"Игрите на Путин" – олимпийските размери на абсурда

"Бихте могли да павирате този път с пет милиона тона злато или хайвер и цената ще бъде същата."
Това изречение на руския опозиционен лидер и бивш първи вицепремиер Борис Немцов за 45-километровата магистрала между Сочи и планинския център Красная поляна, където се провеждат ски и сноуборд състезанията на Зимните олимпийски игри 2014, се превърна в крилата фраза неотдавна. Преди година Немцов и активистът на руското движение "Солидарност" Леонид Мартинюк публикуваха доклад, в който нарекоха олимпиадата "чудовищна измама" твърдейки, че над 30 от рекордните 50 милиарда долара, вложени в подготовката, са били присвоени от близки до президента Путин бизнесмени и строителни фирми.
Чак след края на спортната еуфория обаче темата за "призрачния град" Сочи набра скорост в световните медии. За седем години Русия обособи не комплекс, а малка губерния – от "планинския клъстер" сред върховете на Кавказ до вдигнатият от нулата Олимпийски парк на крайбрежието 30 километра южно от града. Шест пързалки за закрити спортове (включително стадиона "Фищ", използван само за церемониите), две олимпийски селца, летище, пристанище, най-модерната гара, две жп линии, шосета, хотели, детелини, електроцентрали - всичко това обгражда скромния 300-хиляден черноморски курорт, известен дотогава с балнеотуризъм. Наскоро пред "Ройтерс" Владимир Кузнецов, вицепрезидент на държавната Сбербанк, която е основен акционер в зимния курорт Горки город, призна, че няма ясна визия как да напълни дори собствените си девет хотела.
"Първите зимни олимпийски игри, проведени в субтропически курорт"
Този парадокс вдъхновява документалния филм на руския режисьор Александър Гентелев "Игрите на Путин", който беше показан на единствена открита прожекция в София на 9 май. Премиерата на руско-израелско-австрийската продукция се състоя на Международния документален фестивал в Амстердам през 2013, а тук гостува в рамките на международната програма за обучение на млади документалисти "БДЦ Открития", създадена от продуцентската къща "Агитпроп".
Екипът работи по филма още от 2008 г. Първоначално мислехме, че ще направим комедия, разказа продуцентката Симоне Бауман от "Саксония ентъртейнмънт" в дискусията след прожекцията. Историята, която документират обаче, повече навява на тъжния абсурд на "Софийското море", описано от Георги Марков – инициативата на социалистическата власт за изграждане на плавателен канал между Витоша и Панчарево през 50-те. Според Борис Немцов дори превъзхожда велики съветски безумия като плана на Хрушчов да сади царевица в Арктика. В продължение на 5 години и в условия на засилваща се цензура камерата им успява да улови стряскащата материална, градоустройствена, социална и природна цена на Путиновите олимпийски игри.

Историята започва през 2007 г. с избора на Сочи за домакин на Зимната олимпиада, когато Владимир Путин внася със самолет открита ледена пързалка насред лятото в тропическа Гватемала и я инсталира в близост до заседателните зали на 119-ата годишна среща на МОК. Според представителката на конкурентата кандидатура на Залцбург – град, който се вписва далеч по-добре в олимпийските изисквания за съществуваща инфраструктура и минимално екологично въздействие – нищо не може да се състезава с пищната поява и пламенната реч на самия руски президент. Тогава той обещава да инвестира "само" 12 милиарда долара.
Обратно вкъщи пред руския народ се твърди, че тези разходи ще бъдат поети от частни инвеститори. Постепенно обаче става ясно, че както в случая с Горки город, те са кредитирани от държавни банки и са изключителна отговорност на руския данъкоплатец. Почти всеки голям руски бизнесмен има участие в Сочи, твърди едната страна във филма, и все пак 85% от похарчените средства са публични. "Не е имало по-добре контролирани обществени разходи досега", от своя страна заявява кметът на Сочи, докато ентусиазирано развежда документалния екип из бъдещия олимпийски град. Пред камерата на Гентелев обаче се изреждат няколко от прогонените местни предприемачи, които свидетелстват за държавен рекет и корупция с наистина олимпийски размери. Главните герои в тази история свършват предимно в затвора, в изгнание или с национализирано имущество.
Всичко за олимпийската цел
Руският федерален закон 310 за провеждането на Олимпийските игри от 2007 г. постановява, че частна собственост може да бъде иззета от държавата за целите на олимпиадата, като при това остава нейна собственост след игрите. Това направи процеса на национализация много по-бърз, с гордост обяснява пред камерата депутатът в руската Дума и негов вносител Евгений Фьодоров, като при това според него се отнася "със специална грижа към гражданите". Гентелев обаче показва случаите на многодетно семейство и дори цял квартал, които са изселени от домовете си без никаква или с минимална компенсация. Друга 50-годишна жена получава хотелска стая от 8 квадрата. "От две години сме тук. Аз спя на терасата, а синът ми – при баща си в леглото. Не е много удобно, но е правилно... имам предвид, необходимо за олимпийските игри..."
Впечатляващо е как документалистите успяват да снимат такъв широк спектър от хора предвид щекотливата тема. Симоне Бауман казва, че хора като Фьодоров и кмета Анатоли Пахомов не се притесняват да говорят за Сочи, защото са заслепени от каузата. Помага и южният произход на режисьора Гентелев, както и ранният старт на проекта. С приближаването на олимпиадата, с драматичното изоставане на мегапроекта и умножаването на разходите обаче властта става все по-враждебна и недосегаема.
"Битка с природата"
Така шахматистът Гари Каспаров, още един отявлен критик на Путин във филма, обобщава начинанието Сочи. Защото Олимпийският парк е построен в долината Имеретин, блатиста и свлачищна зона с изключително негостоприемна геология. Още преди да бъде официално представено на обществеността преди игрите, първото трасе за бобслей в Руската федерация и гордост на строителите печално се свлича. Луксозното пристанище при парка – което, както и летището, е частна инициатива – бива отнесено от мощна буря по средата на строителството и се връща на кота нула. Днес, след игрите, то е построено и чака някой да акостира. Същото чака и чисто новата железопътна линия до него. Путин не само реши да направи зимна олимпиада в единствения субтропичен курорт в Русия, казва Борис Немцов – той избра най-топлото място в него.
Но защо, и то в страна, която не страда от липса на зони със сурова зима?
Отговорът на "Игрите на Путин": защото това е единствения субтропичен курорт в Русия и най-топлото място. Според Каспаров Сочи 2014 не е нищо друго освен проект за ускорена приватизация на привлекателната земя в полза на руските олигарси.
Същото нещо се случва в момента в Крим
коментира продуцентката на въпрос за връзките на американската банкерска фамилия Ротшилд с руската строителна олигархия, но заяви, че въпреки 120-те часа заснет видеоматериал не разполага с документи да защити тази теза.
Днес спокойното някога градче Сочи е свръхурбанизирана призрачна зона на бъдещи и настоящи "инвестиционни руини", големи сметища и изместено население. Със сметка от 51 милиарда долара, четири пъти над предвиденото, това са най-скъпите олимпийски игри в историята и не е ясно кой ще плати.
Симоне Бауман се надява да се върне след година-две в Русия, за да види промените в Сочи със собствени очи. След филма обаче режисьорът Александър Гентелев вече има забрана да влиза в страната. Показването му в Русия провокира властите да заплашват останалите там участници в него с национализация на имущество и закриване на работни места. Техните откъси първо са премахнати, разказва Бауман, а после прожекциите на филма са преустановени.