена нарежда да се напише: ДА НЕ СЕ БОИМ ОТ ХОРАТА, ДА СЕ БОИМ ОТ СЕБЕ СИ! (Над двайсет години по-късно ще пренебрегне този принцип. И наум няма да му дойде, че ще се прости с живота си, защото ще е станал жертва на самия себе си.)

Влюбва се и прави годеж. Разваля годежа, когато любимата му признава, че не може да има деца.

Заминава за Виена, за прочутия чешки бал, там е известен обущар, доставя свои обувки на Балканите и в Мала Азия. Надява се, че на бала ще се запознае с бъ­дещата си жена. Харесва му Маня Менчикова, дъщеря на уредника на императорската библиотека. Момичето свири на пиано, говори три езика. Томаш знае, че за всичко трябва да имаш писмен договор. Изпраща приятел да попита госпожицата дали ще подпише следното условие: ако не може да му роди дете, ще се разведат.

От няколко месеца живеят в нова голяма къща, която Томаш е построил преди сватбата, така че жена му да не чувства разлика между живота във Виена и в Злин. Когато имат повече поръчки и фабриката трябва да работи и нощем, Мария налива на работниците лимонада и разнася сандвичи. Казват, че като се върнела вкъщи, размишлява дали дървото, което не ражда плод, не трябва да бъде отрязано, и поглеждала към шишенцето.

В Сараево умира княз Фердинанд. Австрия обявява мобилизация.

Най-знаменитият чех на XX век, професорът по философия Томаш Гарик Масарик, депутат в парламента във Виена, се връща от почивка. – Когато пътувах за Прага, виждах как отиват в армията нашите хора: с отвращение, като на заколение – ще каже той по-късно. Изпитва угризения. – Нашите хора отиват в армията и в затвора, а ние, депутатите, си седим у дома.

Томаш Бата изпада в ужас: за участие във войната, която води Австро-унгарската монархия, трябва да се явят всички работници от фабриката му. На следващия ден, докато пие кафе и яде яйца с бекон, му хрумва нещо: ще замине за Виена, ще издейства поръчка за обувки за армията. Зарязва яйцата, качва се на файтона, препуска към гарата в Отроковице, недалеч от Злин. Но влакът вече е тръгнал. Купува от кочияша конете и му заповядва да догони влака. Животните препускат през три села със скоростта на бързия влак, но в четвъртото издъхват.

За шест минути Томаш купува нов файтон с нови коне. Настига влака и след няколко часа е във Виена.

Убеден е, че не бива да отстъпваш пред действителността, че трябва винаги умело да я използваш за свои цели. За два дни получава поръчка за половин милион чифта и уверение, че работниците му няма да ходят на война.

Остават му седем минути, за да успее да хване влака обратно, защото през това време полицаите вече събират на площада работниците му като дезертьори. По пътя файтонът с Томаш предизвиква злополука, пасажерът скача и тича на гарата. Качва се на влака, който лети към Бърно.

Дава работа и на работници, и на обущари, които не работят при него. Дори на тези, които са били негови заклети врагове. Казват, че спасява целия район от отиване на фронта.

Към края на войната въпреки кризата, той ще има около пет хиляди работници, които ще произвеждат по десет хиляди чифта войнишки обувки на ден.

Този ден Мария Батова вече не се сеща за шишенцето с отровата, която е купила преди Рождество, и за решението си, че ако и единайсетото лечение на осмия доктор излезе неуспешно, ще се самоубие.

Последният лекар е препоръчал: оплождането не може да стане в Злин, Томаш Бата трябва да не е на своя територия. Заминали за десет дни в Карконошките планини. (Никой не можел да повярва, че Бата ще издържи толкова дни, без да наглежда производството си.)

Когато обущарят зарязва яйцата си на балкона и гони влака, жена му вече е бременна в седмия месец.