Фотогалерия: Изложбата "Re: Цветана Манева"

Симон Варсано

Фотогалерия: Изложбата "Re: Цветана Манева"

Експозицията може да се посети до 20 март. Изложените фотографии включват както нейни портретни снимки от различни периоди от живота й, така и кадри от емблематични филми с участието й.

  • По-рано тази седмица в галерията "Ластици" беше открита изложбата "Re: Цветана Манева" в присъствието на актрисата. Експозицията може да се посети до 20 март. Изложените фотографии включват както нейни портретни снимки от различни периоди от живота й, така и кадри от емблематични филми с участието й. Част от снимките са направени от Иво Хаджимишев, Симон Варсано, Емил Христов, Павел Червенков, Борис Мисирков/Георги Богданов и Симеон Леви.
    По-рано тази седмица в галерията "Ластици" беше открита изложбата "Re: Цветана Манева" в присъствието на актрисата. Експозицията може да се посети до 20 март. Изложените фотографии включват както нейни портретни снимки от различни периоди от живота й, така и кадри от емблематични филми с участието й. Част от снимките са направени от Иво Хаджимишев, Симон Варсано, Емил Христов, Павел Червенков, Борис Мисирков/Георги Богданов и Симеон Леви.
  • "С невидим тебешир Цветана Манева очертава границите на личното си пространство. Разбираш, че си дотук. Без думи, знак или поглед. Не се обиждаш, не се засягаш. Тя носи очарование и налага страхопочитание." (кураторката на изложбата Ана Йованович)
    "С невидим тебешир Цветана Манева очертава границите на личното си пространство. Разбираш, че си дотук. Без думи, знак или поглед. Не се обиждаш, не се засягаш. Тя носи очарование и налага страхопочитание." (кураторката на изложбата Ана Йованович)
  • "Трудно е да тръгнеш по личния й маршрут. Спъваш се. Търсиш тих начин да стигнеш до нея. Просто я наблюдаваш. Тихо. Събираш миговете, за да сглобиш пъзела, но винаги остават няколко липсващи частици. Тя е като голяма и странна книга, която се чете най-добре дълго и по малко" (Ана Йованович)
    "Трудно е да тръгнеш по личния й маршрут. Спъваш се. Търсиш тих начин да стигнеш до нея. Просто я наблюдаваш. Тихо. Събираш миговете, за да сглобиш пъзела, но винаги остават няколко липсващи частици. Тя е като голяма и странна книга, която се чете най-добре дълго и по малко" (Ана Йованович)
  • "Двайсетте подбрани фотографии не следват хронология, не показват само най-силните й роли в киното или най-впечатляващите кадри от личния й живот или театъра. Селекцията е интуитивна, а не манипулативна." (Ана Йованович)
    "Двайсетте подбрани фотографии не следват хронология, не показват само най-силните й роли в киното или най-впечатляващите кадри от личния й живот или театъра. Селекцията е интуитивна, а не манипулативна." (Ана Йованович)
  • "Посланията на фотографиите са повече сигнални, отколкото вербални. Представените кадри провокират скачането между различни глави от живота на актрисата без задължителната последователност във времето." (Ана Йованович)
    "Посланията на фотографиите са повече сигнални, отколкото вербални. Представените кадри провокират скачането между различни глави от живота на актрисата без задължителната последователност във времето." (Ана Йованович)
  • Кадър от "Голямата скука" (1972) на Методи Андонов
    Кадър от "Голямата скука" (1972) на Методи Андонов
  • Кадър от филма "Последната дума" на Бинка Желязкова от 1973 г.
    Кадър от филма "Последната дума" на Бинка Желязкова от 1973 г.
  • В "Последният ерген", филм на Владимир Янчев от 1974 г.
    В "Последният ерген", филм на Владимир Янчев от 1974 г.
  • Във филма "Буна" на Вили Цанков от 1975 г.
    Във филма "Буна" на Вили Цанков от 1975 г.
  • Цветана Манева и Стефан Данаилов в драмата "Началото на деня" на Димитър Петров от 1975 г.
    Цветана Манева и Стефан Данаилов в драмата "Началото на деня" на Димитър Петров от 1975 г.
  • Цветана Манева в кадър от "Басейнът" (1977) на Бинка Желязкова
    Цветана Манева в кадър от "Басейнът" (1977) на Бинка Желязкова
  • Кадър от "Мера според Мера" (1981) на Георги Дюлгеров, който в четвъртък в рамките на София филм фест получи Награда на София за приноса си към киното.
    Кадър от "Мера според Мера" (1981) на Георги Дюлгеров, който в четвъртък в рамките на София филм фест получи Награда на София за приноса си към киното.