Преоткрит едва в последните десетилетия, приживе Валзер е по-известен от съвременниците си Кафка и Валтер Бенямин, които му се възхищават и в чиято работа ясно се чете неговото влияние. Роберт Музил нарича Кафка "особен случай на Валзер", а американската есеистка и културолог Сюзън Зонтаг обобщава прозата на швейцареца като липсващото звено между Кафка и майстора на късия разказ Хайнрих фон Клайст. Херман Хесе, Стефан Цвайг и мнозина други го броят сред любимите си автори.

Валзер обикаля немскоезична Европа и работи като писар, книжар, прислужник и секретар. Въпреки че в началото на века романите му "Семейство Танер", "Помощникът" и "Якоб фон Грунтен" му носят известна популярност и дори печалба, той се издържа трудно и с годините се все повече се отдръпва от обществото. През 1929 г. душевната болест, която е неизменен спътник на семейство Валзер, най-накрая го принуждава да влезе в санаториум, където прекарва останалата част от живота си в дълги и самотни разходки. Смъртта го застига именно по време на една такава на Коледа 1956 г.

По време на всичките си кризи Роберт Валзер не престава да пише, а "разходките" му, противно на очакваното, са ведри, жизнерадостни, необичайни. В началото на хилядолетието бяха разчетени и издадени изумителните му микроскрипти – разкази, написани с молив и с букви от по един милиметър на гърба на визитки, обявления, ресторантски менюта и други миниатюрни късчета хартия, които писателят е намирал по пътя си. На български са преведени още романите му "Помощникът" и "Семейство Танер", а откъсът от "Разходката" е любезно предоставен от издателство "Критика и хуманизъм", под чиято емблема книгата излезе наскоро с послеслов от известният политически мислител Джорджо Агамбен, специално преработен за българското издание. Преводът е на Мария Добревска.

Трябва да споделя, че един предобед, не помня точно в колко часа, тъй много ми се до­иска да изляза на разходка, че нахлупих шапка, напуснах стаята си за писане и всички, облада­ли ме там духове и хукнах по стълбите надолу към улицата. Ще спомена, че на стълбището се разминах с една жена, която ми заприлича на испанка, перуанка или креолка. Излъчваше по­добна бледа, величествена красота. Най-строго си забранявам обаче да остана дори две секун­ди при тази бразилка или каквато ще да е тя; защото не бива да губя напразно както време, така и място. Доколкото си спомням, пишейки днес това, когато пристъпих на откритата, светла улица, бях настроен романтично и го­тов за приключения, което ме правеше щаст­лив.

Утринта, разгърнала се пред погледа ми, изглеждаше тъй красива, като че я виждах за пръв път. Всичко, което погледнех, създаваше в мен приятното усещане за радост, доброта и младост. Забравих бързо, че само допреди малко стоях горе в стаята си и се измъчвах над праз­ния бял лист. Изчезнали бяха тъгата, болката и всякакви тежки мисли, макар че пред себе си, както и зад себе си, все още ясно долавях тона на някаква сериозност. Изпитвах радостно любопитство към всичко, което щях да срещ­на или да ми се случи. Стъпките ми бяха от­мерени и спокойни, и както си вървях по пътя, представлявах, струва ми се, доста достой­на за погледа гледка.

Впрочем обичам да крия впечатленията си от хората, без да полагам страхливо усилие за това, като дори считам подобно усилие за голяма грешка или напра­во глупост. Още ненаправил и двайсет крачки по широкия и оживен площад, ето че насреща ми се зададе професор Майли, капацитет от първа величина в своята област. Както се пола­га за такъв безспорен авторитет, походката на господин Майли беше сериозна, тържестве­на и величествена; в ръката си държеше също толкова достоен и учен бастун, който ми вну­шаваше ужас, страхопочитание и респект. Но­сът на Майли беше строг, властен, остър нос като на ястреб или орел, а устните му – свити и стиснати като на магистрат. Походката на прочутия учен приличаше на челичен закон; от строгите очи на професор Майли, скрити под рунтави вежди, проблясваше световната история и прелитаха искрите на отдавна от­минали героични дела.

