Viva Che, шестото най-известно изображение в света

Авторът Никола Райков беше единственият български делегат на най-голямата европейска среща на почитателите на научната фантастика, комиксите и фентъзито - "Еврокон" 2014 г. в Дъблин и българската номинация за "Най-добър детски фантаст". За това той разказа повече в интервю пред "Дневник", а на "Еврокон" той се засече с почетния гост на събитието Джим Фицпатрик – авторът на черно-белия плакат "Viva Che!" от 1968 г., шестото най-иконично изображение в световната популярна култура според Емеритус професора по история на изкуството от Оксфорд Мартин Кемп и книгата му "От Христос до "Кока-кола".
Ако не сте чували за Джим Фицпатрик, това еq защото рисунката му е била освободена от авторски права за некомерсиална употреба близо 40 години и освен символ на антикапиталистически борби по цял свят продава стотици тениски, запалки и плакати и какви ли не артикули годишно. Ето какво разказа за историята авторът й и бивш рекламист.

Джим Фицпатрик – това ирландско име най-вероятно не lи говори нищо, но няма начин да не сте виждали неговата червено-черна рисунка на Че Гевара.
Изкуството на Джим Фицпатрик винаги е всявало смут. Ранната му творба, легендарният "Viva Che!" плакат от май 1968 г., публикуван малко след смъртта на революционера в Боливия, се превърна в символ на протестите против войната във Виетнам по целия свят и днес е символ на ФАРК в Колумбия и на сапатистите в Мексико, в борбата им за свобода и независимост.
Срещам Джим на европейската конвенция за фантастика "Еврокон 2014" в Дъблин, където той е почетен гост. Неговите рисунки са икони, символи за ирландската митология. Успявам да го издебна, след като се снима с няколко красавици във фентъзи костюми. Джим изглежда прям и непринуден, няма и следа от главозамайване.
Джим, как стана художник?
След колежа работих седем години в рекламата. Усещах, че това задушава твореца в мен. Така че една ясна майска сутрин, през 1972 г., реших да зарежа всичко и да стана художник.
*Това превърнало се в икона изображение, което създадох през 1968 г., беше поставено под номер 6 в книгата на Емеритус професорът по история на изкуството от "Оксфорд" Мартин Кемп "От Христос до "Кока-кола" за най-иконичните изображения на всички времена. Номер 5 е Мона Лиза, така че съм в добра компания. Създадох тази черно-червена версия за изложба в Лондон през 1968 г. и я освободих от авторски права за некомерсиална употреба. През 2012 г. си върнах авторските права и дадох на семейство Гевара чрез дъщерята на Че Алиеда Гевара документите, с които ги преотстъпвам на кубинския народ чрез семейство Гевара. Единственото право, което съм си запазил с тяхно одобрение, е да правя лимитирана серия копия за свои цели. Артистите не получават пенсии. - Джим Фицпатрик |
Не ме притеснява. Живеем в странен свят. Плакатът стана световен феномен и причини гняв навсякъде, където се появи. Реакцията беше впечатляваща. Оригиналният плакат и живописта с маслени бои "изчезнаха" в Източна Европа, където индивидуалистичен идеалист като Че бе анатема за техните корумпирани режими. Реакция на Запад бе същата: моят дистрибутор в Испания беше арестуван от тайната полиция на Франко! Но в Ирландия бе най-странното: всеки магазин, който зареди плаката, беше заплашван или подлаган на тормоз. В модерния "Браун Томас", където се продаваха картички и плакати в онези далечни дни, една дама изкупила целия тираж, за да го разкъса на парчета пред смаяните погледи на персонала! В крайна сметка се превърна в политически въпрос и аз преотстъпих правата на народа на Куба чрез семейство Гевара на името на дъщеря му.
Как се появи рисунката?
Създадох червено-черната версия за една изложба в Лондон през 1968. Бях срещал Че и той се беше превърнал в идол за мен. Исках да се уверя, че никога няма да бъде забравен. Освободих картините от права и ги направих безплатни. Ето как се е разпространиха навсякъде толкова бързо.
Явно не страниш от политически коментари в изкуството си.
Джим отваря телефона си, за да ми покаже последното си произведение – вариация на рисунката "Вива Че!" с цветовете на палестинското знаме.
Ето кауза, която трябва да се поддържа. Тези хора са прогонени от земите си от толкова много години.
Казваш, че оригиналната рисунка е била свободна за ползване с некомерсиална цел. Как гледаш на "всички права запазени"?
Мисля, че е пълна простотия. На своя уебсайт съм написал "Ако нямате възможност да заплатите, ползвайте рисунките ми свободно за некомерсиална цел". Ако искате, си ги разпечатвайте, ако искате, си ги слагайте на тениски. Но ако се опитате да изкарате пари от тях, ще ви намеря и ще набуча главата ви на кол. Ето сега една фирма за цигари от Франция използва моя рисунка. А аз имам доста приятели, на които това няма да се хареса.
Впускаме се в страничен разговор за ползите от "някои права запазени" и му разказвам, че споделям неговите виждания и също съм пуснал книгите си безплатно. Моля го за автограф за читателите в България. Джим с радост слага подписа си до световно известната картина. Разделяме се с взаимно уважение, а един ден по-късно, в най-голямата зала на същия "Хилтън", аз съм на крака и го аплодирам. На сцената Джим Фицпатрик получава голямата награда на Европейското общество за научна фантастика и фентъзи (ESFS) за гранд майстор.
Очаквайте в "Дневник" репортажа на Никола Райков от "Еврокон 2014". |