В романите на Ружа Лазарова връзката между тялото и душата на жената е неразривна. А жената се оказа едновременно жертва и главна героиня на своята политическа и социална система...

Това бяха някои от акцентите на провелата се вчера, 16 април, дискусия на тема "Тоталитаризмът и демокрацията, прочетени през женското тяло" в Центъра за култура и дебат "Червената къща". Разговорът бе базиран върху творчеството на българската писателка и журналистка Ружа Лазарова, живееща във Франция, и по-специално новата ѝ книга "Дълбоко в деколтето", която излезе на български миналата седмица.

Ружа Лазарова определя като "патологично" отношението към тялото в епохата на тоталитаризма, когато обговарянето на проблемите му е било не просто срамно, а на практика невъзможно. "Анорексиците бяха крити или игнорирани от режима, а шизофрениците – затваряни като престъпници", спомня си авторката. По това време, скрито под униформата, женското тяло на практика не съществува. Днес, в корпоративно-пазарното ни общество то е наяве, дори прекалено наяве. Жената се превръща в продукт за системата и по-лошото – такава е в собствената си себеоценка.

Но за тези си идеи Ружа не бива да бъде обвинявана във феминизъм, нито в сладникава "женска" мелодраматичност. "Интересуват ме и жените, и мъжете", казва тя. И в книгите си писателката застава някъде по средата в борбата между "мъжкото" и "женското". Там, в пространството, където се търсят и нейните героини. А по някакъв начин – и всички ние.  

Жул и Жан наблюдават студената корпоративна действителност зад вратите на офис сградата на компанията B&B Consultants. Те всъщност са лявата и дясната гърда на лирическата героиня Мюриел. Привличат и властват над мъжката първичност и за разлика от главата на Мюриел, остават неподвластни на социалните норми и благоприличие. Те могат да изразяват "на глас" възмущението си от нежелани натрапчиви погледи и мъжката доминация, като му подметнат например "Мизерен похотливец". Социалната норма, която ги затваря, е сутиенът.

В творчеството си писателката изследва темите за властта, паметта, желанието и маниите, провокирани от лицемерието и жестокостта на тоталитаризма на 20-и век, но и с не по-малка сила - от студения, изискващ, потискащ капитализмъм на съвремието ни.