Шапката му стоеше на главата с величието на владетелска корона. Но като цяло професор Майли се държеше съвсем вежливо, сякаш в никакъв случай не смяташе за нужно някой да забележи каква огромна власт и тежест персонифицира, и въпреки цялата си неумолимост и твърдост той ми се стори симпатичен, понеже наум си казах, че който не се усмихва със захаросана усмивка, е все пак чес­тен и почтен човек. Защото всеизвестно е, че има мошеници, които се правят на любезни и добри и притежават, за беда, таланта да скриват злодеянията си зад подкупваща, лю­безна усмивка.

Предусещам, че скоро ще Ви занимая с една книжарница и книжаря в нея; също така, както предполагам и забелязвам, ще бъде спомената и представена на вниманието Ви една пекарна с табела, изписана със златни букви. Но пре­ди това трябваше да спомена един свещеник или пастор. Съвсем близо край разхождащия се, тоест край мен, прехвръква с любезна и важ­на физиономия, усърдно въртейки педалите на колелото, градският химик, а също един щаб­сфелдфебел или полкови лекар.

Да не пропусна да отбележа скромния минувач; помоли учтиво да бъде споменат. А именно – един наскоро забога­тял вехтошар или антиквар. Как волно и необуз­дано тичат в слънчевата светлина момчета и момичета! "Нека са необуздани сега – помислих си. – Животът ще ги обуздае и усмири. И то твърде скоро, за жалост!" Край фонтана едно куче се освежава. В синия въздух чуруликат, струва ми се, лястовички. Една-две дами с изумително къси поли и изненадващо фини, ви­соки, цветни ботушки се набиват на очи, пред­полагам, повече от всичко останало. Забелязвам две летни сламени шапки. Историята с мъжки­те сламени шапки е следната: съвсем неочаква­но в светлия, лазурен въздух виждам две шап­ки, а под шапките – двама доста състоятелни господа, които с красиво, любезно повдигане и размахване на шапките изглежда, че искат да си пожелаят "Добро утро!". В това представ­ление ролята на шапките явно е по-важна от тази на носителите и притежателите им. Впрочем най-смирено умоляваме автора да се въздържа от подобни напълно излишни за­девки и подигравки. Приканваме го да остане сериозен и се надяваме, че веднъж завинаги ще запомни това.

Тъй като една изключително внушителна, богата книжарница ми направи благоприятно впечатление и усетих подтик и желание да се отбия за малко в нея, никак не се поколебах да вляза вътре, при това с най-изискан маниер, като, разбира се, си позволих да предположа, че ще бъда взет по-скоро за инспектор или строг книжен ревизор, събиращ подробна информация колекционер и префинен познавач, отколкото за радушно приеман, обичан и богат купувач или добър клиент. С вежлив, изключително внимателен глас и чрез най-подбрани изрази аз се осведомих за най-новото и най-доброто в об­ластта на художествената литература. "Бих ли могъл – плахо попитах – да се запозная със, и по този начин веднага да оценя, най-солидните, най-сериозните, но, естествено, и най-четени, най-бързо постигналите признание и най-купу­вани в момента заглавия? Ще Ви бъда безкрай­но благодарен и изключително задължен, ако бъдете така любезен да споделите с мен, за­щото със сигурност никой не би могъл да знае по-добре от Вас коя е книгата, която е спече­лила и продължава смело да печели благоразпо­ложението на четящата публика, но също и на внушаващите страх и поради това отрупвани с ласкателства критици.

Не бихте могли да си представите колко съм заинтригуван да раз­бера коя точно от подредените на лавиците и изложени пред погледа книги или произведения на перото е въпросната книга, която, предполагам, веднага щом разгледам, спонтанно ще ме нака­ра да стана неин радостен, възторжен купувач. Желанието да видя пред себе си предпочита­ния от образования свят писател и вероят­но, както казах, да купя неговия вдъхновяващ шедьовър, тъй бурно аплодиран от всички, кара цялото ми тяло да настръхва и тръпне от нетърпение.

