Люк Бесон е френски кинорежисьор, сценарист и продуцент.
Люк Бесон е роден на 18 март 1959 г. и днес отбелязва 55-ия си рожден ден. Роденият в Париж французин израства в семейството на инструктори по подводно гмуркане и от малък се готви да продължи фамилната традиция. Цялото му детство преминава по средиземноморското крайбрежие на Франция. Мечтата му е да стане специалист по делфините. Когато е на 17 години обаче, претърпява нещастен случай и губи възможността да се занимава с подводни изследвания. 
Така Люк се завръща в Париж, където много скоро намира ново силно увлечение в света на киното. Започва да гледа много филми, намира работа на снимачни площадки и с времето получава дори някои малки роли. 
Първото му пътуване до Холивуд е на 19 години. Там работи за кратко като момче за всичко, но след това се завръща в родината и се записва в армията.
След три години служба Бесон се завръща към киното. Първоначално режисира музикални клипове, а след това става асистент режисьор в голямото кино.
Самостоятелният му дебют в киното е с късометражният "Предпоследния", а първият му пълнометражен филм става заснетият заради икономии на черно-бяла лента "Последната битка".
На снимката: Люк позира до плаката на филма "Артур и минимоните" на представянето на филма в Хонконг през 2007 г.
Режисьорът мигновено е причислен в групата на т.нар. втора френска Нова вълна, започнала с Жан-Жак Ано и Лео Каракс.
"Последната битка" се оказва успешен дебют, който му носи две награди на фестивала на фантастични филми в Авориаз и още десетки други призове.
Успехът му се затвърждава година по-късно с "Метро" от 1985 г. В него си проличава и специфичният му стил - смесица от напрегнато действие и мелодраматизъм. Героите в този и следващите му произведения ще се занимават със своеобразно "гмуркане" в друга, несвойствена за тях реалност – независимо дали става въпрос за наемните убийци в "Никита" и "Леон", или за гмуркачите в "Синята бездна".
Режисьорът става известен с ярките си герои, които описва чрез контраста на техния вътрешен и външен свят.
На снимката: Режисьорът снима Михаел Шумахер, докато маха на свои почитатели в Париж през 2004 г.
През 1988 г. Бесон снима изключително красивата лента за романтиката на подводния свят "Синята бездна" (Le grand bleu). Филмът, вдъхновен от носталгията по детските години и преклонение пред професията на гмуркачите и кумира му Жак Майол, носи на Люк пари, няколко номинации за "Сезар" (който в крайна сметка печели постоянният композитор на Бесон - Ерик Сера) и голяма слава. 
Един от върховете в режисьорската кариера на Бесон става следващият му филм "Никита" (Nikita, 1990). В лентата най-ярко се проявява типичният стил на режисьора. Филмът има касов успех и в САЩ, а Бесон вече се радва на всеобщо признание като режисьор със световна слава. 
Приходите от двата предишни проекти позволяват на режисьора отново да се върне към морската тема през 1991 с абсолютно некомерсиалния научнопопулярен филм "Атлантис" (Atlantis). Подводната одисея в духа Кусто става своеобразно прощаване със света на детството, несбъднатите надежди и признание в любов към киното. 
В следващия си, шести по ред филм "Леон" (Leon, 1994) Бесон развива образа на мрачния килър, подхванат още в "Никите". Режисьорът за първи път позволява на актьора Жан Рено да разкрие напълно таланта си. Образът на по детски непосредствения, но иначе сериозен професионален убиец е показан чрез взаимоотношенията му с 12-годишно момиче, изиграно от Натали Портман. Въпреки успеха си филмът не печели "Сезар". 
През 1997 г. излиза новият филм на Бесон, "Петият елемент" (The Fifth Element). Режисьорът привлича световните кинозвезди Брюс Уилис и Гари Олдман и тогавашната си съпруга Мила Йовович. Похарчени са $90 млн., но филмът си възвръща вложеното с приходи от $266 млн., и то независимо забележките на някои критици към режисьора за американизация и загуба на оригиналния авторски стил. 
Със следващия си проект Бесон се насочва към историческата тематика - "Жана Д'Арк" (Messenger: The Story of Joan of Arc 1999) отново с Мила Йовович в главната роля, но и с други популярни имена като Дъстин Хофман, Фей Дънауей и Джон Малкович. 
През следващите 6 години се връща към режисурата с романтичната комедия "Анжела" (Angel-A), но в същото време пише сценарии и продуцира ("Целувката на дракона", "Уасаби", "Транспортер", "Такси" – 1, 2, 3 и накрая 4, "Предградие 13", "Фанфан Лалето"). Един от последните му големи режисьорски проекти е трилогията "Артур и минимоите" (2006). Втората и третата част ще се появят по екраните през 2009 и 2010 г. 
Тази година на екран предстои да излезе най-новият му проекту "Луси" с участието на Скарлет Йохансон и Морган Фрийман в главните роли. 
Миналата година излезе и "Коза Мостра" (The Family) с участието на Робърт де Ниро, Мишел Пфайфър и Том Лий Джоунс в главните роли, който обаче не се оказа особен успех нито сред критиката, нито за публиката. 