Той кара колело из планините и често храсталясва. Това е да се набиеш в храстите, а дали е хубаво или лошо, зависи от гледната точка. Кара по маршрутите, трасира, прави карти, проучва, после ги описва в сайта си, като прилага снимки и видео. Така помага на хората да се ориентират, като видят терена. Едни измисля, други са си готови веломаршрути и туристически пътеки. 

Той е Красимир Великов. Печели парите си като медицински представител на голяма фармацевтична компания, а сайтът му е за забавление. Започнал го е като лайфстайл сайт за лекари, но после го е трансформирал – от "хипертония" в "хипертуршия", за да се запази енерцията от името, то пък станало ефектно. "Аз съм на принципа от копче балтон", казва Краси и това е едва първият от принципите, които споменава. Сайтът е станал нещо като блог, разделен на две части – личната (в която споделя мнението си по разни теми, пише есета, прави интервюта) и маршрутите за планинско колоездене (около 400 са вече).

Някои туристи не искат да споделят чудесните места, за да не влезе чалгата в планината. Краси обаче иска. "Аз съм техният споделител". Според него чалгата няма как да влезе в планината, тя е мързелива и иска да си стои в мола. "Планината има естествен филтър срещу чалгата и това са наклоните. Единственият начин тя да влезе в планината, са лифтове и писти. Здравият разум обаче надделява и те си остават по курортите, а не по местата, където ние ходим."

Не че и Краси не обича отъпканите пътеки, но му е интересно да намери своя си начин. "След като си разбиеш два-три пъти главата, разбираш, че начинът е общият. Пак стигаш до отъпканото, но е хубаво да си опитал и е тъжно, когато не си. Рано или късно стигаш до извода, че вятърът духа, водата мокри, слънцето грее и т.н., но е хубаво да си пробваш и твоя начин, особено когато не го правиш за сметка на другите, когато не им пречиш. Има много пътеки в България, които са занемарени, а те откриват прекрасни места, села и гледки. Така ги правим достъпни и известни на хората."

В блога си той е описал (със снимки и видео) повече от десет веломаршрута из Витоша и около София, като за всеки е посочена и степента на трудност според степента на подготвеност.

Красимир смята за спечелена кауза всеки човек, който разбере, че има и друг свят, различен от телевизора, компютъра, партиите, моловете, интернета и улиците. И на двамина да повлияе с блога си, ще го брои за голям успех, "защото има много хора, които дори на себе си не са повлияли. Знам, че нищо не знам, но някои и това не знаят", припомня добре познатата фраза той. И няма грешки, защото те могат само да те променят и научат. Най-лесно е да си вдигнеш куфарите и да идеш в чужбина, но там е същото. По-добре е, ако отидеш по-на запад, но ако не си намерил себе си, пак ще си загубен човек.

Краси разказа, че в момента се учи да си е самодостатъчен. Това не е някакъв темерут, егоист, затворен в себе си човек, а човек, който заменя очакванията си с цели и така не остава разочарован заради несбъднатите си очаквания. Красимир гледа да е като водата - тя минава отвсякъде, като търси най-малкото съпротивление - важното да не вредиш и да не пречиш на околните. Това му е и основен принцип: ако не знаеш как да помогнеш да някого, поне не му вреди. Затова и е убеден, че функцията на родителя е да чака детето само да узрее за идеите, без да му ги пробутва, без амбиции. И никога не кара сина си да прави неща, които не иска.

Човек не на път се познава, а в трудности и целта не е в пътя, а в хубавото изкарване. Това е веруюто на Красимир Великов. Трудният момент е най-силният тест за човечност, липсата на толерантност, на съобразяване с другия разкъсва отношенията между хората. Такива отношения са много важни в планината, защото понякога караш буквално по ръба на пропаст и ако стане нещо, става страшно. Трябва да разчиташ на човека, с когото си. Изпитанието показва хората. И да се чувстваш комфортно. В противен случай си си изгубил времето. А велокомпанията на Красимир е много яка. "Има незабравими хора, няма незаменими", казва той.

Все пак Красимир обича сам да прави нещата. Не за да "си полива нарциса" и защото смята, че така е по-велик, а защото така не е зависим от другите. И като си пътува, така се е запътил към неспирането да мислиш за нещо. Поредният му принцип е, че в момента, в който спреш да мислиш и да се стермиш, или си умрял, или си умрял.  

Снима, но не се има за фотограф. Свири на китара, но не се има за музикант. Играе и тенис на корт, но не се има за спортист. Страх го от мечки. Мечтае си да не среща мечка. Макар че срещне ли, ще се опита първо да я снима. Не, първо ще се опита да избяга! Има и още мечти, разбира се, нарича ги цели: да живее на село, на старини да има кемпер, с който да обикаля из Европа... 

Идеи за вело и турстически маршрути с описания, снимки и видео можете да вземете оттук.