Бих ли могъл най-любезно да Ви помоля да ми покажете тази най-успешна кни­га, за да може обладалото цялото ми същество силно желание да бъде задоволено и да престане да ме безпокои?" – "С удоволствие", каза книжа­рят. И изчезна като стрела от полезрението, но само след миг отново се появи при горящия от нетърпение купувач и клиент, държейки в ръка най-купуваната, най-четена и истински ценна книга. Държеше в ръка ценния духовен продукт толкова внимателно и тържествено, като че пренасяше свещена реликва. Цялото му лице изразяваше екстаз и благоговение и с усмивка на устните, каквато може да се види само у вярващите и посветените, той ми по­даде с най-подкупващ маниер донесената тъй бързо книга. Погледнах към книгата и попитах:

– Можете ли да се закълнете, че това е най-­търсената книга на годината?

– Без съмнение.

– Можете ли да потвърдите, че това е кни­гата, която трябва да бъде прочетена абсо­лютно от всекиго?

– Безусловно.

– Добра ли е наистина книгата?

– Напълно излишен и съвършено неосновате­лен въпрос! – В такъв случай най-сърдечно Ви благодаря – казах аз хладнокръвно, оставих книгата, на­мерила най-широко разпространение, защото трябва да бъде прочетена от всички, спокой­но да стои на полагащото є се място, и без да добавя нищо повече, т.е. най-безшумно, си тръгнах.

– Какво невежество, каква неосведоменост! – извика след мен книжарят в оправданото си, дълбоко възмущение. Но аз го оставих да си го­вори и спокойно продължих по-нататък, по­точно, както веднага ще обясня и най-под­робно ще изложа, към близкото импозантно банково учреждение.

 

А именно – имах намерение да се отбия там, за да получа достоверно разяснение относно определени ценни книжа. "Да отскоча за малко в някоя банкова институция – казах си, – за да преговарям по финансови дела и да придвижа въпроси, които се обсъждат само шепнешком, е приятно и несъмнено прави изключително доб­ро впечатление."

– Чудесно ни устройва, че лично идвате при нас – каза ми с много  любезен тон съответ­ният ресорен чиновник на гишето и се усмихна някак шеговито, но във всеки случай много при­ятно и ведро, като допълни:

– Както казах вече, добре е, че дойдохте. Тъкмо искахме да Ви пишем, но ето че ни се уда­ва случай да го направим устно, а именно – да Ви съобщим без съмнение радостната новина, че по поръчение на един съюз, или кръг, от очевид­но благосклонно настроени към Вас, добросър­дечни, човеколюбиви дами ние не Ви удържаме от сметката, а правим по-скоро нещо доста по-приемливо за Вас, като внасяме в нея

хиляда франка,

и потвърждаваме прехвърлянето, като Ви мо­лим да бъдете така добър веднага да се запоз­наете с документите, чрез прочитане или по какъвто и да е друг, угоден на Вас начин. Пред­полагаме, че тази информация ще Ви зарадва, защото, казано направо, създавате, ако позво­лите да се изразим така, твърде явното впе­чатление, че за момента имате голяма нужда от подпомагане от съответен деликатен ха­рактер. Парите ще бъдат на Ваше разполо­жение от днес. В този момент по лицето Ви забележимо се разлива силна радост. Очите Ви светят; устата Ви сега се извива в нещо като усмивка и то е, защото сигурно от години не се е усмихвала, тъй като натрапчиви, всекиднев­ни тежки грижи са Ви пречели и може би дълго време сте били в мрачно настроение и всякак­ви лоши и тъжни мисли са свъсвали челото Ви.

Сега обаче можете да потривате ръце и да се радвате, че такива фини и любезни благоде­телки, водени от възвишената мисъл, че е ху­баво и добро да се облекчава нищетата и да се ограничава страданието, са пожелали да бъде подпомогнат един беден, неуспешен писател (защото Вие сте такъв, нали?). Поздравяваме Ви за факта, че са се намерили хора, които са благоволили да помислят за Вас, както и за об­стоятелството, че, за щастие, има хора, кои­то не остават равнодушни към често презира­ното битие на писателя.

