Холандия винаги предизвиква приятни асоциации в умовете на велосипедистите. Но тези дни един вестител оттам дойде на колело в България с позитивно послание към всички хора, независимо дали се придвижват на две колела или не. Първото ѝ име значи здраве, а второто – добра новина или награда, която получаваш за добра новина. 52-годишната Фунда Мюжде, парализирана от кръста надолу, премина през България по време на 90-дневния си поход от Амстердам до Истанбул с велосипед, задвижван единствено със силата на ръцете, за да популяризира спорта за хората с увреждания.

Преди 7 години Фунда, дъщеря на първо поколение турски емигранти в Холандия, има  успешна актьорска кариера във втората си родина. Участвала е в няколко известни телевизионни сериала, има награда за най-добра женска роля, а комедийните ѝ и кабаретни моноспектакли се радват на успех. Цели 12 години е колумнист в най-големия холандски вестник De Telegraaf, където коментира актуални събития от личната си гледна точка, а бързата ѝ мисъл и чувство за хумор я правят привлекателен гост за телевизионните предавания.

Но след тежка катастрофа в Истанбул Фунда получава лошата вест, че повече няма да може да ходи. "Мислех, че животът ми е свършил. Целият беше свързан с движение. Бях актриса. Обожавах спорта"q казва тя, преливайки от енергия дори след втория си месец на път и неспирни срещи във всички спирки по маршрута.

Идеята за велопохода се ражда, след като надеждата ѝ да се върне на театралната сцена след инцидента с пиеса, посветена на 50-годишнината, откакто Холандия кани първите имигрантски работници от Турция, не получава финансиране. И защото се чувства безкрайно обездвижена. След дълго търсене на различни варианти миналата година тя открива Berkelbike – модел ръчен велосипед, при който краката също повтарят движението на колелата.

При повечето такива колела можеш да упражняваш само ръцете си. С това за пръв път се чувствам отново като едно цяло, цялото ми тяло се упражнява, казва Фунда. 90-дневният ѝ поход, който повтаря маршрута на турските имигранти от нейното детство, цели да популяризира колелото като цялостен фитнес за хората с двигателни увреждания. И да каже на всички – включително на онези, които могат да ходят: "Никога не се отказвайте. Границите са само в главите ви."

Пътуването, което Фунда Мюжде описва редовно в своя блог, трябва да премине не една и две граници. Освен физическата травма катастрофата оставя у нея и страх от автомобили, съчетан с вкорененото й безпокойство като жена да бъде сама на пътя. Но когато обичаш нещо, рано или късно не издържаш и се връщаш към него, смята тя. Съпругът й никак не е щастлив от решението й, но я придружава с кемпър, в който нощуват, и й помага да се качва и да става от колелото.

Редом с тях на мотор пътува и брат му, който придружава Фунда през гористите местности, където караваната не може да премине. В последните няколкостотин километра маршрутът ѝ минава през красивите планински природни паркове в Сърбия. Berkelbike е снабден с моторче, което ѝ помага в краен случай, но по-голямата част от работата тя върши сама. "Обичам планината. Така че се постарах да включа някое и друго възвишение. Само покрай Дунава щеше да е твърде равно."

Пътуването ѝ през Балканите е приятно, бавно и напоително потъване във вкусовете и ароматите на нейното детство по маркираните веломаршрути. Но не и в България.

Фунда изминава средно по 50-60 километра на ден, но има своя  личен рекорд от 94.7 км само със силата на ръцете си. "В момента мога да карам по 8 часа на ден и да катеря планини. Вече не си спомням какво беше, преди да започна да тренирам за това пътешествие."  В бъдеще тя се надява да направи постановка по него или да издаде книга, каквото предложение вече има от истанбулско издателство. Смята да се пробва и с кану по примера на друга атлетка с увреждане.

Но най-важното за сегашната й цел е да изпрати послание към "правителствата да направят спорта за инвалидите по-достъпен. "Сегашното ми колело струва 10 000 евро и не бих могла да го ползвам, ако не го получавах промоционално заради благотворителната мисия. Надявам се здравните министерства да направят подобни колела достъпни за повече хора."

Оставям Фунда Мюжде на двата ѝ почивни дни в София - град без много рампи и велоалеи, но с неочаквани препятствия, разбити улици и дълбоки локви, предизвикателство дори за велосипедистите, които могат да ходят.