Чайката на име Джонатан Ливингстън, която след милионни продажби стана известна като главен герой в творчеството на популярния американски писател Ричард Бах след появата си през 70-те години, отново се завръща, предаде "Гардиън".

77-годишният Бах обръща поглед към необикновената чайка в две нови свои издания. Едното е продължение на неговия философски мемоар от 1977 г. "Илюзии" и е написано след тежката му катастрофа със самолет през 2012 г., при която той едва не загива. Другото е ново издание на "Джонатан Ливингстън чайката", което се появи на английски в края на миналата седмица и съдържа "непубликувана досега четвърта част" от историята.

Бах, който е пряк потомък на фамилията на композитора Йохан Себастиан Бах, твърди, че никога не е имал намерението да напише "Илюзии II" (Illusions II: The Adventures of a Reluctant Student), която вече се предлага в специалния формат за електронни книги Kindle Single. Тя представя неговия първи публичен коментар за катастрофата преди две години, оказала се почти фатална.

В коментара си, публикуван от Amazon, Бах споделя, че след като бил почти разрушен след инцидента с неговия самолет, се зачудил дали това не е никакъв инцидент, а просто тест. Той допълва, че след това Kindle Single веднага му предоставил възможността да сподели своята история.

Краткото ново издание разказва за това как Бах срещнал своите "духовни пастири", сред които е и Джонатан чайката, който лети след самолета му, наричан Puff (от англ. - облаче), когато машината се закача в електропровод и след това се разбива. В текста си писателят включва и едно от покойните си стари кучета на име Лъки, което му се явява под друга форма, както и пор, заявяващ, че "любовта е единствената сила във Вселената".

От издателство Scribner наричат книгата четиво за хора, "които знаят, че в живота има повече от видимото с просто око и ще бъдат заедно с Джонатан, летейки по-високо и по-бързо, отколкото някога са мечтали".

В свое ревю за "Илюзии II" изданието "Уошингтън пост" пише, че историята е написана в типичния за Бах тон на "внимателно модулирано блаженство". Рецензентът обаче отбелязва също така, че писателят е попаднал в "мрачния трап на движението Нова епоха: метафизичното безрасъдство, което мълчаливо обвинява своите жертви за техните болести или нещастия".

Разговаряйки със своя месия, Бах научава, че самолетът му се е разбил, защото той е искал това да се случи, дори се е молил това да се случи, за да бъде това някакъв вид тест на способностите на неговото съзнание. "Имах нуждата да разбера дали вярванията ми ще преодолеят всеки един от проблемите ми", пише Бах в книгата, а в ревюто си "Уошингтън пост" отбелязва някак иронично, че това не би проработило при децата, умиращи от холера в Хаити. Авторът на статията все пак пише, че се радва на завръщането на Бах с историята за този страшен инцидент, но и че му се иска той да "можеше да артикулира своята мъдрост по по-свеж, по-рязък и по-задълбочен начин.