Непубликуван досега разказ на ирландския писател и драматург и носител на Нобелова награда за литература Самюъл Бекет ще излезе по книжарниците за първи път, 80 години след като първоначално е отказан за публикуване, тъй като издателят на писателя го определя като страховит, предаде "Гардиън".

Тайнствената история, озаглавена Echo's Bones, първоначално е замислена като финален разказ към сборника от взаимосвързани текстове More Pricks Than Kicks, публикувана през 1934 г.. Тогавашният издател Чарлс Прентис от Chatto & Windus отхвърля историята, тъй като е твърде трудна и странна. Прентис съобщава мнението си на Бекет в писмо, в което споделя, че "Echo's Bones би могъл, сигурен съм, да лиши книгата от голямо количество читаели. Хората ще потръпнат и ще бъдат озадачени и объркани, а няма да са склонни да анализиран тръпката." След това допълва: "Мразя да казвам това."

Разказът така и не бива включен в изданието и оттогава досега остава скрит някъде из американските архиви, където е бегло изучаван от изследователите на Бекет.

Сега неговото издаване от Faber & Faber на 17 април ще бъде голямо събитие за феновете на автора на "В очакване на Годо" и "Краят на играта", който умира през 1989 г.. Бекет печели Нобел за литература през 1969 г. и е вдъхновител на множество велики писатели, сред които е Харолд Пинтер.

Новото издание е редактирано от д-р Марк Никсън, лектор по модерна литература в университета в Рединг, където той заема и поста директор на Международната фондация Бекет. Като президент на Общността на Самюъл Бекет той издава и голяма част от творчеството на автора. В предговора той пише: "Литературното достойнство на Echo's Bones е видно, още повече, че той е жизненоважен документ."

Прентис по онова време е труден за угаждане издател. През 1932 г. той отхвърля и първата значителна художествена творба Бекет - романа Dream of Fair to Middling Women, който определя като "странно нещо", макар по-късно да признава, че това вероятно е било грешка. Проблемът, казва той след това, е, че не разбрахме половината от него. Книгата е публикувана посмъртно през 1992 г..

Когато Прентис получава ръкописа за More Pricks Than Kicks през септември 1933 г. той иска от Бекет да го разшири, допълвайки друг разказ. Тогава той е убеден, че още 10 или поне 5 хил. думи "определено биха помогнали на книгата". След като отхвърля Echo's Bones обаче той публикува сборника с разкази няколко месеца по-късно с десет вместо с 11 истории.

Въпросният низвергнат разказ включва главния герой на деветата история от книгата, озаглавено "Жълт". В него централният образ Белакуа умира след операция в болницата. В Echo's Bones Белакуа продължава живота си след смъртта.

През декември 1933 г. Бекет пише на приятел, че отказът на този разказ, в който, по думите му, влага всичко, научено и голяма част от онова, което познава, дълбоко го обезкуражило.

Никсън смята, че провалът на разказа тогава кара Бекет да напише поема със същото заглавие, както и да използва името за първия си сборник с поеми - Echo's Bones and Other Precipitates, излязъл през 1935 г..

В предговора той допълва, че при първи прочит на разказа човек трудно не би се съгласил с решението на Прентис, тъй като историята е "трудна, на места мрачна". Никсън обаче пише още: "Но ако разказът е по-скоро див и недисциплиниран, той е и сравнително брилянтен така...