Иде ли "мекият" дизайн

Защо във времената на глобална криза индустрията на дизайна не бележи спад? Много повечеот лукс и мода, той е начин на мислене, който може да улесни разрешаването дори на социални проблеми. И за щастие става все по- и по- ориентиран към хората. За това разказа Хорхе Перез, преподавател в каталунския клон на Instituto Europeo di Design, в лекцията "Дизайнът на XX срещу дизайнът на XXI век", която вече се проведе в София, а днес ще бъде в пловдивското "Кино Космос" по време на One Design Week.
Дизайнерското мислене взима превес и в самия продуктов дизайн. Какво означава това? Хорхе Перез условно разделя историята му на няколко периода – на индустриалната революция, от 1850 до 1900 г., този на бизнеса - до 1950 г. И дизайнерският до наши дни. Тези три компонента (и начина на мислене) – производството, отношението инвестиция/печалба и дизайна, са съществена част от реализирането на всеки продукт на пазара. Но докато през XX век по-скоро дизайнерите се съобразяват с другите отдели, днешното "флуидно" общество им позволява да развихрят фантазията си и да предложат нестандартни решения на производствените и финансови предизвикателства.
Според Перез дизайнът на XX век е монолитен, утилитарен, универсален – налага се усреднен вариант на онова, което ще функционира до някъде за максимален брой хора. С навлизането на интернет обаче хитроумни и специфични дизайнерски решения могат да намерят по-лесно публиката, която им е липсвала, за да влязат в производство. От ерата на "дизайна за всички" във втората половина на XX век навлизаме в период, в който стоките са все по-специфични и ориентирани към нуждите на конкретния потребител, направени с мисъл за човека. Това означава и че всяка малка фирма има шанс да пробие, намирайки уникална ниша.
Хорхе Перез се представи като част от отдела за "антропологически иновации" на IED Барселона. Той и студентите му наблюдават и изследват кои хора и как ползват продукта на конкретно място, за да предложат най-функционалния дизайн. Спирката Solar Bus Stop например е изработена специално за европейските градове, които имат тесни централни тротоари и динамично младо население.
Тя е широка около 50 сантиметра и има мини-пейка, на която чакащията може да се облегне, а от другата й страна има кош за флайъри. Тя е създадена за динамичните и млади жители на Барселона, които биха намерили по-приятно прекарване на времето си, ако автобусът се бави. По данни на IED джипиесът на таблото, захранвано със слънчева енергия, консумира 70 квч дневно на фона на 1228 квч. на стандартните спирки в Барселона. В момента там има 150 "соларни спирки" и няколко десетки в други градове.
Дизайнът на XXI век е подчинен на минимализма, мобилността и устойчивото екологично развитие. Когато произвеждаш нещо, винаги трябва да мислиш къде ще го сложи потребителя, след като свърши с него, каза Перез. Хората прекарват все повече време номадски, извън офис и дом, така че всеки ежедневен продукт трябва да може да се сгъне в раница. Обществото е също така "течно", флуидно, на фона на "твърдото" общество на големите институции на миналия век. Излезте на улицата и вижте какво правят хората, посъветва Перез младите дизайнери в НБУ - те ще ви подскажат оригиналния дизайн.
Ефектът на кризата върху дизайна основно довежда до "трите р-та" - reduce, reuse, recycle (намали потреблението, употребявай многократно, рециклирай). "Канапето", създадена от студенти на IED за фестивала "Примавера Саунд" - кош за пластмасовите отпадъци на феста, който вечерта се облича с още найлон и става удобен пуф, сам предизвиква гостите на фестивала да хвърлят боклуците си там. В стая 202 в барселонския хостел Casa Gracia може да си сглобите каквото обзавеждане искате - бюро, легло, гардероб - от старите прозорци на сградата. Енергията в природата не се губи, казва Перез, просто влиза в друго състояние, както еуфорията на фестивалните гости се "втвърдява" в пластмасовите канапета на проекта Retrash. Дизайнът трябва да се възползва от това. Съвременните му продукти често разрешават няколко проблема едновременно.
Все по-малко можем да си позволим лош дизайн, затова важна е демокрацията – проектите, правени с допитване и участие на бъдещите си ползватели, особено ако са градски, социални, зелени. Идва "мекият" дизайн – едновременно като термин за заместването на твърди материали с текстил и по-гъвкави субстанции – и като отношение към човека.
Лекцията на Хорхе Перез в София и Пловдив е организирана със съдействието на "Дневник"