Хубен е част от групата XXL, която нахално и арогантно предложи ново изкуство след творческата стагнация на социалистическата конюнктура преди повече от 20 години. Тази седмица групата и фондацията със същото име се възражда с подновена платформа с откриване на изложбата XXL 2014 в център "Юзина".

Хубен е съвсем различен от образа, който стандартно се очаква от един известен български художник в столицата в света. Усмивката не слиза от лицето му по време на цялата ни среща, непосредствен е и намира различни причини да се смее много и често. За първи път виждам художник, който работи по 70 часа на седмица, а концепцията за хоби му е чужда, въпреки че понякога обича да пътува или ходи на ресторант. На въпроса какво прави, когато не е в ателието, отговаря, че чете книги в метрото… на път за ателието.

Самото му ателие е централно разположено в Манхатън, произведенията му са канени в централни галерии в Ню Йорк и по света, а Хубен живее в центъра на квартала, който припознава като свой. Идва в Ню Йорк преди 20 години заедно с Георги Тушев (също от групата XXL) като случайно и веднага двамата намират работа като художници в ателието на Джеф Кунц. Познат още като Houben R.T., авторът, който дълго експериментира с фотографии, инсталации и филми, след време открива парите и се вдъхновява от тях. Измайсторява собствена специфична техника и претворява образите от американски и още петнайсетина вече международни валути в картини. Сега признава, че има много музи – американският долар, еврото, японската йена, китайският юан…

Хубен е завършил Националната художествена академия в София и има няколко награди и грантове в Холандия и САЩ. Последната година връхни точки за него са 56-страници каталог с есе на Брус Леландер – бивш главен редактор на секция "Изкуство" в списанието "Икономист"; много успешна изложба в галерия DTR Modern във Вашингтон, окръг Колумбия, която води до откупуване на много от картините му и музейно участие, както и участие в централната корпоративна сграда на Bank of America с една от най-мащабните си картини, наречена Five Yuan. По повод участието му в Биеналето за съвременно изкуство във Венеция миналата година Хубен се върна в България, като предизвиква голям интерес сред медиите, които се надпреварват да пишат за него. Ако минавате през центъра на София, отбийте се в лобито на хотел Sense, за да видите закачените по стените негови картини.

Всъщност за свое най-голямо постижение художникът смята установяването на собствен и разпознаваем стил в изкуството. В личен аспект – че успява да поддържа определен начин на живот в Ню Йорк, както и постоянни дългогодишни приятелства. Прави впечатление на раздаващ се човек. "Старая се да бъда щедър особено в изкуството, да дам повече от очакваното и по този начин да накарам зрителя да се почувства по-силен, отколкото е бил." Хубен осъзнава, че е зависим от хората, които са повярвали в него и са му дали увереност, приемайки това, което прави за значимо. "Да знам, че обогатявам живота на някого, дава смисъл на моята работа." Изкуството за него е начин на споделяне, което се обуславя от взаимно доверие, вяра и обмяна на пари. Съкровеното му желание като творец е да докосне повече хора и не сегрегира определени хора за "своя аудитория", а се старае "абсолютно всеки да може да намери нещо за себе си" в картините му.

Погълнат от личния си творчески свят, той спокойно споделя, че не се вълнува от тенденциите в сферата на изкуството, защото истинското силно изкуство оцелява независимо от конюнктурата. Единствената тенденция, която е от значение за него, е глобализацията, а локалните тенденции си остават локални и временни, независимо дали са в Ню Йорк, Берлин или София.

Ясните критерии за успех на Хубен се определят от това какво ново се случва, какво се променя в неговия живот и изкуство. "Успехът е в промяната. Успехът е в откриването на нови възможности и усещането, че обоготявам нечий живот." Мечтае да продължи да прави същото и след десет години, може би с малко по-висока доза на сигурност в живота си, но без съществени промени. И е щастлив.

За останалите от групата приятели можете да прочетете на сайта на "Капитал".