– Тъй неочаквано подарената ми сума от нежни и милостиви  ръце на жени и феи – казах аз в отговор – оставям при Вас, където се съхра­нява най-добре, тъй като разполагате с огнеус­тойчиви и защитени от кражба каси, в които, както изглежда, съкровищата са запазени най­грижливо от всякакво унищожение или гибел. Освен това изплащате и лихви, ако не греша. Мога ли впрочем да помоля за удостоверение за получаване на сумата? Предполагам, че ще ми се предостави възможност да тегля по всяко вре­ме, по свое желание и усмотрение, малки суми от голямата сума. Желая да отбележа, че съм пестелив. Ще съумея да се отнеса към подаръка като солиден, зрял човек, тоест най-предпаз­ливо, и още утре, за да не отлагам и евентуал­но забравя, в учтиво, сдържано писмо ще изразя благодарността си на любезните дарителки.

Толкова открито изразеното преди малко от Вас предположение, че съм беден, може и да е основано на правилно и умно наблюдение. Но е напълно достатъчно, че знам каквото знам, и че самият аз съм по всяко време най-добре ос­ведомен за скромната ми личност. Често вън­шността заблуждава, скъпи господине, и ако трябва да преценяваш някакъв човек, то най­добре се удава на човек да преценява себе си. За­щото със сигурност никой не може да познава по-добре човека, преживял какво ли не, от са­мия този човек. Наистина, имаше време, кога­то се лутах като в мъгла, заплетен в хиляди затруднения и колебания и често се чувствах ужасно безпомощен.

Но все пак мисля, че е хуба­во да се бориш. Един честен човек трябва да е горд не заради радостите и удоволствията. В дъното на душата си трябва по-скоро да е горд и радостен от смело превъзмогнатите неуда­чи, от търпеливо издържаните лишения. Но да не хабим напразно думи. Има ли човек, който някога в живота си да не е бил безпомощен? На­деждите, плановете, мечтите на кое човешко същество не са се рушали през годините? Къде е душата, чиито копнежи, дръзки желания, чи­ито сладки и високи представи за щастие са се изпълнили, и на която не се е наложило да от­стъпи от предварителните си очаквания?

Беше ми връчена и предадена фактура за хи­ляда франка, след което солидният вложител и титуляр на сметка, който бе не друг, а самият аз, можеше да се сбогува и оттегли. С изпълне­но от радост сърце поради изпратеното ми по магичен начин, като от Небето, капитално вложение излязох от високото, красиво поме­щение на банковата каса отново на улицата и продължих разходката си.

Желая, мога и се надявам, че ми е позволено да допълня (в момента бездруго не ми хрумва нищо ново и особено умно), че в джоба си дър­жах любезна и изискана покана от госпожа Аби. Картичката с поканата най-смирено изисква­ше и насърчаваше да бъда така добър и да се явя точно в дванайсет и половина на скромен обяд. Твърдо реших да се подчиня на ценното предложение и точно в обявения час да почета въпросното уважавано лице.

И докато ти, скъпи, благосклонни читателю, правиш старателни усилия да крачиш заедно с автора и съчинителя на тези редове в светлия, лек сутрешен въздух, не бързо и припряно, а съв­сем внимателно, делово, предпазливо, плавно и спокойно, ето че заедно достигаме вече споме­натата пекарна с искряща позлатена табела, където трябва да се спрем ужасени, защото се вълнуваме и сме учудени от грубата парвеню­щина и произлизащото от нея загрозяване на тъй прелестния пейзаж.

Спонтанно извиках: "Как, за Бога, е възмож­но честен човек да не сe възмути при вида на такива варварски фирмени табели, налагащи на околната селска простота отпечатъка на алчност, сребролюбие, жалка душевна грубост! Нужно ли е наистина на един обикновен, чес­тен пекар да се перчи по този начин, да искри и свети със златното си и сребърно обявление като някой княз или като маниакално натруфе­на съмнителна дама?....