Този август група ентусиасти ще се съберат на Дом-паметника на партията на Бузлуджа. Но те няма да са от столетницата, а всякакви – от художници и изследователи до чужденци, които пишат песни за Митко Палаузов и последователи на про-капиталистическата философия на Айн Ранд. Студентките Неда Генова и Каролин Тротман от Университета Голдсмитс в Лондон са създали любопитното събитие във "Фейсбук" на име "Време-специфична експедиция до Бузлуджа" (A Time-Specific Exploration of Buzludzha, от 20 до 24 август) , към което досега са се присъединили поне 73 човека от цяла Европа и България.  Идеята най-общо е да съберат многобройните чужденци, които изпитват непреодолимо влечение към непознатата и изоставена "космическа" структура с личните истории на местни хора  – и да видят може ли за Бузлуджа да се говори отвъд крайностите на омразата и обагрената в червено носталгия.

И тя не е сама – освен фотопроекти като Forget Your Past на Никола Михов, "Космически комунистически структури" на французина Фредерик Шобен и "Съветски призраци" на Ребека Лихтфийлд, редица албуми и късометражни филмчета в блоговете и сайтовете за фото и видесподеляне Flickr, Tumblr, Vimeo, YouTube, Lensculture, са посветени на бившите социалистически паметници и на "извънземната" притегателна сила на Бузлуджа, немалко – от чужденци. Извън полезрението на официалните агенции по туризма, десетки международни гости пътуват специално до монумента годишно и дори си организират редовни сбирки. В България "Чинията", общество от фотолюбители, които обичат да снимат паметника с 613 члена във "Фейсбук", е сред многобройните групи и сайтове, посветени на Бузлуджа. Скейтъри, паркуристи и сноубордисти практикуват екстремни спортове във и около паметника и филмират приключенията си. Онлайн списанието "12" съвсем скоро направи модна фотосесия там.

Втората ми мигновена асоциация беше "машина на времето", казва Каролин – един монумент, който е построен да символизира бъдещето и вечността, а сега е забравен, като капсула на времето, захвърлена далече – и високо, на някаква планина. Бях заинтригувана и от графитите "Забрави миналото си" (Forget Your Past, върху паметника) и понеже се интересувам от история на бившия Източен блок, ми се стори като идеална начална точка за диалог за това може ли и трябва ли да се забрави миналото, само едно ли е то, или е съвкупност от различни истории? Само към едно място ли връща тази машина, или към различни моменти от миналото, в зависимост от това кой ги изживява?

За Каролин проектът няма никакъв политически оттенък. Идеята е да се съберат хора от различни области, които заедно да предприемат тази "експедиция", всеки със своя арсенал от теория, лични истории или художествени похвати и да погледнат на паметника от дистанция. От Лондон ще дойде документалист, който е направил филм за връзката между небостъргача Шард и близко гробище, от България – известен журналист, който прави дисертация за връзката между комунизма и фашизма. Някои са изявили желание да танцуват, а самата Каролин иска да направи видео проект за срещата на всички тях.

На сайта на "експедицията" близкият и приятел и историк Адриан Минар е направил добър опит да разкаже накратко историята на паметника (вж. карето долу) и да го постави в контекста на съревнованието за Космоса и мечтите за доминация не само над мислите на гражданите на НРБ, но и над природата. Той отбелязва, че интересът към изоставените структури на минали утопии не се ограничава само до комунизма – и индустриалните структури на Детройт, и  изоставените курорти и миньорски градове в Япония са обект на бързоразрастващ се "екстремен" и алтернативен туризъм, който той отдава на кризата на почти всички идеологии в момента.

За Неда, чието семейство както много други има травматично минало, свързано с комунизма, проектът е и начин да заяви правото си да се интересува и да влага свое значение в паметниците на миналото, без това да значи, че го защитава.  За родителите ми идеята да ходим на Бузлуджа е ужасна, но хората като мен, израснали през 90-те, имат друг поглед върху нещата, казва тя. Целта на пътешествието до върха е да отвори дискусията и за други хора и слепите емоционални пристрастия  - негативни или позитивни, които заключват миналото и твърдят че никой, който не го е живял, няма право да го обсъжда. Тя се надява разговорите да не се плъзнат в само в една ос от противоположности и подчертава, че все пак това е една"експедиция" с отворен край - експеримент и за тях двете с Каролин, който няма за цел да прави някакви изводи.  "И ние не знаем все още какво точно ще стане и кой ще дойде – откак направихме събитието във "Фейсбук" се присъединиха много хора, които не познаваме." На 20 август в социален център "Хаспел" в София двете с Каролин организират опознавателна среща за всички, които желаят да се присъединят.

