Известният с изключителната си продуктивност в политически ангажираното кино 77-годишен британeц Кенет Лоуч за пореден път успя да изтръгне симпатиите на най-големия фестивал на киното в света. "Залата на Джими" на ветерана и носителя на "Златна палма" ("Вятърът в ечемичените ниви"), който тази година се представя в Кан за четиринадесети път, е заснет в типичния за режисьора документален стил.

Главният герой Джими Гралтън е известен в Ирландия комунистически лидер от 30-те години на миналия век. Веднъж завърнал се от емигрантски престой в Америка, ентусиазираният млад човек решава да открие в родното си място зала за танци, рисуване и четене. В ирланската провинция обаче властват консервативни нагласи, използвани от представители на църквата за манипулация на обикновените хора. Така, противопоставянето между жадуващите за свободен и модерен живот млади хора и местните властимащи се превръща в поредния повод за показването на остър социален конфликт, в който Лоуч заема обичайното си място, а именно: в защита на "солидарността между обикновените хора".

Както се очакваше, видният представител на френската "Нова вълна" Жан-Люк Годар, който днес е на 83 години, не се появи в Кан и организаторите на фестивала трябваше да анулират предвидената пресконференция по повод на 3D филма му "Сбогом на езика". Верен на пределно егоцентричния си стил упоритият любител на нови технологии и страстен почитател на словесни афоризми, който от години живее в доброволна изолация, изпрати на президента на фестивала Жил Жакоб и на неговия директор Тиери Фремо емоционално видео писмо, в което обяснява причините за отсъствието си. "Простете, но аз отдавна не съм в обръщение, тъй като се движа по други писти" – рецитира гласа на Годар, известен във Франция с активното си участие в прекъсването на фестивала в Кан през 1968 година.

Болшинството журналисти тук отново оцениха "Сбогом на езика" като крайно кодирано и затворено кино, в което словото и картината са в постоянен конфликт. За верните обожатели на Годар обаче този филм с един мъж, една жена и едно куче, е поредното доказателство, че и днес той продължава да страда за тоталното обезличаване на езика за сметка на незначителното "телевизионно бърборене." "Прелестно-хаотична медитация, направена от един истински гений на киното, който отдавна трябваше да е получил награда в Кан" - така представители на френската преса оцениха поредния експеримент на режисьора-икона.

В съвършено различен стил френскоезичният канадец от Квебек Ксавие Долан светкавично се превърна в най-харесвания млад режисьор в Кан. Неговият "Мами", в който една внезапно овдовяла жена (Даян) трудно се оправя с ексесивната натура на подрастващия си син (Стийв), благодарение на когото обаче заекващата им съседка (Кайла) постепенно започва да се освобождава от обременеността си, бе наречен "младежка версия на киното на Гюс ван Сант". "Филм-шок, който внушава, че младите хора днес не знаят, какво да правят със себе си" - така журналистите изразиха положителните си усещания от "Мами". Що се отнася до 25-годишния Антоан-Оливие Пилон, който се явява истински двойник на свръхнадарения режисьор, то той вече се спряга за един от най-симпатичните претенденти за наградата "най-добър актьор". 

От своя страна носителят на "Оскар" за черно-белия, ням "Артистът" Мишел Хазанависиюс показа "Разследването", в който съпругата му Беренис Бежо изпълнавя ролята на хуманитарен работник в Чечения по време на военните събития през 1999 година. В Кан Хазанависиюс обясни, че поводът да заснеме този филм се крие в романа на Серж Цинеман от 1948 година, в който един американски войник започва да се грижи за едно успяло да избяга от ужаса на Аушвиц дете. "Взех историята, такава, каквато е и я пренесох в днешна Чечения – каза режисьорът в Кан. "Осиротялото дете, което героинята на Бежо среща, е прекрасно, но руските войници са показани еднопланово, само като жестоки зверове." – това според някои критици тук се явява главният недостатък на филма, който иначе обръща вниманието на международната общност към една "несправедлино забравена война".