"Феноменалната жена" Мая Анджелоу в 13 цитата

"Жените трябва да са корави и нежни, да се смеят колкото могат повече и да живеят дълго."
"Феноменалната" дама Мая Анджелоу, афроамериканската писателка, поетеса и една от най-ярките женски фигури на движението за граждански права в САЩ, почина на 86 години вчера в дома си в Северна Каролина, оставайки вярна на всички свои думи, отправени към света по време на дългата си кариера.
Президентите Обама и Клинтън и редица обществени фигури и известни личности изказаха съболезнования и почетоха живота и делото й в изявления.
"Феноменалната жена"
Сред широката публика по света Мая Анджелоу вероятно е най-известна със стихотворението "Феноменалната жена" от третата си стихосбирка And Still I Rise, публикувана през 1978 г. Седемте й автобиографични книги, работата й за Малкъм Екс и Мартин Лутър Кинг и най-вече уникалният й път на жена и афроамериканка в дълбоко сегрегирана Америка я превръщат едновременно в икона на феминизма и на движението за правата на чернокожите.
"Хубавици се чудят на тайната ми.
Не съм ни особено сладка,
ни с тяло на манекен
но като почна да обяснявам,
мислят, че лъжи разтягам.
Казвам им, тайната е в дълбоките недра
на моите обятия и бедра,
в стъпката ми напета,
в усмивката непревзета.
Аз съм жена
във всичко.
Феноменална жена -
това съм аз."
(част от "Феноменалната жена" на Анджелоу в превод от сайта "Литературен свят")

"Всеки път, когато една жена защити себе си и правата си, без непременно да знае, без да го заявява, тя защитава правата на всички жени."
"Няма по-голяма агония от това да носиш неразказана история в себе си."
"Прошката е един от великите дарове, които можеш да си дадеш. Прости на всички."
Мая Анджелоу е родена като Маргарет Джонсън в Сейнт Луис, щат Мисури през 1926 г. На 7-годишна възраст тя е изнасилена от приятеля на майка си, който по-късно е пребит до смърт, както се смята, от нейни роднини. След тази травма Маргарет се затваря в себе си и прекарва 6 години в пълно мълчание, но по съвет на свой приятел, писателят Джеймс Болдуин, започва да пише. Така се появява I Know Why The Caged Bird Sings (в превод - "Знам защо птичката във клетка пее") за живота й като тийнейджър, издадена през 1969 г., първата от серията й автобиографични книги, които й печелят международна известност. Днес тя е сред задължителните четива в учебната програма на повечето американски училища.
"Обичам, когато някое младо момиче сграбчи света за рогата. Животът е кучка. Трябва да излезеш и да сриташ някой задник."
"Любовта на семейството, любовта на един човек може да лекува. Да лекува раните, оставени от обществото. Грамадното, могъщо общество.
Далеч преди излизането на книгата, още като тийнейджър Анджелоу вече е успяла да се премести в Сан Франциско, където работи като танцьорка и шофьор на трамвай (първата афроамериканка на тази длъжност), както и да стане майка на 17 години. Известно време обикаля Европа с операта "Порги и Бес", а в една от биографиите й се казва, че сред многото й занятия през този период е това на мадам в публичен дом. Жени се за кратко за белия Тош Ангелос, американец от гръцки произход, с когото споделят обща любов към модерния балет и чието име взима за изявите си.

"Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай."
"Нищо няма да сработи, ако не работиш ти."
"Научих, че хората ще забравят какво сте казали, хората ще забравят какво сте направили, но хората никога няма да забравят начина, по който ги карате да се чувстват."
През 60-те Мая Анджелоу отива в Африка, за да работи като журналист – първо в Кайро, а после в Гана. Там се запознава с чернокожия лидер Малкъм Екс, под чието влияние се връща в Щатите, за да се включи в борбата за граждански права. И той, и Мартин Лутър Кинг са убити в разгара на сътрудничеството им, а Кинг на самия й 40-и й рожден ден.
В следващите години тя режисира и участва в пиеси, филми и телевизионни програми за живота на афроамериканците, пише песни и изнася лекции. Както отбелязва "Ройтерс", Мая Анджелоу не е завършила университет, но има над 30 почетни звания от различни висши учебни заведения.
"Успехът, това е да се харесваш, да харесваш това, което правиш, да харесваш начина, по който го правиш."
"Мисията ми в този живот не е просто да оцелявам, а да цъфтя; да живея с щипка страст, щипка състрадание, щипка хумор и щипка стил."

През 1993 г. Анджелоу става първият поет от 40 години, поканен да чете на встъпването в длъжност на американския президент Бил Клинтън. Аудиозаписът на тази поема й печели "Грами" за Spoken word, една от трите награди в този жанр, които е получила през живота си. На предварителните избори за кандидат-президент на демократите през 2008 г. тя застава зад Хилари Клинтън.
След победата на Барак Обама 80-годишната Анджелоу казва: "Надрастваме идиотщината на расизма и сексизма." През 2011 г. той й връчва най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския медал на свободата. Дори на 85 години през 2013 г. писателката публикува книга - последната си автобиографична Mom & Me & Mom, посветена на отношенията с майка си.
"Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен ден, загубен багаж и оплетени коледни лампички."