Доминик: Събра ни академията на Ensemble Modern, но най-вече е интересът към музикалните експерименти, но малко извън формата на класическите концерти, който е, поне за мен, доста уморителен след време, защото е толкова ограничен. Цялата церемония, в която отиваш, облечен в костюм, и музикантите излизат, и ти пляскаш, те свирят, а ти пляскаш отново. Мисля че това прави нишата й толкова малка, и това е, което привлича предимно по-възрастна публика.

Александър: Това е основната концепция на фестивала 180°- искаме да излезем извън правилата, установени през последните 100 - 200 години, за това  как трябва да изглежда един класически концерт. Затова няма да свирим в обичайните зали, а на места, които биха били по-подходящи за партита, изложби или каквито и да е други мероприятия. И защо трябва да седим и да гледаме единствено музикантите на сцената, които дори са демотивирани понякога от всичките тези ограничения? Вместо това искаме да предложим комбинирано преживяване между няколко изкуства. Надяваме хората да оценят музиката за това, което тя представлява, без да е обвързана с тази церемония, да я видят по нов начин.

Аз ще импровизирам на фагота върху неща, които Доминик е програмирал. Но за да стане ясно, той трябва да обясни какво е звуковият дизайн.

Доминик: О, много зависи от това, което поискаш от него. Аз работя в сферата на съвременната музика и правя план на озвучаването, тонколоните и прочие - виждам какво е необходимо според партитурите, програмирам го и го изпълнявам по време на концерта. 

В съвременната музика често има партитура за озвучаването и електронната музика и ефекти - композиторът идва с определена идея за звука, който иска да постигне, и ние му помагаме да го получи. После това влиза в партитурата за изпълненията на живо. Така че има две страни - по-техническа и чисто музикантска, която ти позволява да разгърнеш  въображението си с разнообразието от техника, програми и звуци. 

Това не е същото като да бъдеш тонрежисьор или озвучител на поп и рок концерти, който може да си настрои пулта и да отиде да пие кафе. Трябва да следиш действията на диригента и да произвеждаш звуци. Звуковият дизайнер може да бъде и тонрежисьор, и озвучител, или да създава звукова среда за игри и филми, но в случая е музикален изпълнител.

Доминик: Да, това е малко особено образование - информатика на музиката. Никой не знае какво представлява. Има един такъв курс в Южна Германия, но дори хората в него правят крайно различни неща - някои от тях създават електронна музика, а други са хардкор програмисти. Но аз не съм от последните (смее се), повече клоня към композирането. Случайно попаднах в тази специалност, понеже исках да уча нещо с музика, което да не е инструмент и да не е свързано с преподаване.

Александър: През XX век някои композитори се отегчават от конвенционалната класическа музика и започват да експериментират с нови електронни инструменти, като се започне от синтезатора, чак до съвременните медии. И така електрониката прониква в класическата музика, в съвременната инструментална музика, която обаче все още спада към категорията на класиката - с това се занимаваме ние.

Александър: Всичко в класическата музика е свързано с правила - как трябва да се построят хармониите например. Съвременната класическа музика създава нови правила, а с навлизането на електрониката идват и нови възможности за звука и хармониите, идват и микротоновете. В питагоровата система на пианото имаш темперации. Питагор темперира (настройва) пианото с определени стойности на интервалите. От Шонберг композиторите започват да излизат от тези граници и започват да използват четвърт тонове и микротонове.

Съвременната класическа музика иска да се отърве от тези неща. Аз бих я нарекъл експериментална музика, която сигурно след 100 години ще бъде "класика" в общия смисъл на думата.

Александър: Доминик го определи по много интересен начин преди време - една от големите разлики е, че в популярната музика първо правиш един готов запис. Концертът може да е повече или по-малко вълнуващ заради качествата на изпълнителя, но тя не е написана да бъде различна на живо.