 

Един от тях е Джонатан Тейлър – англичанин, който живее от 2011 г. във великотърновското сеце Крушево заедно с приятелката си Никола Милър, фотограф, която многократно е пътувала до Бузлуджа, за да я снима. Тейлър е певец и композитор, наследник на бойци на Кралските военновъздушни сили  с дълбок интерес към българската и световната история. Посветил е песни на редица травматични събития от миналото – Първата световна война, Холокоста, 11 септември, боевете на Шипка и дори на Митко Палаузов, с чиито наследници се е срещнал преди няколко години и са му направили силно впечатление. С една от последните си песни Джонатан е участвал в "България търси талант", а клипът е заснет на Бузлуджа. "Знам, че понякога моето мнение може да засегне хората тук, но се опитвам да им обясня. Дори да унищожим следите и да не пазим паметта на миналото – добро или лошо, от комунизма или от Третата българска държава - това няма да го накара да изчезне," разказва той.

Един от хората, които най-често разхождат туристи до Бузлужда, е Радослав Първанов от Габрово. Той е само на двайсет и няколко години и работи като фоторепортер в района, но от две години ходи поне по два пъти на седмица до паметника с група приятели – да снимат и да се разхождат. "Но не в неделя – тогава е лудница!" Знае вратички и проходи из всички места на  паметника, но избягва да ги споделя– защото идват "лошите", чупят и крадат, по неговите думи. Направил е многобройни снимки за страницата си във "Фейсбук", член е и на "Чинията", макар че според него  това жаргонно наименование за паметника го обижда.

На "експедицията" – ако има време, обмисля дали да не донесе голямата си лична колекция от картички, материали и артефакти от Бузлуджа, които е събрал, за да запази. Дори е купувал записи на VHS касети, които обаче не смята да качи в YouTube - защото според него хората не разбират и не ценят Бузлуджа. Радослав притежава инвентарния лист на всичко, което е било в конструкцията към датата на затварянето й. "Вътре е имало невероятни кристални структури, изумителни неща. Срамота е това, което  сме допуснали да се случи с паметника и аз дори държа конкретни хора във властта през годините отговорни", казва 21-годишния младеж. "Това е част от българското архитектурно и историческо наследство и добро или лошо, трябва да се запази."

Радослав е най-големият неофициален гид към паметника – редовно му изпращат любопитни туристи и дори разказва, че когато БСП са разглеждали възможността за поемане на собствеността на паметника, са го повикали на срещата като консултант за това какво може да се направи с него. На първо време трябва да се обезопаси и да се изчисти. После може би да стане музей – отговаря той на въпроса. "Да, може и да се правят някакви концерти там, но класически – не дискотеки или чалга. Това е паметник все пак."

Неда и Каролин също нямат предложение какво да се направи с паметника - а и това не е целта на тяхната експедиция. Властите трябва да го обезопасят и изчистят, за да може хората да ходят там и да общуват с него, казва Каролин. Според нея промяната на символното му значение му вече е започнала заради всички хора, които го посещават за да снимат, да спортуват или да правят различни други неща. Ако беше някакво стерилно място, където някой просто събира пари от билетчета, надали щяхме да искаме да направим тази експедиция, добавя и Неда. "Дори да не стане някакъв паметник и музей, преди всичко сградата трябва да бъде отворена за посещение, за да могат хората сами да й придадат някакво значение."

 

Издигнат на 1441 м. по случай 90-годишнината от създаването на Българската социалдемократическа партия от Димитър Благоев през 1891 г., пилонът на Дом-паметникът се издига на 70 метра височина, а куполната му конферентна зала е с диаметър от 60 метра e декорирана с мозайки с обща площ 550 кв. м. Проектът е на архитект Георги Стоилов Строежът, който струва фамозните 14 млн. лева, започва през 1974 г. под ръководството на командира на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.  Около 6000 служители на Строителни войски, доброволци-бригадири и над 60 художници участват в завършването на монументалната структура, открита на 23 август 1981 г. В основите й Тодор Живков полага капсула с послание към бъдещето и обяснение на концепцията на сградата, което трябва да бъде отворено след 50 години – през 2031 г. Не е ясно дали тя още е там – в момента прозорците на конферентната зала са разбити, преносимото имущество – и дори не чак толкова преносимото, отдавна е изнесено и не се знае кои отговаря за тази де факто ефектна руина. Правителството на ГЕРБ се опита да върне паметника на БСП по нейна воля, но тя не го прие, след като откри, че няма средства за ремонта.