Откриването на първата самостоятелна изложба на младия американски фотограф Бен Ритър в софийската галерия Vivacom Art Hall бе посетено от над 750 човека и това със сигурност не се дължеше на безплатното вино...

          

Привърженик на поп културата, но пънкар по душа, Ритър казва, че винаги се стреми към красотата и явно умее да я открива в модната фотография, където поема пълния контрол. Стилът му обаче се разпознава и в работата му за световноизвестни издания и медии като MTV, "Ню Йоркър", "Вог", "Ролинг Стоун" и Vice.

Затова и подборът на снимките в изложбата включва публикувани и непубликувани кадри за списание VICE, портрети на звезди по поръчка на МТV, корици, еротични кадри за списанието Jaques Magazine, както и лични кадри на щурите му приятели, както и на случайни непознати из Бруклин. В селекцията присъстват както дигитално заснети, така и необработени фотографии на лента.

Бен Ритър бяга от определението артист и съвсем спокойно се поставя в графата "фотограф с комерсиално съзнание", който след дълго търсене успява да открие своя празна ниша в снимането и да я запълни. Изграждането му като творец може лесно да бъде проследено в изложбата, която е като пътешествие по пътя, който той извървява през годините след средата на 90-те. По този начин той успява да изгради връзка с публиката и да я накара да разбере стила на любимите му фотографии.  

В четвъртък, ден след откриването на изложбата, Ритър изнесе двучасова лекция, последвана от дълга дискусия на тема "Взаимодействието на фотографията с рекламата и медиите." В началото фотографът разказва разпалено за първите си стъпки във фотографията, за трудностите, когато не познаваш никого в бранша, за не особено доброто му представяне в гимназията, за пълната отдаденост, която работата изисква, за липсата на свободно време, както и за пробива му в МТV.

Посетителите на лекцията видяха "кофти снимките на Фърги", правени за MTV и получени в резултат от неговата грешка да я остави "да тича из студитото като маниак".

           

Той разказа и колко важно е да видиш добрата възможност и да не я изпускаш, ползата от това да наблюдаваш големи фотографи в действие, подробности "от кухнята" при снимките му за козметичната марка "Боби Браун", както и колко голяма е ролята на социалните медии за артистите в сферата на визуалните изкуства.   

На финала Ритър изненада публиката и с кадри от едноседмичния му престой в България, като сподели че страната ни е успяла да заеме специалното място в сърцето му.

- Винаги съм се интересувал много от поп културата. Още от гимназията гледах МТV всеки ден, всяка минута. Винаги казвах: "О, знам тази банда от преди теб". Бях от този тип тийнейджъри. Все бях край хора, които се интересуваха от тези неща. Когато още не бях сигурен, че мога да бъда фотограф, си мечтаех за работа, в която просто някак да мога да бъда експерт в поп културата. Буквално казвах това. Никога не помнех датите от часовете по история, но, ако ме попитаха какъв цвят бельо носи изпълнител от някоя банда, можех веднага да отговоря и да кажа - в кой ден е излъчено, кой концерт е било, в коя държава, какъв е бил сетлистът им, просто защото ми беше страшно интересно.

Ако трябва да категоризирам, бих казал, че сега снимките ми се вписват в категорията hipster street, cool street art или комерсиално изкуство. Мисля, че много хора разпознават работата ми и това е моят принос към поп културата. Ако много хора разпознават снимките ми на знаменитости или модните ми фотографии, то това определено е, защото съм вдъхновен от поп културата. Мисля, че е това е моята част от големия пъзел.

- Мисля, че има фотографи в Ню Йорк, които са по-утвърдени от мен, правят по-готини неща от мен и аз харесвам работата им, но не ги виждам като "поп". Силата им е в друго. Отдалечил съм се от ъндърграунд хипстърите, които са по-млади от мен и особено по нюйоркските стандарти аз съм твърде комерсиален. Вече не съм по средата, а и не искам да бъда. Целенасочено работя в посока, която да развие уменията ми и да ми даде възможност да запълня ниша, която досега е била празна. Има милиони hipster-cool фотографи, има милиони модни фотографи, но не мисля, че някои друг е "поп", колкото мен. Това е нещо като моя запазена марка.

- Мисля, че рекламата не е изкуство. Мисля, че там има комерсиална фотография. Аз не се наричам артист, а фотограф. Не правя арт фотография, а снимки. Когато гледам комерсиална фотография, я виждам като дизайн или илюстрация, но показана с други похвати. Технически погледнато това е креативна работа, но не бих нарекъл рекламата комерсиално изкуство, а по-скоро рекламна работа.

Дали мисля, че има пресечни точки – със сигурност, защото много фотографи като мен, чрез проектите си, постигат успех и известност. Например Ани Лейбовиц е прекрасен пример - чудесен артист, който има комерсиален стил, развит през годините.

Рекламата и изкуството вървят ръка за ръка, защото винаги съществува възможността да направиш много красив или пък много грозен билборд, за да продадеш нещо. Всеки трябва да избере красивия билборд, защото ще го видят много хора. Трябва да се наемат добри фотографи и арт директори, за да стане наистина красиво. Това е и моята основна цел - да правя красиви неща.

- Да, разбира се. Можеш ли да ми кажеш голяма звезда, която не продава нещо? Кание Уест, Бионсе, дори Майкъл Джексън участват в реклами. Големите компании могат да си го позволят, могат да си купят тези хора. Много от звездите са продукти сами по себе си. Това, че ги наемат, за да продават продукти, не смъква нивото им като артисти, защото още от самото начало на кариерата си те не предлагат "чисто" изкуство.

По-добре е поп звездите да приемат, че са продукти, защото е по-срамно да го отричат. Например Майкъл Джексън е чудесен певец и танцьор, и предполагам, че сам е написал голяма част от песните си, но с времето е превърнат в продукт. Така че, щом веднъж се превърнеш в поп звезда, по-добре да продаваш всичко. Бритни Списърс е чудесен пример за това. Защото каквото и да си говорим, става въпрос за пари.

- Да, със сигурност трябва да ги представиш, така както искат да бъдат представени. Различно е от концептуална фотосесия в голямо модно списание с известен фотограф, когато снимат Лейди Гага и искат да я представят в различни превъплъщения … Това е супер, защото тя експериментира с имиджа си, но в контекста, в който аз снимах тези звезди – поръчка от МТV, нямах свободата да импровизирам. В случая MTV ме наемат да снимам Фърги и аз трябва да работя в стила на MTV. Те искат снимки на Фърги, на публичния й образ и в този случай аз трябва да я представя като бранд. Нямам възможност да бъда артист и честно казано това не е работата, която искам да върша. Разбира се, тези фотосесии са добри за портфолиото ми.

Но харесвам другите ми снимки в студио например, където имам пълен контрол и карам нещата да се случват толкова естествено. В този случай не чувствам модела като продукт, защото той допринася за работата ми. При Фърги не чувствам нейния принос. Тя е просто там, а аз я снимам.

- Кърт Кобейн. Без абсолютно никакво съмнение. Няма друга рок звезда от това време и никога повече няма да има такава. Много съжалявам, че не бях професионален фотограф в пика на кариерата му, защото съм сигурен, че щях да успея да го снимам.

- България надмина очакванията ми във всяко отношение - по-красива е, хората са по-дружелюбни и заинтересувани от изкуство, отколкото в Ню Йорк. Там всички говорят за социални медии и компании.