Докато съвременната класическа музика се създава основно, за да се свири на момента. Става дума за това, за което Доминик говореше преди малко - какво ще направиш с тонколоните и къде ще ги разположиш, в кой момент звукът ще идва отгоре, отляво, отдясно. 

Тя е "пространствена" музика и всъщност няма много смисъл да я слушаш на запис - замислена за живото изпълнение. Тя е преживяване, свързано с конкретно място.

Стив Райх е един добър пример за граничен автор - много хора от техно и хаус сцената го боготворят, но той е всъщност класически композитор, въвел минимализма в музиката.

Александър:  Ensemble Modern ("Ансамбъл модерн"), с който ние работим, е един от най-големите състави в Германия, а може би и в света, за съвременна музика. Той съществува от 80-те години и е работил с някои от най-известните съвременни композитори - както и с хора като Франк Запа. Скоро ще свирим в един концерт на Джон Адамс. Ensemble Modern правят много експерименти в електронната музика. 

Има и много групи, които са по-популярни на алтернативната сцена, като Submotion Orchestra и Cinematic Orchestra. Те смесват класически инструменти с електронна музика, разбира се по един по-поп начин.

Александър: Идеята за микса от изкуства идва покрай следването ми в Есен, където е и школата на хореографката Пина Бауш. Тя май стана по-известна след смъртта си и филма на Вим Вендерс, който е много красив, но не е толкова представителен за нейното изкуство. Там се запознах с италианската танцьорка Сара Бицока, която ще участва в последното ни представление в събота. Преди два дни пристигнаха английската кларинетистка Сара Смит и съпругът й Самюел Куотърмейн Смит, който написа специално произведения за фестивала и нямам търпение да го чуя. 

Ще дойдат и цигуларката Агата Дарашкайте и челистът Петерис Соколовскис от Литва, членове на оркестъра "КРЕМЕРата Балтика", който е наистина голямо име за всички, които се интересуват от класическа музика. Поканих и мои приятели, които се занимават с видеоарт - единият е Юлиан Пол от Германия, който създаде специални визии за нашето представление. Другите са българският колектив 26 Frames, които създадоха тайм-лапс видеото Sofia I Love You, което стана много популярно в социалните мрежи. Измислихме много хитра нова концепция, с която ще го включим в програмата в събота. 

Това е "демо версията" на фестивала, който се надявам да стане ежегодно събитие. Ако не се хареса, в което се съмнявам, защото това са уникални музиканти, няма да повторим. Не харесвам тази глупост, която се повтаря често в България, че трябва да "възпитаме публиката". Нашата работа е да свирим възможно най-добре, а публиката сама може да реши какво й харесва.

Александър: Отидох да уча в Есен, защото там е най-доброто училище за фаготисти. Тогава не бях особено привлечен от съвременната класическа музика, но тъй като винаги съм се интересувал от електронна и съм композирал, открих лятната академия на Ensemble Modern. Кандидатствах със свои импровизации, дори не с истински композиции. Там получих възможността да работя с един наистина известен композитор, Хайнц Холигер и за пръв път чух колко изумителна е тази музика, ако е добре изпълнена. 

Там никой не ти прави забележки по старовремския начин, тези музиканти са изключително спокойни, въпреки че съвременната класическа музика е изключително трудна технически за изпълнение. После кандидатствах за едногодишната им академия, където приемат 10-16 души годишно за нов ансамбъл на академията, различни инструменти. Така попаднах в света на съвременната музика и до днес ни викат, когато имат нужда от повече музиканти. Освен това свиря с Ensemble Garage, който е нов оркестър, създаден преди 6 години от бивши членове на академията. Това е едно от най-хубавите неща, че учениците на академията са наистина вдъхновени да създават нови състави.

