Откъс от "Ние според мансардата" на Иван Ланджев
Днес в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от новата стихосбирка на Иван Ланджев "Ние според мансардата", която се появява в каталога на издателство "Жанет 45".
Иван Ланджев е роден през 1986 г. Завърва философия и магистратура по културология в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента е докторант по руска класическа литература (XIX век). Първата му стихосбирка "По вина на Боби Фишер" (2010 г.) печели Националната награда за дебют "Южна пролет" и е номинирана за престижната поетическа награда "Иван Николов". През 2009 г. Иван Ланджев е победител в Националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев".
Стихотворенията му са публикувани в повечето водещи български периодични издания, както и в чужбина и са преведени на шест езика - английски, немски, испански, словенски, хърватски и словашки. Самият той превежда от и на английски. Работи като сценарист.
За "Ние според мансардата" редакторът й, изтъкнатият български поет Иван Теофилов, казва: "Поезията на Иван Ланджев е странна симбиоза от вглъбен и в същото време интензивен езиков порив. [...] Поезия, която трябва да се чете търпеливо, без пропуски, защото в нея, читателю, вибрират и твоите медитативни терзания. Една поезия със сериозно и достойно бъдеще."
***
Назидание в летен делник
Но август може би е по-жесток, защото убеждава те,
че този юг наистина е джунгла, ако съдим по комарите,
клишетата, по август и околните. А после сутринта.
Пак неизбежна като сметка в пощенската ти кутия.
Сутринта е малко упражнение по смърт, което следва
да се прави сутрин. Ти готов ли си? Аз да: раз-два.
Вратът ти се е схванал, болят те даже плановете.
Обличаш се за офиси, обкичваш се, намяташ
неуспешните си опити и им измисляш имена.
Къде?
На пода книгите нощуват разпилени – непочистени
трохи от мъртва мъдрост. Ти отново ги прескачаш,
възпитаваш ловкост. Тананикаш глупости.
Във банята е все така: самобръсначката седи без работа,
простенва кранчето и струята се втурва, и кръвта
по четката за зъби, олюляването, всичко по реда си.
Накъде?
Ръжда е цялото налично, затова вземи едно
ръждясало такси, качи се. Престани да питаш.
...
Недоразумението
Извини ме, че така отнемам ценното ти време (а какво ли
друго може да се прави с ценно време, aко и не се отнема).
Извини ме, но успя ли да я видиш? Забеляза ли
Марианската падина помежду ни и
това гигантско многоточие над нея –
въжен мост, по който нито аз ще мина, нито ти?
За онова, което стана, сигурно си има име.
Някой тънък познавач на всичко би го изразил:
как "нещо се е счупило", как неочаквано
с теб сме "заговорили на различни езици".
А не сме. По-просто е.
Езикът си говори с мен
през цялото това тъй ценно време.
И знаеш ли, не сме те споменавали.
...
Приблизителен сонет
Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова.
На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост.
Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня.
Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.