Доминик: Това беше още по време на следването в университета. Бяхме четири момчета. В съвременната електронна сцена има една субсцена, така нареченото кодиране на живо. Това се състои в хора, които излизат на сцената и, използвайки софтуер за програмиране, започват буквално от нищото да създават музика - чрез текст. Използват програмен език, който създава звуци. Много е трудно, защото трябва да мислиш изключително бързо. Този език може да възпроизведе какъвто и да е звук - както различните програми за създаване на музика, но без интерфейса. Което е сложно, но освобождаващо, защото интерфейсът винаги ти задава някакви ограничения. 

Можеш да правиш изключително много неща с това образование, макар да се свързва най-често със създаването на звукова среда на игри и филми. Всъщност композиторът Карлхайнц Щокхаузен се смята за един от първите звукови дизайнери в смисъла на музиканти. Той е създал нотация за някои от нещата, които музикалният техник трябва да изпълнява.

Александър: Също и Янис Ксанакис, който в действителност е архитект и има много математически подход към създаването на музика. Мисля, че той проектира павилион за едно световно изложение, за чиято архитектура и акустика е била предназначена за едно конкретно произведение и обратното (Poeme electronique на Едгар Варез за павилиона на "Филипс" в Брюксел през 1958 г. - бел. ред). То е изпълнявано само веднъж, защото павилионът е твърде скъп, за да бъде построен отново. Но това вече граничи с философията. Джон Кейдж според мен също е повече философ, отколкото композитор, и това понякога създава погрешен образ на съвременната класическа музика.

Правихме различни концерти. Те имат уникална зала, купол, направен от около 40 тонколони, за която композитори пишат специални произведения. Същия като горния случай, тези произведения могат да бъдат изсвирени само там и може би на няколко други места в света. Правихме и странични проекти като едно произведение, което Ксанакис композира специално за Иран, наречено "Персеполис" - електронна музика, която звучи от множество тонколони, докато в същото време деца и кози се спускат надолу по един хълм. Има и светлинно шоу. Това го направихме в един парк в Карлсруе без децата и козите обаче. Другата ни задача беше да работим върху опазването на електронната музика.

Да, когато програмираш музика и има даден софтуер, на който тя "върви", след 10 години вече не можеш да я чуеш, защото програмата и моделът компютър, които са я изпълнявали, вече са изчезнали. Това е голям проблем и много произведения се губят. Защото иначе трябва някой постоянно да ги препрограмира за новите версии. Така че работихме върху възможността за универсална нотация на тази музика, която може да бъде "прочетена" от всяка програма и след 50 години.

Това е философски въпрос.

Доминик: Технически не, но ако подходим философски, винаги е различно дали ще го чуеш през усилвател или директно от източника. Ако питаш инженер, това, разбира, се е факт. Но не говоря и само за "присъствието" на живото изпълнение. Съществува и състоянието, в което възприемаме музиката. Възприятията ни са много по-субективни, отколкото си мислим. Нещо, което звучи страхотно на едно място, може въобще да не ни впечатли на друго не заради акустиката, а поради безброй други причини. Мястото например.

Когато има хубави концерти, разбира се, ги посещаваме. Но в останалото време сме големи фенове на лошото евродиско от 90-те години. Не се шегуваме. Особено Германия има големи постижения в този стил. Освен това една "Макарена" е много по-добра от нещата, които излизат в момента, от чисто професионална гледна точка към продукцията и звука. 

Общото е, че търсехме нестандартни места в София, където да се проведе фестивала. По цял свят църквите са едно от известните места за изпълнение на класическа музика, но в българските православни църкви са позволени единствено песнопения. Но избрахме това пространство и защото дървеният интериор на църквата е много красив и съвпада с приказната концепция на представлението тази вечер. Със светлинната декорация на Николай Табаков ще стане невероятно.

 

Първото събитие на фестивала ще се проведе от 19.30 ч. тази вечер в Евангелската методистка църква на д-р Лонг на ул. "Раковски" срещу Софийска опера и балет. Повече за програмата на 180 може да прочетете тук, а входът е "по желание".